Уикипедия

Велизарий: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 5x интервали, 3x А|АБ (ползвайки Advisor.js)
Ред 4:
| px= 200
| описание = византийски военачалник
| роден-дата = [[505]]
| роден-място = Германея (дн. [[Сапарева баня]]) [[Източна Римска империя]]
| починал-дата = [[565]]
| починал-място = [[Константинопол]]?
}}
Ред 14:
'''Флавий Велизарий''' ({{lang-la|Flavius Belisarius}}) ([[505]]–[[565]]) е един от най-великите [[генерал|военачалници]] на [[Византийска империя|Византийската империя]] и един от най-известните пълководци. Той е основният изпълнител на амбициозния проект на византийския [[император]] [[Юстиниан I]] да завладее отново голяма част от Западната Римска Империя, загубена почти век по-рано.
 
Независимо от това, че той е относително по-малко известен от други знаменити пълководци като [[Юлий Цезар]] или [[Александър Македонски]], способностите и постиженията му са не по-малки, ако не и по-значителни от тези на много от тях.
 
Една от постоянните особености на кариерата на Велизарий е провеждането на военни операции в условия на частично или пълно отсъствие на помощ от страна на императора Юстиниан I и Византийската империя, независимо от което, благодарения на военния си гений, постоянно увенчава с успех.
Ред 20:
==Ранна възраст и кариера==
 
Велизарий е роден в античния град Германея, днешна [[Сапарева баня]], [[България]]<ref>[[Прокопий Кесарийски]], „За войните“, ІІІ, 11, 21: Велизарий произлизал от Германия, която лежи между Тракия и Илирия (ὥρμητο δὲ ὁ Βελισάριος ἐκ Γερμανίας, ἣ Θρᾳκῶν τε καὶ Ἰλλυριῶν μεταξύ κεῖται.)</ref>. Вероятно е бил от [[траки|тракийски]]йски произход, макар да са изказвани и други предположения, че той е от готски, келтски, гръцки или дори романизиран славянски род, основано на сходството на латинския вариант на името Belisarius със славянското "Бели цар", отричано от съвременните историци, тъй като думата [[цар]] се появява няколко века по-късно, при българския цар [[Петър I]]. От ранна възраст е войник в римската войска, служейки в личната гвардия на император [[Юстин I]]. След смъртта на Юстин в [[527]] г., новият император, [[Юстиниан I]], назначава Велизарий командващ източната армия със задача да се справи с набезите на [[Сасанидско царство|Сасанидското царство]]. Бързо доказва, че е способен и ефективен пълководец, побеждавайки превъзхождащата персийска армия благодарение на способностите си. През юни [[530]], под негово ръководство византийската армия побеждава сасанидите в [[битка при Дара|битката при Дара]], скоро последвана от спорно поражение в [[битка при Калиникум|битката при Калиник]] на река [[Ефрат]], [[531]] г. Това довежда до сключването на "Вечен мир" с персите и връщане на загубените по-рано територии, макар и с цената на тежки контрибуции.
 
През [[532]] г., той е старшият офицер в столицата на империята [[Константинопол]], когато избухва въстанието [[Ника]] (между враждуващи агитки на почитателите на състезанията с колесници, наречено така по бойния вик на въстанниците - гр. ника = "победа"), което едва не довежда до свалянето на Юстиниан. Велизарий, с помощта на военния магистър на [[Илирия]] [[Мунд]], потушава брутално въстанието, при което, по разни сведения, загиват 30&nbsp;000 души.
Ред 28:
 
===Срещу вандалите===
Като награда за успехите си, Юстиниан доверява на Велизарий командването на огромна експедиция по суша и море срещу кралството на [[Вандали|Вандалите]]те, през [[533]]-[[534]] г.. Византийците разполагат с политически, религиозни и стратегически причини за разгръщането на такава кампания. Про-византийският крал на вандалите [[Хилдерих]] е свален от трона и по-късно убит от узурпатора [[Гелимер]], което дава на Юстиниан претекст за намеса. Освен това, [[арианство|арианите]] вандали периодически преследват християните, признаващи [[Първи Никейски събор|Първия Никейски събор]], осъдил арианството като ерес и много от тези християни се обръщат в Константинопол за защита. Юстиниан се нуждае от контрол на територията на вандалите в [[Северна Африка]], която е жизнено необходима за получаването на достъп до западното [[Средиземно море]]. През късното лято на [[533]] г., Велизарий отплува за [[Африка]] и слиза на суша недалеч от [[Лептис Магна]], откъдето започва марш по крайбрежния римски път до столицата на вандалите [[Картаген]].
Силите на Гелимер (който току-що е убил Хилдерих) и Велизарий най-сетне се срещат на десет мили от Картаген в битката при [[Децимум ]] на 13-ти септември, [[533]] г. Битката едва не се свършва с разгром на византийците – Гелимер е избрал добре позицията си и има известен успех срещу силите, противостоящи му на главния път. Византийците, обаче, имат превъзходство по двете страни на главния римски път към Картаген. В разгара на битката, Гелимер научава за смъртта на брат си и губи инициативата. Това дава на Велизарий възможност да прегрупира силите си, да победи и да превземе Картаген. След втора победа на Велизарий в битката при [[Тикамерон]], по късно същата година (15-ти декември), Гелимер се предава [[534]] г. при планината [[Папуа]], с което загубените по-рано римски провинции в Северна Африка се връщат в империята. За тези си успехи и победата във [[Вандалска война|Вандалската война]], Велизарий получава римски [[триумф]] (последния в историята) след завръщането си в Константинопол. В процесията са показани и реликвите от храма на [[Йерусалим]], които са спасени от столицата на вандалите. В негова чест са раздадени медали с надпис "Gloria Romanorum", макар че, до нас не е стигнал нито един от тях. Велизарий също е назначен единствен [[консул]] за 534 г., един от последните, получавали тази длъжност, която към това време вече се е превърнала в церемониална реликвия от древната [[Римска република]].
 
===Срещу остготите===
 
Въодушевен от успеха, Юстиниан решава да си възвърне колкото може от [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. През [[535]] г. поръчва на Велизарий да нападне [[остготи|остготите]]те. Изборът му отново е правилен, тъй като Велизарий бързо покорява [[Сицилия]], прехвърля се в континентална [[Италия]], където превзема [[Неапол]] и [[Рим]] , [[536]] г. През следващата година успешно защитава [[Рим]] срещу готите и се изнася на север, превземайки Медиоланум ([[Милано]]) и столицата на остроготите [[Равена]] през [[540]] г., където готския крал [[Витигес]] е взет в плен. Малко преди падането на Равена, остроготите предлагат на Велизарий да стане император на Западната Римска империя. Велизарий се преструва, че приема и влиза в Равена по единствения възможен начин – по насип през блатата, придружен от своите ветерани (комитатус). С влизането си в града, Велизарий бързо пленява Витигес, възползва се от липсата на командващ, превзема града и обявява победата от името на император Юстиниан.
Предложението на готите все пак, изглежда, предизвиква съмненията на Юстиниан и Велизарий е изпратен на изток да се справя с превземането от персите на [[Сирия]], критично важна за империята провинция.
Велизарий тръгва на поход и провежда кратка кампания без определен изход през [[541]]-[[542]] г. В края на краищата успява да сключи примирие (с помощта на огромна парична сума – 5&nbsp;000 фунта злато), по силата на което, персийците се съгласяват да не нападат територията на Византия през следващите пет години.
Ред 58:
[[Картинка:Belisarius by Jean-François-Pierre Peyron.jpg|thumb|Изгнаникът Велизарий, приет гостоприемно от селянин [[Jean-François Pierre Peyron]].]]
 
Велизарий е отразяван в редица произведения на изкуството преди [[20 век]]. Най-старото сред тях е историческият трактат на собствения му секретар [[Прокопий]], "Анекдотите", обикновено наричани "Arcana Historia", или "Тайна история", обширна атака на Велизарий и Антония, изобразяваща го като влюбен слепец и жена му като невярна и двулична. По-късни произведения включват:
 
*''Beliar'', [[18 век]] поема на [[Friedrich de la Motte Fouque]];
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Велизарий“.