Версайски дворец: Разлика между версии

''' Версайският дворец ''', наричан накратко '''Версай''' ({{lang-fr|Château de Versailles}})бил на бат Занко , койтое по-цяледна денот бившите барал мъдетерезиденции на бат Владо и не му пукало ,че Апостолова го гледа ,а най нагло си чертал пикото на стъклената масичка пред покоите му[[Франция|френските]] крале. Намира се в град [[Версай]], регион [[Ил дьо Франс]].

Версайският дворец е един от най-известните [[дворец|дворци]] в [[Европа]], разположен е на югозапад от [[Париж]], тясно свързан с живота и управлението на [[Луи XIV]], известен като ''Кралят Слънце''.

Изграждането на двореца било поръчано от краля през [[1661]] г. на архитект [[Луи льо Во]], като реставрация и разширение на по-стар, малък дворец. Работата на льо Во се базира на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация.

След построяването му кралятКралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай. При избухването на [[Френската революция]] дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването ѝ.

През [[19 век|19]]- – [[20 век]] дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.

[[Версайският дворец]] е най-яркият символ на една отхвърлена, но неизменно очароваща обществена система, присъща на един от най-знаменитите крале в историята — – [[Луи XIV]]. Още от дете [[Луи XIII]] е запленен от тази, тогава обрасла с храсталаци местност в близост до столицата. Той избира малко възвишение с вятърна мелница на върха в старото село Версай. На запад неголямата долина всъщност е безплодна местност, напоявана от потоците на платото [[Сатори]], осеяна с храсталаци, дървета и блата. Тя обаче граничи с гъсти гори и е много богата на най-различни видове дивеч. Запален ловец, [[Луи XIII]] поръчва да бъде изграден скромен павилион, който се разширява, и след 1630 г. се превръща в малък [[замък]], където кралят намира покой и усамотение.

Първоначално младият [[Луи XIV]] използва Версай като допълнение към основната си резиденция в [[Сен Жермен ан Ле]]. Стремежът да затвърди едноличната си власт свързва и избора на местата, където да устрои съществуването си. Жилището е скромно, но интересът на младия крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи — – оформена е оста изток-запад в перспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на блата. Скулптурните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство [[Андре Льо Нотър]].

До този момент суверенът почти не правил промени по замъка. Само възлага на първия си архитект [[Луи Льо Во]] да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра — – единствено достоен да го прославя, но [[Луи XIV]] е отправил поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимостта и удоволствието от съзиданието. Льо Во започва строежа през [[1668]] годинаг. Изграждането на двореца следва ритъма на победите. През [[1678]] г. Нимвегенския мирен договор слага край на холандската война и вече се чувства липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект проектира галерията с огледалата.

У [[Луи XIV]] постепенно се заражда идеята да превърне Версай в седалище на правителството. През май [[1682]] годинаг. това става факт. Завършено е огромното южно крило, предназначено за апартаментите на кралското семейство. Симетрично е построено северното крило, както и крилата за министрите, помещенията за обслужващия персонал и конюшните. [[Параклисът]] е последен етап от строителните работи при управлението на Луи XIV. Построеният по заповед на краля [[Лебедов фонтан]] бил основно променен през [[1671]] г. и се превърнал във Фонтана на Аполон. На него богът седи в колесница, в която са впрегнати четири огнени коня. Скулптурната композиция е от олово със златно покритие. От онова време са запазени описанията на празненства, при които пълнели с вино езерата, включително и това, в което плавали действащи макетамакети на 17 известни от историята кораби. Паркът, разположен върху 101 хектара, е забележителен с множеството си [[фонтан]]и, със скулптурните творби на [[Ф. Жирардон]] и др. За 1400-те водни съоръжения в целия комплекс, украсени с 400 скулптури, били изхарчени огромни средства.

След смъртта на [[Луи XIV]] през [[1715]] годинаг. наследникът му възлага на архитект [[Жак-Анж Габриел]] да надстрои в северното крило разкошен придворен [[оперен театър]] с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. Подът на [[овалната зала]] с приказна акустика и позлатени резби е от трицветен [[мрамор]]. За съжаление използвали я само в изключителни случаи, защото се осветявала от 10 000 свещи в 14 кристални полилея — – съкрушителен лукс за държавната хазна.

[[Кралят Слънце]] имал в двореца си [[Огледална галерия]], дълга 73 и висока 13 мm. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай, се минава през [[Залата на мира]] или [[Залата на войната]].