Искрец: Разлика между версии

'''Искрец''' е [[село]] в [[Западна България]], на около 45 км от [[София]]. Селото е разположено в Западна [[Стара планина]] и е част от [[Община Своге]], [[Софийска област]]. В близост до него са селата [[Брезе]], [[Свидня]] и [[Завидовци]]. Селото е и предпочитано място за почивка на много софиянцисофианци, като през празничните дни става доста по-оживено.

Историята на селото е много богата. През 1886 г. съединена България се разделя на 23 окръжия и 84 околии. Софийското окръжие обхваща 5 околии, една от които е Искрецка. Според местен автор “в Искрецка околия, освен цялата Клисура, са влизали още цялата Мала планина заедно с част от полето на юг от нея и всичките села на запад от Бучино дервент до Цариброд и на север - до Берковица”. До 1900 г. то е било административен център на околията, но поради някои причини (прокарването на жп линията София – Мездра, добивът на антрацит, основаването на Фабриката за захарни изделия и др.) такъв става Своге, който постепенно изземва икономическите и административните функции на Искрец. За Искрецка околия Константин Иречек пише в дневника си: "Най-първобитната част от тукашното население (шопи) са жителите на Искрецка околия, по планините между София и Берковица. "

На територията на с. Искрец има много пещери, сред които Душника (обща дължина 876 м.), Мечата дупка (обща дължина 142 м., става въпрос за известната "Меча дупка" при с.Меча поляна.), Извиралото (обща дължина 240 м.) и др. Те са обект на чести туристически посещения от любителите на пещерното дело. Пещерата “Душника” е една от най-интересните в Понор планина, защотооти след крайния сифон може да се влезе в голямата водна система на планината, която тръгва от понорите в северната ѝ част. Има факти, които потвърждават това предположение. Например спирането на водата от Искрецкия извор на два пъти – за 24 часа след Свогенското земетресение през пролетта на 1979 г., а втория път за 7 часа през пролетта на 1981г при максимален дебит. Трябва да има огромни каверни, които да поемат това количество вода, особено при пролетното пълноводие. Сифонът в “Душника” обаче е много тесен и за това трябва да се потърси друг, обходен път за проникване в тази система.

== Редовни събитиясабития ==

В района на селото се правят много курбани. Всяка фамилия от незапомнени времена има издигнат оброчен каменен кръст някъде в околността. Поводът, по който са издигнати тези оброчни кръстове и точният момент, когато това е станало, отдавна никой не помни. Но обетътобектът се пази от потомците. Всяка година на определения ден цялата фамилия се събира - от новородените до старците, набавят продукти и приготвят курбан, на който всички съселянисъселани са поканени. В двора на черквата "Св. Николай Чудотворец" се прави курбан както на празника на селото Пресвета, така и на Никулден. Останалите курбани, които се организират от отделните фамилии, се провеждат на някои от църковните празници през годината.

Климатът на село Искрец е известен със своята уникалностоникалност. По поречието на река Искрецка преди известно време е установено наличието на специфичен микроклимат, характеризиращ се с много чист въздух и незначителния брой на дните с мъгли, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания.

В с. Искрец има санаториум за белодробно болни. Болницата е създадена през 1908 г. като противотуберкулозен санаториум с указ и дарение от Цар [[Фердинанд I]]. Мястото за създаване на санаториума е избрано от специално назначена от Цар ФердинандФердинан комисия, която е пътувала из България и е извършвала измервания на климатичните параметри. Светият синод на Българската Православна църква подарява земите за построяването на лечебното заведение, а Министерството на горите засажда в болничния парк от 250 декара уникалнионикални иглолистни и широколистни дървесни видове, които обогатяват въздуха и го правят още по чист и лековит.

В самия двор на болницата се намира Искречкия манастир "Успение Богородично" построен през 1110 г. с уникалeноникалeн [[баптистерий]] към него - единствената седмоъгълна кръщелница на Балканския полуостров