Климатични области в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 21:
 
== Планинска климатична област ==
Обхваща районите с надморска височина над 1000м. Характеризира се с по-ниските температури, малка температурна амплитуда, голяма облачност и валежи, продължителна и устойчива снежна покривка, ниско атмосферно налягане, висока относителна влажност, силни ветрове. Средногодишната температура е над 0о С, но над 2300 м н. в. тя е отрицателна /връх Ботев - –0,60С, вр.Мусала - до –30С/. Максималните средномесечни температури настъпват през август, а минималните – през февруари. Средните януарски температури на височина 1200 - 1300м са от -3,5о до -4,50С, а на височина 1180-1900м - са от –6о до –70С. В най-високите части на планините средните януарски температури достигат до –100С. Средната годишна сума на валежите е 800-1000 мм. Най голяма е тя през пролетта в по северните планински райони, а в южните - през зимата. Периодът със снежна покривка обхваща от 5 до 9 месеца. По билата на планините духат много силни ветрове - скоростта им достига до 30 м/с. Въз основа на измененията на климатичните елементи различаваме нископланински климат /до 1000м/, среднопланински /до 1800 м/ и високопланински /над 1800м/.
Най-високата област обхваща земите над 1000 м надморска височина. Включва Западна и Средна [[Стара планина]], [[Рила]], [[Пирин]], [[Западни Родопи]], [[Витоша]]. За нея са характерни ниски температури, обилни валежи и малка температурна амплитуда. Средна годишна температура - от -10 до -11°С, средна юлска температура - от +2 до +5°С. Валежите са средно 1200 мм. Увеличаване на зимните валежи за сметка на летните. Есента е по-топла от пролетта. Максимумът и минимумът на валежите и температурите закъсняват с един месец в сравнение с тези на страната. Подходяща е за [[дърводобив]], за развитие на [[животновъдство]]то, за производство на [[електрическа енергия]], за отглеждане на [[картофи]], [[ръж]] и др.
 
== Вижте още ==