Марк Клавдий Тацит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
'''Марк Клавдий Тацит''' ([[латински език|лат.]] ''Marcus Claudius Tacitus'') (c.[[200]] - [[276]]) е римски император от края на [[275]] г. до юни [[276]] година.
 
Роден в Интерамна ([[Терни]]), в [[Умбрия]], Тацит е изтъкнат [[сенатор]] и приемник на [[Аврелиан]]. По време на своя дълъг живот заема няколко държавни поста, включително [[консул]] през [[273]] г. и ''princeps senatus'' (най-старият по служба сред сенаторите). Той принадлежи към класата на богатите аристократи-земевладелци, но достоверни подробности около кариерата му не са известни. Качва се на трона след няколкомесечно междуцарствие, през което време вдовицата на Аврелиан — [[Улпия Северина|Северина]] формално държи властта в столицата.
 
==Избиране==
При липсата на достатъчно авторитетна личност, която безспорно да поеме властта след Аврелиан, над Римската империя отново надвисва заплахата от анархия и вътрешна война между легионите. Войските в [[Тракия]], които пожелалипожелават да се разграничат от убийците на Аврелиан призовалипризовават Сенатът в Рим да посочи кандидат, когото да подкрепят за император. Страхувайки се от армиите, сенаторите няколко пъти се опиталиопитват да отклонят тяхното настояване, преди да стигнат до компромисен избор. Според [[Аврелий Виктор]], 6 месеца (но по-възможно седмици) след убийството на Аврелиан, сенаторите в Рим предлагат императорския трон на сенатора Тацит. Видимо неохотно, той се съгласява с това предложение. Тацит е на 75 години, когато войската и народа тържествено го провъзгласяват за император в Рим (ноември или декември 275 г.).
 
По думите наСпоред [[История на императорите|ВопискHistoria Augusta]], [[император]]ът е потомък на знаменития историк [[Корнелий Тацит]], гордее се с това и почита паметта му, -като разпорежда във всяка обществена библиотека да има екземпляр от съчиненията на неговия предтеча и ежегодно да се правят 10 копия за сметка на държавата. Някои съвременни изследователи поставят под сериознооснователно съмнение разказа за родството на император Тацит с едноименния историк от I век. Спорно е дали става въпрос за биографична спекулация, съчинена въз основа на съвпадението в имената, за да свърже императора със старите римски фамилии. Не е сигурно и дали самият император наистина би претендирал че е далечен наследник на автор, слабо известен средна неговите съвременници извън образованото малцинство.
 
==Управление==
Ред 42:
За Тацит биографите му споменават че имал скромен и мек характер, въпреки че много от действията му показват решителност. Веднага след възкачването си на трона Тацит назначава своя брат [[Флориан]] за [[преториански префект]], арестува и лично наказва убийците на Аврелиан, който е обожествен от Сената по негово настояване. След тези ходове, целящи да гарантират личната му сигурност и благоразположението на войниците, Тацит се отправя на изток за да оглави легионите. Налага се да воюва с [[алани]]те, [[готи]]те и другите събрани от Аврелиан варварски наемници, които след провала на похода му срещу Персия опустошавали северното крайбрежие на [[Мала Азия]]. Тацит побеждава в няколко битки, лично предвождайки войската.
 
Шест месеца след качването му на престола, Тацит умира в Тиана, ([[Кападокия]]), през юни 276 година. Според едни източници ([[Евтропий]], [[Аврелий Виктор]]), той починал от болест — треска съпроводена от психично разстройство, което отдават на напрежението от похода, заедно с напредналата му възраст. Но според други ([[Зосим]]) — Тацит е убит от войниците, които искалиискат да избегнат наказание, след като убиват един от корумпираните приближени на императора. Своето огромно състояние завещава на империята. Не получава обожествяване от Сената. Закратко е наследен от брат си Флориан.
 
==Външни препратки==