Ловеч: Разлика между версии

Ловеч е разположен на границата на [[Дунавска равнина|Дунавската хълмиста равнина]] и предпланината на [[Стара планина]]. На 150 км. на запад е [[София]], на 30 км. на юг е [[Троян]], на 30 км. на север е [[Плевен]] и на 30 км. на изток е [[Севлиево]]. Намира се от двете страни на река Осъм , която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете „Стратеш“, „Хисаря“ и „Баш бунар“. Релефът на околностите е хълмист и силно пресечен. На изток е скалнияскалният венец на „Стратеш“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната [[община Плевен]]. Средната [[надморска височина]] на Ловеч е 360 м. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“ разположен на югоизток със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч е най-ниската точка с 150-190 метра надморска височина и наклон на терена 3-8%.

Климатът на Ловеч е умереноконтиненталенумерено-континентален. Средната годишна температура е 12°C. Лятото е сравнително горещо, а зимата е студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20°C. Микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, като градаградът е предпазен със скалния си венец от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада.

[[Ловешка средновековна крепост|Ловешката средновековна крепост]] е известна от времето на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „ Хисаря “. Тук през [[1187]] г. е [[Обсада на Ловеч (1187)|решителната битка между въстанническатавъстаническата армия на Асеневци и Византия]]. Подписания мирният договор отбелязва признаването на [[Втора българска държава|Втората българска държава]].

Ловешката крепост е една от последните завладени по време на османското нашествие. Събитието е около 1446 г. През 1520 г. е описан в османски данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават [[Хаджи Калфа]], [[Филип Станиславов]]ич и [[Евлия Челеби]]. Според последния градаградът е търговско-занаятчийски център:

През 1872-1874 г. майстор [[Никола Фичев]] изгражда единствения по рода си на Балканите [[Покритият мост в Ловеч|Покрит мост]]. Впоследствие е изгорен до основи ([[1925]]) и въстановенвъзстановен през [[1931]] г.

За първи път на [[5 юли]] [[1877]] г. от малък конен отряд на полковник [[Алексей Жеребков]]. На [[15 юли]] [[1877]] г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от [[Западна армия|Западната османска армия]] (командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са над 1500 мирни жители. СследСлед отблъскването на атаките на [[Сюлейман паша]] при [[Шипченски проход|Шипченския проход]], руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор [[Александър Имеретински]] с отряд, състоящ се от 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор [[Михаил Скобелев]] и генерал-майор [[Владимир Доброволски]] освобождават Ловеч. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма „Стратеш“ поставят [[Белия паметник]] и [[Черния паметник]].

<ref>http://jivko1128.blog.bg/politika/2010/01/09/arhivite-sa-jivi-konclagerite-na-socializma.469452</ref> Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България.<ref>Янко Янков: Кутията на пандора, из-во "Янус", София, 2007, стр. 330-340, [http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_04.html Онлайн версия]</ref><ref>Христо Христов: [http://www.decommunization.org/Books/HristovLageri.htm Секретното дело за лагерите]</ref><ref>[http://www.decommunization.org/Documents/T3.htm Разказ на Кольо Колев, бивш лагерник в лагера в Ловеч]</ref> В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради „подривно-диверсионна дейност“, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи изпратени от местните управления на [[Народна милиция|Народната милиция]] като „хулигани“. От 1501 души минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючителноизключително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в [[Скравена#Лагерът в Скравена|с. Скравена]]. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.<ref>http://grigorsimov.blog.bg/politika/2008/10/16/kratyk-razkaz-za-lagera-krai-lovech-i-dokument-ot-quot-parti.244035</ref>

==== ПротестанствоПротестантство ====

През 1882 г. американският методист D. C. Challis основава [[ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“|Американския девически колеж]], в който се построява малък храм, а по-кьснокъсно и близката протестантска църква, която съществува и днес. <ref>http://www.ezikovata.net/</ref>

Ловеч ве свързан с директен автобусен транспорт с [[Градове в България|по-големите градове в България]]. Обслужва се от Автогара- Ловеч. ЖелезопътнияЖелезопътният транспорт е по линията Левски-Троян с връзка по ж. п. линията Варна(Русе) - София. Обслужва се от [[Железопътна гара Ловеч]]. Вътрешният градски транспорт е редовен. Обслужва се от „Ловеч автотранспорт“ ЕООД и таксиметрови фирми.<ref>http://www.nasamnatam.com/grad/Lovech-transport.html</ref><ref>http://autoplanet1.com/firma/7475-lovech-avtotransport-eood</ref>

Местното радио се излъчватизлъчва от Радиорелейна и телевизионна станция „Стратеш“ с надморска височина 282 м. и височина на антенната система 15 м. и станция на хълма „Ак баир“ с надморска височина 350 м. Предавателите на Радио „Зетра“ и „БГ Радио“ за Ловеч са разположени на покрива на сградата на областната администрация. <ref>http://www.predavatel.com/bg/8/lovech</ref>

* Професионална гимназия по механоелектротехникамехано-електротехника