Меч: Разлика между версии

С времето ковачите започват да добавят [[въглерод]] при топенето на желязото, с което силно повишават здравината на получената сплав (по подобен начин днес се произвежда [[стомана]]та).

 

[[Класически период (Античност)|Класическия период]] през [[Античност]]та е времето, когато железните мечове изместват почти изцяло бронзовите оръжия в южните части на [[Европа]] и [[Близък Изток|Близкия Изток]]. Железните мечове се превръщат в основното оръжие, което се използва в [[Сасанидско царство|Сасанидското царство]] (днешен [[Иран]]). Характерно за мечовете от този период е, че са доста по-къси от мечовете от [[Средновековие]]то. Типечен пример за тези оръжия са мечовете, които са използвани в [[Древна Гърция]], както и римските [[гладиус]]и, които са с дължина от 60-70 [[сантиметър|см]]. По-късно, през първите години сл.н.е. в Римската империя се появяват така наречените ''[[спата|спати]]'', които по форма приличат на дотогавашните гладиуси, но на дължина достигат до 1 [[метър]].След създаването на спатата се появява и терминът дълъг меч, с който се означават оръжията с остриета, които са по дълги от тези на гладиусите и другите къси мечове от по-ранните периоди.