Отваря главното меню

Промени

39 байта изтрити ,  преди 4 години
м
форматиране: 18x интервали, А|АБ (ползвайки Advisor.js)
'''Архетип''' (от [[гръцки]] ὰρχέτῦπος, означаващо модел, пример) в [[психология]]та е модел на обект, личност или начин на поведение. Понякога терминът се използва със значението на [[стереотип]], а в други ситуации може да означава аналогична гледна точка.Може да се каже още и като "Космическо дърво"
[[Файл:Achilles by Lycomedes Louvre Ma2120.jpg|дясно|мини|'''Героят''']]
Архетиповете съществуват във [[фолклор]]а и [[литература]]та в продължение на хилядолетия. Основателят на аналитичната психология [[Карл Густав Юнг]] през 20-ти век определя компонентите на колективно несъзнаваното като архетипове. Това са образи и фигури, които навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на [[сънища]], [[фантазия|фантазии]], [[халюцинация|халюцинации]] или биват проектирани върху външни обекти.
== История на понятието ==
 
Понятието е въведено в [[психология|психологията]]та и културологията от [[Карл Юнг|Карл Густав Юнг]] – създател на [[Аналитична психология|аналитичната психология]]. [[Зигмунд Фройд]] говори за 2 нива на психиката – [[съзнание]] и подсъзнание, а Карл Юнг – за четири: съзнание; подсъзнание, [[Лично несъзнателно]], [[Колективно несъзнателно]]. Последният пласт съхранява универсални културни представи, архаични представи. Те принадлежат на цялото човечество и имат колективна природа. Именно този колективен основен образ той нарича архетип – „нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл. Архетипът съдържа митологични мотиви.” К. Юнг
 
== Архетипа в Аналитичната психология ==
Архетипите са генетично заложени в структурите на човешкия мозък. Те се проявяват по време на сънища, по време на екстатични състояния и по време на творческа дейност. Когато се активира колективното несъзнавано, човек вече не е на себе си, той говори с много гласове, защото извлича опита, натрупан през вековете. Архетипите биват наричани примордиални.
===Андрогенизъм===
Андрогенизъм – архетип, старогръцката митология – мъжко / женско. Два от архетипите на Юнг са [[Анима и Анимус]].
===В изкуството===
Ролята на архетипите в изкуството – чрез тях по най-елегантен начин индивидуално личното се съчетава с универсалното.<!---могат да се приведат много примери--->
==Архетипни образи==
[[File:Yggdrasil.jpg|дясно|мини|[[Световно дърво|Световното дърво]]. [[Кръст]]ът (особено правослваният) е [[метафора]] на световното дърво - '''табелата''' е ''ураничното ниво'' - [[рай]], '''рамото''' на кръста е ''земята'', а '''подножието''' - [[ад]]ът.]]
Юнговите архетипа са основно пет:
# '''[[Его]]'''-то - регулаторният център на душата и осъществител на личността
# '''Сянка'''-та - обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото
# '''[[Анимус]]''' - мъжкото начало ("дух")
# '''Персона'''-та - маската, предпазваща его-то от заобикалящата враждебна природа
Освен тези пет типа съществуват '''архетипни образи'''. Те са много на брой и най-различни, но някои от тях се повтарят между различни култури. Най-популярните архетипни образи са:
*на [[дете]]то - чистота, невинност, неопетненост
*на [[учител]]я – мъдрост, в преклонна възраст, архетип на духа, който следва предшестващия смисъл;
*на [[герой|героя]] – храбър, винаги побеждава злото, извор на алтруизъм и благородство
*на [[Хитрец (архетип)|хитреца]], лисицата
*на [[дявол]]а или [[сатана]]
*на злодея
*на [[чудовище]]то
*на [[прераждане]]то
*на Великата майка - Земята
 
'''Магическия полет''' – напускат по своя воля тялото и обитават трите свята. Шаманът става равен на боговете и духовете.
Бягство във вертикална посока. Полет -> интелигентност, разбирането на тайните неща или на метафизическите истини.
1) Промяна на екзистенциалното ниво.
2) Свързва се с идеята за освобождение, със стремежа към съвършенство, към сакралност.
Първи етап – откъсване от дома – ключов образ е пътя.
Втори – преминаване в нова обществена група
Трети – придобиване на нов тип знания
Четвърти – придобиване на нова идентичност
Инициацията – свързана с идеята за символичната смърт и новото раждане. Гората, степта, джунглата са враждебни пространства.
 
'''Мотивът за жертвоприношението'''
Хората с митологична нагласа на съзнанието осмислят всичко в неговата взаимна обвързаност – сътворението може да стане само от живо и пренесено в жертва същество. В това вярване е въплътена идеята, че животът може да възникне само от друга форма на живот, т.е. насилствената смърт в този контекст е съзидателна, жертвоприношението е само пренасяне на енергия или трансформиране на енергия.
 
'''Мотивът за носталгията по изгубения рай''' – свързан с темата за падението на човека и прогонването му от рая, с чувството за екзистенциална самота и богоизоставеност. Раят има пространствени и времеви характеристики, които се свързват с бащиния дом и детството, т.е. архетипът е свързан с чувството за блаженство, цялостност, духовна чистота, невинност, безсмъртие, непосредственост и свобода.
 
'''Автохтония''' – мистично изживяване на коренячеството, дълбокото чувство, че сме изплували от пръстта, че сме заредени със сила, която струи от земята.
Мотивът стълба към небето – идеалният символ за прехода от един начин на съществуване към друг. Свързва се с идеята за преображение по посока съвършенство, смяна на културното и на екзистенциалното ниво.
 
'''Митът за вечното завръщане''' – свързан е с повторение на определени парадигми, проявяващи се в обреди. Чрез образите човек унищожава профанното, битовото време и се проектира в митичното време.
 
В културната памет властва една схема на противоположностите, които изграждат архетипите и които се интерпретират от литературата.
Ляво – женско, природа, [[мистицизъм]], сянка, интуитивност.
Дясно – мъжко, история, [[разум]],светлина, рационалност.