Барутин: Разлика между версии

| картинка = Barutin-kum cetara na djamiyata.JPG

През [[1876]] година, по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] печално известният [[Ахмед ага Барутанлията]] събира [[помаци]]те от селото и се отправя за потушаване на въстанието в [[Батак]], по-известно като [[Баташко клане]].При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си, на първоначално "миролюбивите" башибозуци, които впоследствие извършват масово клане. Посочената днес на място информация гласи, че преди въстанието Батак има християнско население 8000 - 9000 души, а след това остават едва около 1200. Към този отряд са се присъединили и помаци от съседните на Барутин и [[Доспат]] села.

На средата донесли един труп (дебело дърво-чукън) и до него се изправил един висок черен като комин, страшен като дявол помак с възпретнати ръкави, с препасана отпреде му червена престилка, земана от някоя млада жена, със забучена от страна дълга кърпа за обърсване на кървите..., разгърден, бос с окъсани потури..., с превързана кърпа на главата, а отгоре забучена босилена китка, земани от някоя мома и с пелка (балтия, топор), който сече от двете страни в ръцете си... Звероподобните ръмжения се подпалили отново с по-голяма отвратителност. Към касапина и чукъна повели един гол батачанин, който сам си подложил главата на чукъна. Касапинът издигнал пелката (топора-брадвата) и с див рев я сложил с всичката си сила върху лежащия на чукъна батачанин... Глух удар..., но главата стояла още на тялото. Пелката се издигнала повторно, червените кърви на широки бразди прошарили бялото тяло и нещастникът мъченик направил едно малко движение, не за самзащита, не за отбрана, не от страх, а за да си подложи по на място врата, за да отбегне по нататъшните промахи на касапина... Последвал нов удар... и главата на жертвата се търколила на два разкрача, а тялото се сгромолясало около дръвника. Ето и втора жертва. Подир малко и втора отсечена глава... и трета глава... Кръвта тръгнала на потоци по земята!

Жертвите стояли и с някакво тъпо и сънливо хладнокръвие чакали реда си. Никакви плачове, никакви сълзи, никакви разкаяния и жалости, никакви вълнения и страсти - нищо, нищо не движело и не безпокояло никого! Тук там се чували само гласове на бозайничета... Отсечените глави и отделените от тях тела скоро съставили грамадни купове около дръвника. Батачани сами си повдигали мъртвите и си чистили място за себе си. Бащата например е заклан, синът се събличал бързо, хвърлял дрехите и парите си в грозните ръце на башибузуците, отивал сам при касапина, хващал главата на баща си, целувал я няколко пъти без сълзи и без глас, хвърлел я на грамадата от мъченически глави, после прегръщал мъртвия му кървав труп, притискайки го за последно целувание и последня раздяла към обятията си, прехвърлял го настрана върху грамадата мъртви тела и сам подлагал врата си на дръвника!... Освен клането на дръвника наченало и друго... При касапина захванали да се явяват или да се довличат с отесчени ръце, крака, носове, уши, с кълцани и окървавени лица клани и недоклани... Самите касапи се бързо променявали и си гласели жертвите, които им отсичали разни части по тялото и най-сетне главата!...

Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май 1876 г., като избива повече от 300 души, повечето от тях жени като за тези си геройски подвизи е награден лично от султана.

* Открита при археологически разкопки базилика, построена през 5-6 век.