Тодор Хаджиев: Разлика между версии

| px = 240

| роден-дата = [[14 август]] [[1881]]

| роден-място = [[Русе]], [[България]]

| починал-дата = [[9 октомври]] [[1956]]

Тодор Хаджиев е роден в семейството на русенски музиканти-любители и от малък започва да учи [[цигулка]] и [[пиано]]. В гимназията пее в църковен и светски хор и свири в училищния оркестър.

През 1896 година Хаджиев заминава за Прага, където учи в Консерваторията при музикални теооретици и педагози като К. Кнител, К. Щекер, Вискочил и други. Дипломира се през 1902 година. При завръщането си в Русе, започва работа като учител по пиано и [[теория на музиката]], но също така и изнася клавирни [[Концерт (музикална форма)|концерти]], [[акомпанимент|акомпанира]] на български и чуждестранни изпълнители и композира. Заедно с цигуларя [[Александър Йорганджиев]] и диригента Михаил Константинов, Тодор Хаджиев основава и в продължение на една година ръководи първото музикално училище в Русе.

От 1904 година работи в София. Първоначално свири в Гвардейския оркестър, където и отбива военната си служба, а от 1905 до 1909 година е капелмайстор на Първия конен полк.

През 1909 година Хаджиев заема поста диригент на [[Българска оперна дружба|Българската оперна дружба]]. Има принос за постепенното оформяне на оперния оркестър като пълноценен [[симфоничен оркестър|симфоничен състав]], а също и за повишаване на равнището на изпълнителското майсторство на колектива.

Между 1923 и 1926 година той е [[капелмайстор]] на Гвардейския оркестър. През следващите три години е изпратен да проучи оперното дело във Виена, Варшава, Катовице, Прага, Пилзен, Париж, Лайппциг и Дрезден. От завръщането си през 1927 до 1932 година Хаджиев работи като диригент, през част от времето — главен диригент на Народната опера. От 1935 до 1937 е диригент на основаната от него [[Подвижна народна опера]], с която обикаля страната. Дирижира множество западноевропейски и руски класически [[опера|опери]], а също и произведения от български композитори. Съществена дял от тях се изпълняват под негово диригентство за първи път в България. Под негово ръководство да поставени и около 15 [[оперета|оперети]] в Свободния театър. Едновременно с това, през 1936–1937 година, Тодор Хаджиев ръководи и хора при дружество „[[Славянска беседа]]“ и мъжкия хор „[[Кавал (хор)|Кавал]]“.

През 1937 година излиза на свободна педагогическа практика и става сътрудник на [[Радио София]]. През същото време и композира. Тодор Хаджиев е автор на популярната за времето си оперета „Софиянци пред Букурещ“, на детската оперета „Позлатеното вретенце“, двата [[балет]]а „Жиивотът на моряка“ и „Макова долина“, на песни за солист и пиано, на песни за еднороден и смесен хор, на маршове за [[духов оркестър]] и на пиеси за пиано.