Урвич (Кокалянски): Разлика между версии

|географска ширина = 42.5581

Разположена е на десния стръмен бряг на река [[Искър]], в [[Лозенска планина|Лозенската планина]], на рида "Средобърдие", на около 20 km от центъра на [[София]] по пътя за [[Самоков]]. В този район реката образува живописен [[меандър]], който е обявен за природна забележителност.

Позната е от времето на цар [[Самуил]] с името ''Ескумане'', т.е крепост на р. Ескус /дн. Искър/, когато при отбраната на [[Средец]] византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в прохода [[Траянови врата]] до [[Ихтиман]] понесли тежко поражение от войските на Самуил.

Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на [[София]]. Има много местни легенди и предания свързващи я с името на цар [[Иван Александър]] и неговите синове. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Историците, в това число Йордан Андреев, твърдят, че под името цар Ясен се крие личността на цар [[Иван Асен V]], най-малкия син на цар Иван Александър от втория му брак. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен V (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар. На старобългарски името Ясен се е изписвало като Iасен. От там вероятно произлиза и прочита цар Ясен. Името на цар Ясен се свързва с отбраната на Южна България от първите нашествия на турците. Към 1349 г. цар Ясен начело на 7-8 хилядна армия воювал заедно със сръбски и гръцки войски, предвождани от [[Йоан Палеолог]], срещу войските на византийския император [[Йоан Кантакузин]] и повиканите от него на помощ турски войски. [[гърци|Гърците]] и [[сърби|сърбите]]те били разбити, а българските войски се изтеглили на север към крепостта Урвич, която била по това време основната квартира на цар Ясен. В 1371 година в околностите на крепостта (вероятно на Чамурлийското поле или около Кокаляне) се разразила тежка битка, в която самия цар Ясен загинал, заедно с много воини. Предполага се, че името на [[Кокаляне]] произлиза от намерените по-късно струпани на грамади човешки кости. Счита се, че тялото му било пренесено във [[Велико Търново]] и погребано в черквата "Св. Четиридесет мъченици". Върху гроба му имало поставена надгробна плоча от две или три части. До сега се е запазила само една от тях, което прави много труден и спорен прочита на текста на плочата (виж прочитите на Йордан Андреев, Николай Овчаров и Трайчо Стоилов). Той е прокарал и на него е кръстен и панорамния път в подножието на [[Витоша]] - от [[Бояна]], през [[Драгалевци]], [[Бистрица (Област София-град)|Бистрица]] и [[Панчарево]], през [[Кокаляне]] и местността "Просеченик", до устието на [[Железнишка река|Железнишката река]] (Ведена) при вливането ѝ в [[Искър]] - „Цар Ясенов път“, чрез който „Урвич“ е установявал постоянна връзка с витошките крепости „[[Бистрица]]“ и „[[Батил (Бояна)]]“.

Счита се, че цар Ясен (Иван Асен V) бил женен също за влашка княгиня и имал две деца от нея. След смъртта на цар [[Иван Александър]] през [[1370]] г. на престола се възкачил неговия син Иван Шишман от втората му съпруга Сара (Теодора). Крепостта Урвич служила за основна база на войските на младия цар Иван Шишман, за да посрещне и отблъсне нахлуващите турски войски. Той не успял да се включи в битката при Черномен на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], но веднага след това заедно със сръбския крал пресрещнал в [[Самоков|Самоковско]]ско войските, настъпващи начело с Али паша и ги отблъснал. [[турци|Турците]] отстъпили към [[Кюстендил]] и [[Македония]]. В продължение на десетина години той направил всичко възможно да спаси Софийската крепост от превземане, като крепостта Урвич се ползвала активно в отбраната. За спасяването на [[София]] и селата от района през този период помогнала и [[Кера Тамара]], дъщеря на цар Иван Александър, която била дадена за съпруга на турския султан, с което Иван Шишман се признал за васал, но запазил нeзависимостта на София и Софийско. „Урвич” е поддържал връзка с други по - малки крепости и наблюдателни пунктове по течението на р. „Искър”, като Еврейското и Равулското кале, чрез визуални сигнали. При необходимост водите на река Искър били отбивани, чрез подвижен вал, благодарение на което крепостта ставала непристъпна и устояла дълго време на обсадите. За Урвичкия манастир в Урвичката крепост, опасана отвсякъде с водите на река Искър, и за отбраната на цар Иван Шишман писал и [[Паисий Хилендарски]] в знаменитата си история. За падането и под турска власт са съхранени множество песни, легенди и предания, които обогатяват местния фолклор. С падането на София дошъл краят и на крепостта Урвич. Много вероятно е в следващите векове на това място да се е издигал манастир, а съществувалата в пределите на крепостта черква Св. Илия, да е продължила своя живот.

При последните проучвания с научен ръководител доц. Бони Петрунова от Археологическия институт на БАН и под ръководството на проф. [[Николай Овчаров]] започнали през 2008 и възобновени през 2011г2011 г. със средства по програма „Култура“ на Столична община в притвора на крепостната черква бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия по хълмовете наоколо.