Уикипедия

Острец (община Търговище): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
обща редакция 1
Ред 18:
<nowiki> </nowiki> Селото е разположено в източната част на Търговищка област, на границата й с Шуменско Релефът на землището е равнинно-хълмист. Надморската височина на Вранското равнище, долу, в ливадите, е 67 метра, а най-високата точка - 175 метра е "Чучката", която е на изток от Острец. В гората над селото височината е 158 метра, а до гробищата- 151 метра.
<nowiki> </nowiki> Климатът на селото е умерено континентален- с горещо лято и студена зима. Селото е под влиянието на западни и северни ветрове, тъй като от там е открито. През ранна пролет падат много слани. Градушките са често явление.
<nowiki> </nowiki> Почвите в землището на селото са черноземни,а около течението на река Врана- алувиално-ливадни. В миналото р. Врана се е разливала и е унищожавала реколтата в поречието си, но през 1958 година, при народната власт, е направена голяма корекция на реката и сега няма наводнения. В землището на селото има няколко кладенеца, които не пресъхват никога - "Куш пунар", "Кавакът" и "Паша пунар"- така ги изговарят хората в селото.
<nowiki> </nowiki> В равнината около селото и в близката гора виреят най-различни билки и треви, а в поречието на реката има много върбови дървета, които след 1990 година бяха изсечени. В гората виреят дъб(два вида), бук, глог, шипка, дрян, леска, див орех, а по дървета - повет. В поречието на Врана имаше местност "Крушака", където много години вирееха много крушови дървета, които бяха изсечени след 1990 година. Това беше емблемата на Острец! В гората и в полето има и много животински видове-диви зайци, лисици, златки, катерички, чакали, имаше и вълци. Полето и гората се огласят от песента на славеите,чучулигите. Има още яребици, пъдпъдъци, диви патици, гълъвигълъби, синигери, кълвачи, кукумявки, кукувици, свраки, сойки, бухали, синигери, косове, врабчета(тук им казват "цинигуре"), лястовички гнездят под стрехите, ястреби прелитат над селото.Имаше много щъркели по реката, но сега и те намаляха, защото Врана тече мътна и кална от заводите в Търговище.
<nowiki> </nowiki> Наоколо край селото няма подземни природни богатства.
== История ==
Старото име на селото е Ялъмлар. ИзПреименувано "Остреце -на село14.08.1934 подг. хълма"на Острец.
 
Из "Острец - село под хълма"
Долината на река Врана е плодородна, затова тук винаги е имало живот.По тези места са живели тракийските племена гети и кробизи. Има намерен тракийски могилен акропол в местността "Ламарата" , селището е в местността "Тузлата". На Лаз баир са открити останки от римско време, т.нар. вила Рустика. Имаше имилиарен камък до река Врана, но при корекцията, строителни войски го заравят дълбоко при изкопните работи. Предмети от старобългарско селище от Първата българска държава се намериха в местността "Бозалъка".▼
Селото преди османското нашествие през 1388 година е било българско.Открити са имена на българи и през 1607 година и през 1658 година. Плащали са данък и тогава вече е тимар на Мерид. Помохамаданчването е направено вероятно през 1689 година, когато тук минават татарите на Селим Гирай. За Острец пише и в "Маджарски пътеписи за Балканите - ХІV - ХІХ век", и в "Немски и австрийски пътеписи", където Симперт нигел пише, че са минали през село Ялъмлар, през село Бухлар на 15 януари 1700 година.▼
Името на селото произлиза, според проф. Йордан Заимов от БАН, от турска почва, "и е мн. число от личното име Ялъм от турската дума yaalim, която значи острие, клин, пламък. При превода му е взето първото значение на думата - острие. Би трябвяло по-правилно да се преведе Острьовци, а не Острец. Лар е родово окончание и прибавено се чете Ялъмлар - хората на Ялъмов".▼
Преименувано е на 14.08.1934 г. на Острец.
През турско тук е живяло и племето Лази, което вероятно е преселено насилствено през 16-17 век, защото старите турци помнеха от дедите си за него. Черкези тук не са живели, но се знае ,че са извършвали нападения над хора, отиващи на Ески Джумайския панаир.▼
Освобождението от турско става не на 3 март 1878 година, а на 17 юли 1878 г., когато след четиримесечното примирие, то, останало на демаркационната линия, получава свободата си , когато генерал Белокопитов минава тук, на път за Шумен.▼
Една година след това в Ялъмлър пристигат избягалите от с. Янюрен, Дедеагачко, от Беломорието тракийци, които и до днес наричат беломорци. Първите заселници са няколко семейства роднини. Прииждат още беломорци,"шопи", още тракийци и заживяват заедно в разбирателство. Занятието им е земеделие и скотовъдство, а шопите са строители. Участват остречани във всички войни,в които загиват 27 души, , някои останали живи са наградени, но болката от войната остава завинаги в душите на хората. ▼
 
▲ Долината на река Врана е плодородна, затова тук винаги е имало живот.По тези места са живели тракийските племена гети и кробизи. Има намерен тракийски могилен акропол в местността "Ламарата" , селището е в местността "Тузлата". На Лаз баир са открити останки от римско време, т.нар. вила Рустика. Имаше имилиарен камък до река Врана, но при корекцията, строителни войски го заравят дълбоко при изкопните работи. Предмети от старобългарско селище от Първата българска държава се намериха в местността "Бозалъка".
▲<nowiki> </nowiki> Селото преди османското нашествие през 1388 година е било българско.Открити са имена на българи и през 1607 година и през 1658 година. Плащали са данък и тогава вече е тимар на Мерид. Помохамаданчването е направено вероятно през 1689 година, когато тук минават татарите на Селим Гирай. За Острец пише и в "Маджарски пътеписи за Балканите - ХІV - ХІХ век", и в "Немски и австрийски пътеписи", където Симперт нигел пише, че са минали през село Ялъмлар, през село Бухлар на 15 януари 1700 година.
▲<nowiki> </nowiki> Името на селото произлиза, според проф. Йордан Заимов от БАН, от турска почва, "и е мн. число от личното име Ялъм от турската дума yaalim, която значи острие, клин, пламък. При превода му е взето първото значение на думата - острие. Би трябвяло по-правилно да се преведе Острьовци, а не Острец. Лар е родово окончание и прибавено се чете Ялъмлар - хората на Ялъмов".
 
▲ През турско тук е живяло и племето Лази, което вероятно е преселено насилствено през 16-17 век, защото старите турци помнеха от дедите си за него. Черкези тук не са живели, но се знае ,че са извършвали нападения над хора, отиващи на Ески Джумайския панаир.
▲<nowiki> </nowiki> Освобождението от турско става не на 3 март 1878 година, а на 17 юли 1878 г., когато след четиримесечното примирие, то, останало на демаркационната линия, получава свободата си , когато генерал Белокопитов минава тук, на път за Шумен.
▲<nowiki> </nowiki> Една година след това в Ялъмлър пристигат избягалите от с. Янюрен, Дедеагачко, от Беломорието тракийци, които и до днес наричат беломорци. Първите заселници са няколко семейства роднини. Прииждат още беломорци,"шопи", още тракийци и заживяват заедно в разбирателство. Занятието им е земеделие и скотовъдство, а шопите са строители. Участват остречани във всички войни,в които загиват 27 души, , някои останали живи са наградени, но болката от войната остава завинаги в душите на хората.
== Културни и природни забележителности ==
В селото още през 1891 година е открито училище, което носи името на Солунските братя Кирил и Методий. В него се учат от първия ден повече момичета, отколкото момчета! Това показва колко напреднали в мисленето си са беломорците! Те са си по науката- много образовани люде е дало селото на България! През 1911 година, на 11.11. основават читалище, което наименували"Самообразование". Изнасяли пиеси, образували певческа група, печелила много награди,една от които е в Копривщица!Читалището в селото винаги е било огнище на културата! Открили и Кредитна кооперация, за да си помагат и чрез която се е развивала и просветна дейност сред младежта. Особен интерес представлява беломорският език, който принадлежи към рупските говори. Толкова е "заразителен", че на него говорят и турците, и циганите в селото и до днес!
<nowiki> </nowiki> Природни забележителности особени няма, но в селото има три интересни много стари кладенеца, които и сега са действащи. А най-интересна е "Голямата чушмя", строена през турско и запазена и до днес. Интересен е хълмът над селото, който е обрасъл и до днес с дъбова гора.
 
== Редовни събития
 
== Редовни събития ==В селото и днес се провеждат културни събития в читалището....▼
 
== Родени в Острец
▲== Редовни събития ==В селото и днес се провеждат културни събития в читалището....
 
== Родени в Острец ==Е, всички остречани са родени в Острец Искате да пиша какви "личности" са се родили тук? Всеки човек в селото е личност! Всеки е дал нещо за семейството си и оттам за селото и за Родината! Да започна от първия висшист на селото, роден през 1910 година в Острец - Златко Станков Везиров. Първият учител висшист е Никола Христов Генчев, роден през 1910 г., първият агроном - висшист е жена Дечка Василева, следвана от Гено Пенчев Генов, Боян Николов,
 
== Други ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Острец_(община_Търговище)“.