Филип II (Франция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
}}
 
'''Филип II Огюст''' (на [[френски език|френски]] ''Philippe II Auguste'') или '''Филип II Август''' ([[21 август]] [[1165]] - [[14 юли]] [[1223]]) e [[крал]] на [[Франция]] от 1180&nbsp;г. до смъртта си. Той е един от най-значимите представители на династията на [[Капетинги]]те. <ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/topic-456030/Philip-II|title=Capetian dynasty|accessdate=2007-11-15|publisher=[[Енциклопедия Британика]]. Encyclopædia Britannica Online}}</ref> Син е на [[Луи VII (Франция)|Луи VII]] и[[Адел дьо Блоа-Шампан]]. По време на управлението си Филип II Огюст успява да разшири своите кралски владения повече от два пъти. <ref name="info">{{cite web|url=http://www.infoplease.com/ce6/people/A0838756.html|title=Philip II|last=The Columbia Electronic Encyclopedia, 6th ed. (2007)|accessdate=2007-11-15|publisher=infoplease.com}}</ref> Той консолидира кралската власт, като ограничава тази на едрите феодали.<ref name="info" />
 
==Управление==
Ред 33:
На [[28 април]] [[1180]] г. Филип се жени за Изабела – дъщеря на [[Балдуин V (Ено)|Балдуин V]], граф на [[Ено]], и племенница на [[Филип (Фландрия)|Филип]], граф на [[Фландрия (графство)|Фландрия]]. Фландърският граф обещава на краля като зестра земите на [[Артоа]]. Когато английският крал [[Хенри II (Англия)|Хенри II Плантагенет]] пристига в [[Нормандия]], вероятно повикан от членовете на Шампанската династия, Филип се свързва с него и възобновява започнатите от баща му [[Луи VII]] преговори за разбирателство между двете страни, като сключва договор с него през юни 1180, три месеца преди смъртта на баща си. В резултат на тези две стъпки Филип II затвърждава позициите си като владетел, на практика поема контрола над Франция и успява да изолира стремежите към властта на своите вуйчовци от Шампанската династия.
 
Луи VII умира на [[18 септември]] [[1180]] и Филип II става едноличен крал на 15 години. <ref name="chrono">{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/roi/roi.html|title= Philippe Auguste : Chronologie|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref>
 
През април 1182 г. младият крал изгонва от страната [[евреи]]те <ref name="chrono" /> и присвоява тяхната собственост. Официално мотивира този акт като приписва на евреите отговорността за различни бедствия, но действителната причина е необходимостта от намиране на нови средства за кралската хазна, която е в недобро състояние в началото на неговото управление. След 1198 г. тази мярка е отменена и примирителното отношение, възприето от Луи VII преди, отново става норма.
 
През 1281 г. фландърският граф Филип Елзаски отказва да спази обещанието си по отношение на Артоа. <ref name="frencarta">{{cite web|url=http://fr.ca.encarta.msn.com/encyclopedia_761570882/Philippe_II_Auguste.html|title= Philippe II Auguste|accessdate=2007-11-15|publisher=[[Encarta]]}}</ref> Той се съюзява с фракцията на Шампаните и така се заражда сериозен бунт срещу краля. В сключения мир от [[Бове]] през юли 1185 г., Филип II и фландърският граф си разделят спорните земи. Като част от кралския домен са определени [[Амиен]], [[Артоа]], част от [[Вермандоа]] <ref name="info" /> (без Сен Кантен и Перон) <ref name="faeton">{{cite web|url=http://www.faet.ru/iceberg.asp?ob_no=496&sub_no=601&f_no=524&tmpl=frag|title= «Эпоха крестовых походов» (стр.1) |accessdate=2007-11-17|last=Е. Лавис и А. Рембо|publisher=Смоленск: «Русич» (2002), цитирано от faet.ru}}</ref> и други земи. <ref name="insecula">{{cite web|url=http://www.insecula.com/contact/A001599.html|title= Philippe II Auguste|accessdate=2007-11-15|publisher=insecula.com}}</ref>
 
Най-големият син на Филип - [[Луи VIII (Франция)|Луи]] се ражда на [[5 септември]] [[1187]] г. и наследява Артоа след смъртта на майка си, Изабел, през 1190 г.
 
===Войната с Хенри II===
Подписаното споразумение от Бове разчиства пътя на Филип II за атака срещу английския крал [[Хенри II (Англия)|Хенри II]]. Английските териториални владения на континента са постоянна заплаха за френските крале още от времето на [[Уилям I (Англия)|Уилям Завоевателя]]. Хенри II е наследил значителни територии: земите на [[Нормандия]] (от своята майка, кралица [[Матилда (Англия)|Матилда]]), т.нар. Анжуйска империя на Плантагенетите (от своя баща, [[Жофроа V (Анжу)|Жофроа V Плантагенет]]), както и [[Аквитания]] (от брака си с [[Елеонор Аквитанска]]). <ref name="frencarta" /> Разпределянето на земите между четиримата му синове (Хенри Младия крал, [[Ричард I (Англия)|Ричард]], Джефри и [[Джон Безземни|Джон]]) е твърде проблематично. Хенри II е определил [[Мен (графство)|Мен]], [[Анже]], [[Турен]], Нормандия и Англия за младия Хенри, Аквитания за Ричард, Джефри се налага като владетел на [[Бретан]], а Джон за кратко е не твърде сполучлив лорд на Ирландия. <ref name="siege"> {{cite web|url=http://www.deremilitari.org/resources/articles/foulds.htm|title= The Siege of Nottingham Castle in 1194| last=Foulds|first =Trevor|accessdate=2007-11-17|publisher=оригинален текст от ''Transactions of the Thoroton Society of Nottinghamshire'', Vol. XCV, 1991, цитиран от De Re Militari: The Society for Medieval Military History}}</ref> Преждевременната смърт на младия Хенри (от дизентерия през 1183 г.) и на Джефри (по време на турнир през 1186 г.) налагат преразпределение на териториите. Ричард оспорва желанието на баща си да отстъпи Аквитания на Джон и между тях за пореден път назрява конфликт. Филип II се възползва от раздорите сред Плантагенетите, като в последвалите години подкрепя както синовете срещу бащата Хенри II, така и отделните братя един срещу друг. <ref name="siege" /><ref name="faeton" />
 
Филип II напада [[Бри]] през лятото на 1187 г., но през юни сключва временно примирие с Хенри II, който оставя във френско владение [[Изодюн]], [[Фретвал]] и [[Вандом]]. През 1188 г. Филип II умело използва създалото се напрежение между Хенри II и Ричард, и се съюзява с последния. Историкът Роджър от Хоудън, техен съвременник, <ref> {{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/article-9083728/Roger-Of-Hoveden|title=Roger Of Hoveden|accessdate=2007-11-17|publisher=[[Енциклопедия Британика]] 2007. Encyclopædia Britannica Online.}}</ref> пише за техните отношения: „Ричард, херцог на Аквитания, синът на краля на Англия, остана с Филип, краля на Франция, който толкова го почиташе от дълго време, че те ядяха всеки ден на една маса и от една чиния, а нощем леглата им не ги разделяха. И кралят на Франция го обичаше (ценеше) като собствената си душа; и те толкова се обичаха (високо оценяваха), че кралят на Англия бе съвсем изненадан...“. Съществуват различни интерпретации на този текст. Някои автори го цитират в защита на тезата, че между двамата е имало хомосексуална връзка, но има и мнения, че сам по себе си той не би могъл да служи за доказателство в такава насока, <ref> {{cite web|url=http://atheism.about.com/od/bookreviews/fr/WarriorsGod_2.htm|title=Warriors of God: Richard the Lionheart and Saladin in the Third Crusade|last=Cline|first=Austin|accessdate=2007-11-17|publisher=About.com}}</ref> тъй като по онова време изброените действия биха могли да са израз на приятелска близост или политически съюз. <ref> {{cite web|url=http://www.fordham.edu/halsall/pwh/hoveden1.html|title=Roger of Hoveden: Philip II Augustus and Richard The Lionheart |accessdate=2007-11-17|publisher=Fordham University, The Jesuit University of New York}}</ref>
 
Накрая, с мирния договор от [[4 юли]] [[1189]] г., Хенри II е принуден да потвърди отстъпването на Франция на Изодюн заедно с [[Грасей]] и да се откаже от претенциите си към [[Авиньон]]. Крал Хенри II умира два дни по-късно.
 
След като Ричард наследява баща си на трона, отношенията им с Филип II постепенно се влошават. <ref name="frencarta" />
 
===Участие в Третия кръстоносен поход===
Ред 58:
По пътя към [[Палестина]], Филип II среща Ричард I в [[Сицилия]]. До известна степен съществуващото напрежение между двете армии е туширано с подписването на споразумението от [[Месина]] през март 1191 г. Пристигайки в [[Палестина]], англичаните и французите водят заедно сражения срещу мюсюлманите при [[Акра (Израел)|Акра]]. По време на военните действия Филип се разболява от дизентерия и използва заболяването си като претекст, за да се оттегли. Минавайки през Рим, той получава разрешението на папата да преустанови участието си в кръстоносния поход. Филип II се завръща в Париж на [[27 декември]] [[1191]] г.
 
Използвайки факта, че фландърският граф Филип загива в кръстоносния поход и улеснен от отсъствието на Ричард I, Филип II решава да атакува владенията на Плантагенетите във Франция. Той преговаря с по-малкия брат на Ричард - [[Джон Безземни|Джон Плантагенет]] и с таен договор последният се признава за васал на Филип II. <ref name="catholic">{{cite web|url=http://www.newadvent.org/cathen/12001a.htm|title=Филип II (биография)|accessdate=2007-11-15|publisher=Catholic Encyclopedia}}</ref> Научавайки за приготовленията на Филип II, Ричард I също се подготвя за завръщане, но по пътя е пленен от австрийския херцог [[Леополд V (Австрия)|Леополд V]]. <ref name="info" /><ref name="insecula" />
 
Филип II прави всичко възможно да удължи пребиваването на английския крал в плен, но Ричард I е освободен през 1194 г. и влиза във война с французите. <ref name="info" /> Армията на Филип II търпи редица тежки поражения, редувани от временни примирия. През април 1199 г. Ричард I е убит и на английския престол се възкачва крал Джон.
 
===Победа над Джон Безземни===
Крал Джон не е така способен военен стратег, а освен това не е популярен сред английските барони и народните маси. Английският престол е оспорен от [[Артур Бретански]], чийто баща Джефри е по-възрастен от Джон. Филип II подкрепя исканията на Артур. За да тушира създалото се вътрешно напрежение, крал Джон сключва мирен договор с Филип на [[22 май]] [[1200]] г. Филип II признава правото на Джон да наследи Ричард I, срещу което получава земи в Нормандия. Изодюн и Грасей са отстъпени на Франция като зестра на племенницата на Джон, [[Бланш Кастилска]], която е трябвало да се омъжи за сина на Филип II – бъдещия крал [[Луи VIII]]. <ref name="frencarta" /><ref name="catholic" /> Накрая Джон се отказва и от претенциите си към Бри и Авиньон.
 
[[Image:Bataille_de_Bouvines_gagnee_par_Philippe_Auguste.jpg|thumb|340px|left|Битката при Бувин]]
* Скоро след този договор обаче двамата влизат в конфликт. Джон неправомерно отвлича годеницата на своя васал Хю дьо Лузинян <ref name="catholic" /> и Филип II се възползва от случая да изиска в качеството си на сюзерен Джон да се яви пред френски съд. Неизпълнението на това задължение дава основание на Филип II да конфискува всички владения на Джон във Франция, като една част (Бретан, Мен, Анже и Турен) отстъпва на Артур, който признава сюзеренитета на краля на Франция. <ref name="frencarta" /> Артур е убит скоро след това, вероятно по поръчка на своя чичо Джон. <ref name="faeton1">{{cite web|url=http://www.faet.ru/iceberg.asp?ob_no=496&tmpl=frag&sub_no=601&f_no=524&pg=2|title= «Эпоха крестовых походов» (стр.2) |accessdate=2007-11-17|last=Е. Лавис и А. Рембо|publisher=Смоленск: «Русич» (2002), цитирано от faet.ru}}</ref><ref name="frencarta" />. Отвличането (през август 1202 г.) и убийството (през април 1203 г.) дават повод на Филип II да приведе в изпълнение присъдата над Джон. <ref name="frencarta" /> Той навлиза в Нормандия и я завзема. Руан е превзет през 1204 г.; скоро след това кралските войски завземат Мен, Турен, Анже и по-голямата част от Поату. Кралят на Англия (който се сдобива с името „Безземни“) изгубва континенталните си земи с изключение на Аквитания, а Филип Огюст увеличава неколкократно своите владения. <ref name="frencarta" /><ref name="roi">{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/roi/roi.html|title= Philippe Auguste : Le roi|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref>
 
Стремейки се да си върне изгубените територии, крал Джон привлича на своя страна германския император [[Ото IV]], фландърския граф и някои едри феодали. С тяхна помощ френската флота е победена при Дам през 1213 г. Но през следващата 1214 г. французите разгромяват англичаните на 2 юли при [[Ларош-о-Моан]], а на 27 юли и техните съюзници в битката при [[Бувин]] (във Фландрия). <ref name="frencarta" /> По този начин Филип Огюст затвърждава завоеванията си и Франция се превръща във водеща европейска сила.<ref name="info" />
 
Синът на Филип II, Луи, пристига в Англия през 1216 г. и подкрепен от разбунтувалите се английски барони, успява да бъде коронован за крал. Но през октомври, същата година, Джон Безземни умира и опозицията, поддържана от настроенията срещу него, се разтурва, което принуждава младия Луи да се завърне във Франция. <ref name="frencarta" />
 
===Реформите===
Ред 91:
 
* През 1180 г. премества пазара, намиращ се в северното предградие, близо до болницата Сен Лазар, в центъра на града&nbsp;— там, където днес се намират Халите. През 1183 г. за подобряване на хигиенните условия на пазара са издигнати две нови покрити сгради. Заинтересован от развитието на централния пазар, Филип II сам се ангажира с регулирането на търговията с основни стоки (месо, хляб и вино).
* Филип Огюст павира главните улици. <ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/article-40325/France|title=France|accessdate=2007-11-15|publisher=[[Енциклопедия Британика]] 2007. Encyclopædia Britannica Online}}</ref> Решението е взето през 1185 г. като мярка срещу неприемливата миризма. <ref name="rues">{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/ville/rues.html|title= La ville de Paris au 12e siècle : Les rues|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref> През 1222 г. официално е определена ширината на улиците&nbsp;— малко под 6 метра, така че да има възможност да се разминават колите. <ref name="rues" />
* През 1187 г. централното гробище на Париж (използвано до 18 век) е изравнено, дренирано, подобрени са здравните условия и е оградено със стена.
* През 1190 г., преди да тръгне на кръстоносен поход, Филип II започва строежа на стена по десния бряг на [[Сена|реката]]. В периода 1190 - 1220 г. той ще построи нова крепостна стена около Париж. <ref name="muraille">{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/mur/textes/evocation.html|title= Le rempart de Philippe Auguste : Une évocation|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref>
* През 1194 г. установява практиката екземпляр от кралските архиви да се пази трайно в Париж.
* През 1200 г. издава грамота, с която установява статута на университета на Париж ([[Сорбона]]та). При неговото управление Париж става европейски образователен център.
* Продължава успешно започналото през 1163 г. строителство на готическата катедрала [[Света Богородица (Париж)|Нотр Дам]], <ref name="info" />
* Построява кулата, която впоследствие ще се превърне в [[Лувър]]а. <ref name="louvre">{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/ville/louvre.html|title= La ville de Paris au 12e siècle : le Louvre de Philippe Auguste|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref><ref>{{cite web|url=http://travel.pop.bg/article6626.html|title=Париж, Франция (История)|accessdate=2007-11-15|publisher=travel.pop.bg}}</ref> Кралят не живее там, но там се съхраняват архивите (изгубени и възстановени през 1194 г.), там се помещават кралската хазна и оръжейният склад.
* Построени болниците „Св. Катерина“ и „Трините“ (Св. Троица). <ref>{{cite web|url=http://www.philippe-auguste.com/ville/hopital.html|title= La ville de Paris au 12e siècle : les hôpitaux|accessdate=2007-11-15|publisher=philippe-auguste.com}}</ref>
 
==Конфликт с папата и последни години==
След като кралица Изабела умира през 1190 г., на [[15 август]] [[1193]] г. Филип II се жени за датската принцеса [[Ингеборг Датска]]. <ref name="roi" /> По неизвестна причина Филип е отблъснат от нея и веднага след сватбата свиква барони и епископи, които обявяват брака за разтрогнат. Ингеборг не е съгласна с това решение и го обжалва в Рим. Въпреки възраженията на папа [[Целестин III]], кралят се жени за принцеса [[Агнес Меранска]] на [[7 май]] [[1196]] г. Ингеборг е затворена в метох. <ref name="catholic" />
 
Избраният скоро след това папа [[Инокентий III]] обявява, че бракът с Агнес Меранска е невалиден, тъй като Филип Огюст е все още женен за Ингеборг. Той препоръчва на Филип да се раздели с Агнес. Кралят отказва и папата го отлъчва от църквата през 1199 г. Отлъчването продължава до [[7 септември]] [[1200]] г. След смъртта на Агнес Меранска, папата се съгласява да признае за законни двете деца от брака с Филип II, но френският крал все още неуспешно настоява за развод с Ингеборг. През 1210 г. той възнамерява да се ожени за принцесата на Турингия, но за пореден път получава отказ за развод от папския легат. Поради натиск от страна на папата и от брата на Ингеборг, крал [[Валдемар II (Дания)|Валдемар II Датски]], Филип Огюст накрая склонява да признае Ингеборг за френска кралица през 1213 г.<ref name="catholic" />
 
Филип Огюст умира на [[14 юли]] [[1223]] г. в [[Мант ла Жоли|Мант]] и е погребан в базиликата [[Сен Дени]]. Наследен е на трона от сина си [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]].<ref name="frencarta" />
 
==Предшественици==
Ред 141:
2. От брака с [[Ингеборг|Ингебор]]<nowiki/>г Датска, сключен през 1193 г.:
*няма деца
3. От брака с [[Агнес Меранска]], сключен през 1196 г.:
*Мари Френска (ок. 1198 - 1224), два пъти се омъжва: за Филип I (1175-1212), граф на Намюр, през 1206 г. и за Хенри I (ок. 1165 - 1235), херцог на Брабант през 1213 г.
*Жан-Тристан (мъртвороден 1200 г.)