Урвич (Кокалянски): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) м форматиране: 5x интервали, 2x А|АБ, число+г. (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 19:
|описание = Oтбранителна кула от крепостта Урвич
|държава = България
|географска ширина = 42.5581
|географска дължина = 23.4247
|местонахождение = {{флаг икона|България}} [[България]]
Ред 31:
'''Урвич''' (известна още като '''Кокалянски Урвич''' заради най-близкото село [[Кокаляне]]) е средновековна българска крепост в землището на село [[Панчарево]] край София - наследник на историческото село [[Главиша]].
Разположена е на десния стръмен бряг на река [[Искър]], в [[Лозенска планина|Лозенската планина]], на рида "Средобърдие", на около 20 km от центъра на [[София]] по пътя за [[Самоков]]. В този район реката образува живописен [[меандър]], който е обявен за природна забележителност.
Крепостта е създадена вероятно през 9-10 век, но се споменава най-често през [[13 век]] и [[14 век]] по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]], във връзка с последните продължителни битки срещу [[Османска империя|Османските]] нашественици при отбраната на [[Средец]].
Позната е от времето на цар [[Самуил]] с името ''Ескумане'', т.е крепост на р. Ескус /дн. Искър/, когато при отбраната на [[Средец]] византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в прохода [[Траянови врата]] до [[Ихтиман]] понесли тежко поражение от войските на Самуил.
Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на [[София]]. Има много местни легенди и предания свързващи я с името на цар [[Иван Александър]] и неговите синове. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Историците, в това число Йордан Андреев, твърдят, че под името цар Ясен се крие личността на цар [[Иван Асен V]], най-малкия син на цар Иван Александър от втория му брак. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен V (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар. На старобългарски името Ясен се е изписвало като Iасен. От там вероятно произлиза и прочита цар Ясен. Името на цар Ясен се свързва с отбраната на Южна България от първите нашествия на турците. Към 1349 г. цар Ясен начело на 7-8 хилядна армия воювал заедно със сръбски и гръцки войски, предвождани от [[Йоан Палеолог]], срещу войските на византийския император [[Йоан Кантакузин]] и повиканите от него на помощ турски войски. [[гърци|Гърците]] и [[сърби
Счита се, че цар Ясен (Иван Асен V) бил женен също за влашка княгиня и имал две деца от нея. След смъртта на цар [[Иван Александър]] през [[1370]] г. на престола се възкачил неговия син Иван Шишман от втората му съпруга Сара (Теодора). Крепостта Урвич служила за основна база на войските на младия цар Иван Шишман, за да посрещне и отблъсне нахлуващите турски войски. Той не успял да се включи в битката при Черномен на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], но веднага след това заедно със сръбския крал пресрещнал в [[Самоков
Крепостта „Урвич“, заедно с [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир]] „[[Свети Никола]]“, [[крепостна черква-манастир "Св. Илия"|крепостната черква-манастир "Св. Илия"]] и [[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] „[[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]]“, образуват '''Урвичкия крепостно-манастирски комплекс''' - част от [[Софийска света гора|Софийската света гора]]. До днес много добре е запазена една от стените на крепостта, част от отбранителна кула с височина 7 метра, както и основите на черквата „Св. Илия“, но целият район се нуждае от консервация и реставрация. Въз основа на това крепостта е получила официален статут на паметник на културата от национално значение в категория "недвижими паметници с видими архитектурни останки" от Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности (по-известен като НИПК) през 1979 г.
При последните проучвания с научен ръководител доц. Бони Петрунова от Археологическия институт на БАН и под ръководството на проф. [[Николай Овчаров]] започнали през 2008 и възобновени през
През 1889 г. при поход по тези места [[Алеко Константинов]] учредява първия туристически клуб в Свободна България - "Урвич клуб". Импровизира и Урвишки марш. В клуба са участвали и чужденци, живеещи в София. "Урвич клуб" просъществува 7 години и става основа за обединяване на любителите на българската природа, които по-късно са сред ентусиастите, поставили началото на [[БТС|организирания туризъм]] в [[България]] при изкачването на [[Черни връх]] на [[27 август]] [[1895]] г.
|