Видим спектър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: интервали, кавички (ползвайки Advisor.js) кор. на стойностите по англ.
Ред 1:
'''Видим спектър''' или '''видим диапазон''' на светлината се нарича онази част от [[Електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]], която може да се възприеме от човешкото [[око]]. Електромагнитното излъчване с [[дължина на вълната]] в този обхват се нарича '''видима светлина''' Цветът на даден обект във възприятието на хората е този на отразяваната или излъчвана от него видима светлина.
 
Няма точни граници на видимия спектър. Обикновено се приема, че човешкото око е чувствително към дължини на вълната от 400 до 700 [[нанометър|nm]], но някои хора са способни да възприемат малко по-широк диапазон — от 380 до 780750 nm. Пресметнато в честота, това отговаря на интервала от 400789 до 750400 [[Херц|терахерца]]. Привикналото към светлината око обикновено е най-чувствително на вълни с дължина около 555 nm, т.е. в зелената област на видимия спектър.
 
== Спектрални цветове ==
Ред 14:
|-align="center" bgcolor="red" style="color:white;"
!style="text-align: left"|[[червен цвят|червен]]
|~ 700750–630620 nm
|~ 430400–480484 THz
|-align="center" bgcolor="#FF8000" style="color:white;"
!style="text-align: left"|[[оранжев цвят|оранжев]]
|~ 630620–590 nm
|~ 480484–510508 THz
|-align="center" bgcolor="#FFFF00" style="color:black;"
!style="text-align: left"|[[жълт цвят|жълт]]
|~ 590–560570 nm
|~ 510508–540526 THz
|-align="center" bgcolor="#00FF00" style="color:black;"
!style="text-align: left"|[[зелен цвят|зелен]]
|~ 560570–490495 nm
|~ 540526–610606 THz
|-align="center" bgcolor="#0000FF" style="color:white;"
!style="text-align: left"|[[син цвят|син]]
|~ 490495–450 nm
|~ 610606–670668 THz
|-align="center" bgcolor="#7F00FF" style="color:white;"
!style="text-align: left"|[[лилав цвят|виолетов]]
|~ 450–400380 nm
|~ 670668–750789 THz
|}
Няма рязко определени граници на цветовете от видимия спектър, тъй като те преливат от един в друг. Все пак могат да се разграничат отделни области. Видимият спектър не съдържа всички цветове, които човешкото око може да различи. Така например от него отсъстват кафявото, розовото и пурпурното, а '''бялото''' се получава при смесване на всички видими цветове, докато ''черното'' е липса на видима светлина.
 
[[Атмосфера на Земята|Земната атмосфера]] има характерен [[спектър]] на пропускане и поглъщане на електромагнитното излъчване. Видимите с човешко око вълни преминават през т.нар. "видима„видима пролука"пролука“ в атмосферата, която представлява област от електромагнитния спектър, преминаващ през земната атмосфера без да се поглъща от нея. Тъй като синята светлина е с по-къса дължина на вълната и съответно с по-висока [[честота]], тя се разсейва повече от червената, жълтата и зелената. Това е и причината, поради която небето е синьо.
 
„Видимата пролука” в атмосферата е наречена така, защото съвпада с границите на възприемане от човешкото око. В съседство с нея се намира пролуката на близките инфрачервени лъчи, докато инфрачервените лъчи със средна и голяма дължина на вълната попадат са далеч извън границата на възприятие на човешкото око .
Ред 48:
Две от най-ранните обяснения на оптичния спектър са на [[Исак Нютон]] в книгата му „Оптика” и на [[Гьоте]] в „Теория на цветовете”.
 
Нютон за първи път използва понятието спектър през [[1671]] г., за да опише своите оптични експерименти. Той забелязал, че когато лъч светлина премине през стъклена [[призма]], част от лъча се отразява, а останалата част преминава през стъклото, пречупва се и се оцветява в различни ивици. Той предположил, че светлината се състои от частици в различни цветове и че различните цветове светлина се движат с различна скорост в прозрачна среда. От това според [[Принцип на Ферма|принципа на Ферма]] следва, че светлина с различна [[дължина на вълната]] ще се пречупи под различен ъгъл.
 
Нютон разделил спектъра на седем цвята: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и виолетов. Той избрал числото седем поради теорията на древногръцките философи за връзката между цветовете, музикалните ноти, познатите обекти в Слънчевата система и дните от седмицата.
 
Човешкото око е по-малко чувствително към честотите на индигото и много иначе добре виждащи хора не могат да различат индиго от синьо и виолетово. По тази причина някои учени предложили индигото да не се счита като самостоятелен цвят, а по-скоро като нюанс на синьото и виолетовото.<!--
 
''Гьоте'' поддържал тезата, че постоянният спектър е сложен феномен. Докато Нютон стеснил изследванията си до лъча светлина, за да го проучи, Гьоте наблюдавал феномена в много по-широка оптична апертура и установил, че няма никакъв спектър – светлината се разпадала само на много тънки червено-жълти и синьо-цианови лъчи, разделени от широк лъч бяла светлина. Спектърът се появявал, само когато цветните лъчи се приближавали толкова много, че да се припокрият.-->