Ловеч: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 22:
=== Местоположение и релеф===
 
Ловеч е разположен на границата на [[Дунавска равнина|Дунавската хълмиста равнина]] и предпланината на [[Стара планина]]. На 150 км. на запад е [[София]], на 30 км. на юг е [[Троян]], на 30 км. на север е [[Плевен]] и на 30 км. на изток е [[Севлиево]]. Намира се от двете страни на река Осъм , която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете „Стратеш“, „Хисаря“ и „Баш бунар“. Релефът на околностите е хълмист и силно пресечен. На изток е скалнияскалният венец на „Стратеш“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната [[община Плевен]]. Средната [[надморска височина]] на Ловеч е 360 м. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“ разположен на югоизток със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч е най-ниската точка с 150-190 метра надморска височина и наклон на терена 3-8%.
 
=== Климат ===
 
Климатът на Ловеч е умереноконтиненталенумерено-континентален. Средната годишна температура е 12°C. Лятото е сравнително горещо, а зимата е студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20°C. Микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, като градаградът е предпазен със скалния си венец от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада.
 
=== Флора и фауна ===
Ред 48:
Малко са сведенията за развитието на града по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Основно те са от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век града се споменава във връзка с нахлуването на [[Печенеги|печенеги]] и техни военни действия с [[Византия]] през 1059 г.
 
[[Ловешка средновековна крепост|Ловешката средновековна крепост]] е известна от времето на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „ Хисаря “. Тук през [[1187]] г. е [[Обсада на Ловеч (1187)|решителната битка между въстанническатавъстаническата армия на Асеневци и Византия]]. Подписания мирният договор отбелязва признаването на [[Втора българска държава|Втората българска държава]].
 
През XIV век Ловеч е владение на деспот [[Иван Александър]] от рода [[Шишмановци|Шишман]], син на деспот Срацимир и Елена. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастира „Рождество Богородично“, наричан още „Ястреб“. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар [[Иван Срацимир]], втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята [[Теодора Басараб]].
 
Ловешката крепост е една от последните завладени по време на османското нашествие. Събитието е около 1446 г. През 1520 г. е описан в османски данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават [[Хаджи Калфа]], [[Филип Станиславов]]ич и [[Евлия Челеби]]. Според последния градаградът е търговско-занаятчийски център:
 
''Този град е цветущ. Разположен е на двете страни на река Осъм и се свърза с три моста. Има всичко 3 000 големи и солидни къщи. Повечето от тях са покрити с влашки дъски, а на някой стените са много украсени. От прозорците и процепта на къщите, разположени край река Осъм, стопаните могат да ловят риба. Има също каменни сараи (дворци) и 7 малки и големи ханища. Чаршийският хан е разкошен и прилича на безистен. В града има 2 бани, 3 медресета, 5 текета, 6 детски училища (българските деца са много благородни и умни), 6 чешми с животворна вода, 215 дюкяна. Най-прославените изделия на жителите му са пъстрите тъкани и разнообразните сахтияни, които стават много хубаво украсени ''.<ref>Маринов Х., Ловеч пътеводител, С., 1989, с. 18</ref>
Ред 67:
Ловеч е известен като център на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация ]] на [[Васил Левски]]. [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкият частен революционен комитет]] е провъзгласен е за „Привременно правителство“ (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869-1872 година.
 
През 1872-1874 г. майстор [[Никола Фичев]] изгражда единствения по рода си на Балканите [[Покритият мост в Ловеч|Покрит мост]]. Впоследствие е изгорен до основи ([[1925]]) и въстановенвъзстановен през [[1931]] г.
[[Картинка:Белия паметник в Ловеч.JPG|120px|ляво|мини|Белия паметник. гр. Ловеч]]
 
Ред 73:
{{основна|Битка при Ловеч (1877)}}
 
За първи път на [[5 юли]] [[1877]] г. от малък конен отряд на полковник [[Алексей Жеребков]]. На [[15 юли]] [[1877]] г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от [[Западна армия|Западната османска армия]] (командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са над 1500 мирни жители. СследСлед отблъскването на атаките на [[Сюлейман паша]] при [[Шипченски проход|Шипченския проход]], руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор [[Александър Имеретински]] с отряд, състоящ се от 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор [[Михаил Скобелев]] и генерал-майор [[Владимир Доброволски]] освобождават Ловеч. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма „Стратеш“ поставят [[Белия паметник]] и [[Черния паметник]].
 
=== След Освобождението ===
Ред 92:
| език =
}}</ref>
<ref>http://jivko1128.blog.bg/politika/2010/01/09/arhivite-sa-jivi-konclagerite-na-socializma.469452</ref> Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България.<ref>Янко Янков: Кутията на пандора, из-во "Янус", София, 2007, стр. 330-340, [http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_04.html Онлайн версия]</ref><ref>Христо Христов: [http://www.decommunization.org/Books/HristovLageri.htm Секретното дело за лагерите]</ref><ref>[http://www.decommunization.org/Documents/T3.htm Разказ на Кольо Колев, бивш лагерник в лагера в Ловеч]</ref> В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради „подривно-диверсионна дейност“, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи изпратени от местните управления на [[Народна милиция|Народната милиция]] като „хулигани“. От 1501 души минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючителноизключително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в [[Скравена#Лагерът в Скравена|с. Скравена]]. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.<ref>http://grigorsimov.blog.bg/politika/2008/10/16/kratyk-razkaz-za-lagera-krai-lovech-i-dokument-ot-quot-parti.244035</ref>
 
== Население ==
Ред 147:
* Църква „Света Троица“
* Църква „Света Неделя
==== ПротестанствоПротестантство ====
През 1882 г. американският методист D. C. Challis основава [[ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“|Американския девически колеж]], в който се построява малък храм, а по-кьснокъсно и близката протестантска църква, която съществува и днес. <ref>http://www.ezikovata.net/</ref>
 
==== Ислям ====
Ред 205:
=== Транспорт ===
 
Ловеч ве свързан с директен автобусен транспорт с [[Градове в България|по-големите градове в България]]. Обслужва се от Автогара- Ловеч. ЖелезопътнияЖелезопътният транспорт е по линията Левски-Троян с връзка по ж. п. линията Варна(Русе) - София. Обслужва се от [[Железопътна гара Ловеч]]. Вътрешният градски транспорт е редовен. Обслужва се от „Ловеч автотранспорт“ ЕООД и таксиметрови фирми.<ref>http://www.nasamnatam.com/grad/Lovech-transport.html</ref><ref>http://autoplanet1.com/firma/7475-lovech-avtotransport-eood</ref>
 
=== Медии ===
Ред 219:
 
==== Радио и телевизия ====
Местното радио се излъчватизлъчва от Радиорелейна и телевизионна станция „Стратеш“ с надморска височина 282 м. и височина на антенната система 15 м. и станция на хълма „Ак баир“ с надморска височина 350 м. Предавателите на Радио „Зетра“ и „БГ Радио“ за Ловеч са разположени на покрива на сградата на областната администрация. <ref>http://www.predavatel.com/bg/8/lovech</ref>
* „Зетра“ ТВ
* ТВ „Ловеч“.
Ред 244:
* [[Професионална гимназия по ветеринарна медицина "Проф. Д. Димов"|Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“]]
* Професионална гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“
* Професионална гимназия по механоелектротехникамехано-електротехника
* Професионална гимназия по икономика, търговия и услуги
* Общински детски комплекс