Световен океан: Разлика между версии

*'''Площ''' - около 361,26 млн. km², което представлява около 70,8 % от земната повърхност (61 % от Северното полукълбо и 81 % от Южното полукълбо).

 

 

*'''Средна дълбочина''' около 3700 m.

 

*'''Максимална дълбочина''' - 11 022 m при [[Марианска падина|Марианската падина]].

*'''Средна годишна температура''': на повърхностните води - около 17,5 °С, най-висока - до 28 °С при [[Екватор]]а, към [[полюс]]ите се понижава до - 1,9 °С, в придънния слой - около 1,4-1,8 °С, в полярните области - под 0°С.

 

*'''Температура на замръзване''' -1,91 °С

 

 

Морската вода съдържа (данните са в g/kg) главно [[натрий|натриеви]] (10,8), [[магнезий|магнезиеви]] (1,29), [[калций|калциеви]] (0,41), [[калий|калиеви]] (0,40), [[хлор]]ни (19,36) и др. йони. Тя е еднороден и постоянен разтвор, съставен от [[вода]], 3,5 % соли, малко твърди частици, разтворени [[газ]]ове и [[органични вещества]]. От разтворените соли 85 % са натриев хлорид. Слабо намаление на съдържанието на соли има в полярните акватории, а слабо повишение - в южните и екваториални морета ([[Средиземно море]], [[Червено море]] и др.). Скоростта на звука и електропроводимостта на морската вода е по-голяма, отколкото на сладката и се увеличава с повишаването на солеността и [[температура]]та. От морската вода се извличат [[натриев хлорид]], [[натриев сулфат]] (мирабилит или глауберова сол), [[калиев хлорид]]; чрез дестилация се получава и сладка (питейна) вода.

* [[Континентален шелф]]

* [[Континентален склон]]

* [[Абисално дъно]]

 

 

*'''Банки''' - изолирани подводни и изпъкнали форми с плосък връх и стръмни склонове. Над банката водата е с дълбочина до 200 m. По произход са наносни, вулканични, тектонски, коралови и др. Банките са богати с [[риба]] райони (Нюфаундлендска банка, Догербанк), но са опасни за корабоплаване.

*'''Средноокеански хребети''' - големи подводни верижни планини с меридионална или субмеридионална посока. Самостоятелни морфоструктурни зони с отделни области и регионални различия. Изградени от основни и ултраосновни скали. Характеризират се със силно разчленен релеф - надлъжни гребеновидни структури (рифтови долини) и напречни разломявания. Те са с висока сеизмична и вулканична активност. Образуват единна система с дължина около 75 000 km и широчина до 2000 km, включват [[Атлантически хребет]], [[Централноиндийски хребет]] (с [[Арабско-Индийски хребет]]), хребета [[Хакел]] в [[Северен Ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Среднотихоокеански хребет]]. Отделни върхове на средноокеанските хребети се издигат над океанското ниво като острови с вулканичен произход: [[Тристан да Куня]], [[Буве]], [[Света Елена]], [[Пасха]] и др.

*'''Дълбоководни ровове (''падини'')''' - самостоятелни морфоструктури, едри форми на подводния релеф, дълбоко врязани в абисалното дъно. Те са дълги и тесни, на дълбочина над 6000 m, с V-образен напречен профил и оградени с островни дъги. Характерни са висока сеизмичност и активна вулканична дейност. В дълбоководните ровове са измерени най-големите океански дълбочини - 11 034 m при [[Марианска падина|Марианската падина]] и 10 882 m при [[Тонга]].

 

Дължат се на периодичното колебание на океанското равнище, земната повърхност и атмосферата под гравитационното въздействие на [[Луна]]та и [[Слънце]]то. В Световния океан има 3 основни типа приливи - '''полуденонощни''' (през денонощието има 2 пълни и 2 малки), '''денонощни''' (1 пълен и 1 малък) и '''смесени''' (неправилни полуденонощни и денонощни). В открития океан разликата между приливите и отливите е до 1 m, в тесните заливи достига 18 m (залива [[Фънди]] в [[Канада]]). Предизвикват образуването на приливно-отливни течения в Световния океан и бор в речните устия.

Подобно на гигантски конвейерни ленти голям брой повърхностни и подводни течения циркулират из световните океани. Резултатът от това е пълно завъртане на земните окенаски води за периода от няколко стотици до 2000 години.

Повърхностните течения в океаните са движени от преобладаващите ветрове. Циркулиращите пасати образуват система от течения, пренасящи топлата вода встрани от екватора, а студената вода в посока към него. Студените океански течения близо до бреговете водят до образуването на крайбрежни пустини. Тъй като въздушните маси близо до водата са по-студени от въздуха над тях, влажният въздух не се издига и не се образуват дъждовни облаци. Без топлите океански течения много райони по Земята щяха да бъдат изложени на значително по-ниски средни температури, защото теченията затоплят и разположената в близост суша. Един от компонентите на тази огромна водопреносна система е богатото на сол течение Гълфстрийм, което се формира в карибския регион и тече през Северния Атлантически океан към Европа.

== Морски течения ==

 

 

=== Видове ===

* По физични свойства

** Топли

** Неутрални

* По начин на движение

Водите на Световния океан се делят на зони според обитаването им от организми и техните съобщества, в зависимост от измененията на температурата, осветеността, хидростатичното налягане, газовия режим, релефа на дъното, хранителните условия и др.

 

 

'''В бентала''' - дъното на водения басейн, включително дънните утайки, обитавано от микроорганизми, [[растения]] и [[животни]] (бентос):

3. ''Сублиторал (до дълбочина 200-500 m)'' - обхваща дълбочините, съответстващи на континенталния шелф. Най-продуктивната морска зона с изключително богата и разнообразна [[флора]] и [[фауна]].

 

Характерни са слабата осветеност, малки колебания на температурата и солеността на водата. Разнообразни представители на [[зообентос]]а, но беден на растителност.

 

'''В пелагиала''' – водните слоеве от повърхността до дъното:

 

 

2. ''Мезопелагиал'' - от 200 до 1000 m;

 

 

 

'''Бентал''' - литорал (до 5-7 m) и профундал (дълбоководна);

 

 

В реките (в напречен профил):

 

 

'''медиал''' (открита зона).