Мариинско евангелие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
форматиране: 14x интервали, А|АБ, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
[[Image:Codex Marianus, fol 36r.jpg|Страница от Мариинското евангелие|thumb|right]]
'''Мариинското четвероевангелие''' (на [[латински език|латински]]: ''Codex Marianus'') е [[глаголица|глаголически]] [[ръкопис]], датиращ от началото на [[11 век]]. Състои се от 173 [[пергамент|пергаментови]]ови листа. Наименованието му произлиза от [[манастир]]а „Света Мария“ на [[Атон]], където е открито от руския учен-[[славист]] [[Виктор Григорович]] през [[1844]]-[[1845]] г. Той го отнася в [[Русия]]. След неговата смърт ръкописът попада в московския [[Румянцевски музей]], а сега се намира в [[Руска държавна библиотека|Руската държавна библиотека]] (Григ. № 6 / М.1689). Два отделни листа се пазят в Австрийската национална библиотека, [[Виена]], под сигнатура ''Vindob. Slav. 146''.
 
Ръкописът съдържа [[евангелие|евангелията]] на [[Матей (евангелист)|Матей]], [[Марко (евангелист)|Марко]], [[Лука (евангелист)|Лука]] и [[Йоан Богослов|Йоан]]. Не са запазени началото и краят му. Лист 134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на [[кирилица]]. Липсва и лист 167.
 
Въз основа на смесването на буквите [[ѫ]] и [[Ѹ]] се смята, че Мариинското четвероевангелие произлиза от Северна [[Македония]].
 
В [[морфология|морфологичен]] аспект евангелието съдържа архаични черти. Във [[фонетика|фонетично]] отношение показва по-късен етап от развитието на [[български език|българския език]].
 
== Образец от текста ==
Посичането на Йоан Кръстител (Матей 14: 1-12)
 
1. въ врѣмѧ оно оуслъıшавъ иродъ тетрархъ слоухъ исоусовъ
2. ı рече отрокомъ своимъ: сь естъ иоанъ кръститель, тъ въскрьсе от мрътвъıхъ, ı сего ради силъı дѣѭтъ сѧ о немь.
3. ıродъ бо емъ иоанна съвѧза и ı въсади и вь темьницѫ иродиѣдъı ради женъı филипа братра своего.
4. глаголааше бо емоу иоанъ. Не достоитъ ти имѣти еѩ.
5. ı хотѧ и оубити оубоѣ сѧ народа, за не ѣко пророка имѣхѫ и.
6. дьни же бъıвъшоу розьства иродова плѧса дъшти иродиѣдина по срѣдѣ и оугоди иродови.
7. тѣмь же съ клѧтвоѭ издрече еи дати, егоже аште въпроситъ.
8. Она же наваждена материѭ своеѭ, даждь ми, рече, сьде на мисѣ главѫ иоана кръстителѣ.
9. ı печаленъ бъıстъ цѣсаръ, клѧтвъı же ради и възлежѧштихъ съ нимъ повелѣ дати и,
10. ı посълавъ оусѣкнѫ иоана въ темьници.
11. ı принѣсѧ главѫ его на мисѣ и дашѧ дѣвици, ı несе матери своеи.
12. и пристѫпьше оученици его вьзѧсѧ тѣло его и погрѣсѧ е, ı пришедъше възвѣстишѧ исоусови.
 
Ред 28:
* електронна версия на текста е включена в [http://www.helsinki.fi/slaavilaiset/ccmh/marianus.html Corpus Cyrillo-Methodianum Helsingiense]
 
== Изследвания ==
* „Особеностите на езика на Мариинския паметник“, [[Любомир Милетич]], „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, V, 1880 г., кн. 19-20, [http://archive.org/stream/periodicheskosp04druzgoog#page/n239/mode/2up 219-252]
* „К вопросу о месте написания Мариинского евангелия“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIII, 1918 г., кн. 2, 109-149
Ред 35:
== Източници ==
* [[:s:ru:Мариинское евангелие|Мариинско евангелие в Уикиизточник]]
* „Старобългарски език. Текстове и речник“ - Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976, 34-43
* P. Diels, Altkirchenslavische Grammatik, II, Heidelberg 1934, 12-15, 21f.
* [http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Quellen/AKSL.CdxMarianus.htm Статия на немски]