Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

редакция без резюме
(махам твърдения без източник)
{{редактирам}}
{{повече източници}}
{{Монарх
| име = Стефан II Милутин
| описание = [[крал]] на [[СърбияБългария]] и [[светец]]-покровител на [[София]]
| изображение за личността = [[Image: Mladi milutin Sopocani.jpg|center|200px]]
| описание на изображението = <small>Крал Стефан Милутин, [[фреска]] от [[манастир]]а [[Сопочани]]</small>
| обкръжение =
| пълно име = Стефан Урош II Милутин Неманич
| други титли = крал на [[Дукля]], [[Албанско кралство|Албания]] (наследена от [[Карл I Анжуйски]]), [[БългарияРашка]] и на цялото [[сръбски земи|Приморие]] <ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Петър |authorlink= Петър Ангелов |title= Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от [[14 век|XIV век]] |year= 1979 |publisher= списание "Векове", книжка № 2}}</ref>
| кръщене =
| роден = ок. [[1253]]
| погребан = [[Бански манастир]], днес в [[Света Неделя (София)|Света Неделя]] в [[София]]
| предшественик = [[Стефан Драгутин]]
| потомство = [[Стефан Константин]], [[Зорица]], [[Стефан Дечански]], [[Анна Неда]]
| наследник = [[Стефан Дечански]]
| съпруга = [[Елена Йоанна Дукина]]
| втори брак = [[ЕлисаветаЕлизабет Арпад]]
| трети брак = [[Анна Тертер]]
| четвърти брак = [[Симонида Палеологина]]
| династия = [[Комитопули]], [[Неманичи]], [[Капетинги]], [[Дандоло]], [[Комнини]], [[Ангели]], [[Арпади]]
| баща = [[Стефан I Урош Неманич|Стефан Урош I]]
| майка = [[Елена д'Анжу]]
}}
'''Стефан Урош II Милутин''' (ок. [[1253]] - [[29 октомври]] [[1321]] &nbsp;г.) е [[СърбияРашка (държава)|сръбскирашки]] [[крал]] управлявал в [[период]]а [[1282]]&ndash;[[1321]]. Представител е на редица [[средновековие|средновековни]] управляващи [[династия|династии]] - [[Неманичи]], [[Капетинги]], [[Дандоло]], [[Комнини]], [[Ангели]]. Той е пряк потомък на [[Византия|византийски]]те [[император]]и [[Алексий I Комнин]] и [[Исак II Ангел]], както и на българския [[цар]] [[Иван Владислав]]. По [[име]]то на своята [[задужбина]] - [[Бански манастир (Сърбия)|Банския манастир]], често е споменаван и като '''Бански крал'''. Мощите му са пренесени през 1460 г. в София и оттогава макар преминали през редица софийски църкви никога те не напускат столичните предели. През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия [[Томислав Николич]] при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. <ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref>
 
Решението за предаването на кралската илирийска власт от Драгутин на Милутин е взето в [[Дежево]].
 
Стефан Милутин е изключително тачен като светец от [[Българската православна църква]] като покровител на столицата на България - София, като съвсем неслучайно [[мощи]]те му се съхраняват в църквата носеща сред народа неговото име [[Света Неделя (София)|Свети Крал]]. Като пряк потомък на цар [[Иван Владислав]] той е и с българска кръв. Съгласно [[Битолски надпис|Битолският надпис]] ([[1015]]-[[1016]]) неговият предшественик на който е пряк потомък се зове "българин по род" и "самодържец български" ("''блъгарінъ родомь''" и "''самодрьжъцемь блъгарьскомь''").
 
== Потомък на Комитопулите ==
Стефан Милутин е пряк потомък на [[комитопули]]те и по-специално на българският цар [[Иван Владислав]]. Дядо му по майчина линия [[Йоан Ангел]] е правнук от своя страна по бащина линия на [[Теодора Комнина (дъщеря на Алексий I Комнин)]].
 
Теодора Комнина е внучка по майчина линия на [[Мария Българска]], която от своя страна е внучка по бащина линия на Иван Владислав.
 
Стефан Милутин също така само по бащина и кралска линия посредством своя прадядо [[Стефан Неманя]] вероятно също е пряк потомък на комитопулите по линия на [[Алусиан]]. Според немного ясни исторически данни, баба по бащина линия на Стефан Неманя е [[Анна Диогениса]], която от своя страна е внучка на [[Анна Алусиан]] - друга внучка на Иван Владислав.
 
Стефан Милутин е и първи братовчед на [[севастократор]]ът на [[Средец]] от [[13 век]] - [[Калоян (севастократор)]].
 
== Титулатура ==
Крал Милутин, противно на убъркването му от [[Паисий Хилендарски]] с брат му Драгутин, е бил ''Крал на България'', т.е. на т.нар. [[западни български земи]], попадали за [[Папство]]то в [[диоцез]]а на [[префектура Илирик]].
 
Крал Стефан Урош II Милутин е титулован, и се е титуловал, по различен начин, но най-представителен е титула му от 2 юни 1319 г. в катедралната църква на [[Барска архиепархия|Барската архиепархия]] на цялата [[префектура Илирик]]. Този титул ни е инкрустиран за поколенията от [[майстор Вито]], и е следния: {{цитат|... [[Урош]], крал на [[Рашка]] и [[Дукля]], на [[Албания]], на [[България]] и на цялото [[Херцеговина|Приморие]] от [[Адриатика|Адриатическия залив]] дори до великата река Дунав ...|}}
 
{{la икона}} {{цитат|... Urosius rex Rassie et Dioclie, Albanie, Bulgarie et totius marittime de Gulfo Adriatico a mari usque ad flumen Danubil magni ...|}}
 
(''източник'': В. Макушев, Италиански архиви, Приложение към XIX том от Записките на Императорската академия на науките № 4, Спб. 1871 г., стр. 13)
 
Към 1319 г., след т.нар. [[дежевско споразумение]], племенника на Милутин със същата кралска титла - [[Стефан Владислав II]], се титулова като крал {{lang-la|Regnum Serviae}}, т.е. на т.нар. [[Средновековно кралство Сърбия]]. Стефан Владислав II по предварителната уговорка следвало да бъде общ крал на българи и сърби, обаче уговорката от Дежево за това не била изпълнена от Милутин, и начело на общото българо-сръбско кралство застанал крал [[Стефан Дечански]]. През 14 век, от [[сръбски земи|сръбските земи]] на и в това кралство се обособила [[земята на Войновичи]].
 
== Потомък на Капетингите ==
Стефан Милутин е втори син на крал [[Стефан Урош I]] (1243 — 1276) и кралица [[Елена д'Анжу]], която е [[род (общност)|роднина]] на френския крал [[Луи IX]] (1226 - 1270) и [[Карл I Анжуйски]] (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал [[Луи VI (Франция)|Луи VI]] и на [[Ярослав I]].
 
=== Възкачване на престола ===
{{основна|Договор между Търновското царство и Дубровнишката република}}
{{източник|През [[1282]] &nbsp;г. Стефан Милутин се възкачва неочаквано на рашкия престол след [[абдикация]]та на по-големия си брат крал [[Стефан Драгутин]], по силата на т.нар. [[Дежевско споразумение]]. Формалната причина за рокадата е, че [[Стефан Драгутин]] пада от коня и си чупи крака. Реалните причини за сключването на споразумението остават скрити за обществото, но се презумира тяхното [[външна политика|външнополитическо]] естество. Характерът им е съществен, като при грешен ход последствията заплашват съществуването на [[Рашка (държава)|Рашка]] като [[държава]]. По това време новият крал е на около 29 години. По силата на споразумението, след смъртта на Милутин престола остава за сина на Драгутин [[Стефан Владислав II]], кръстен сходно както и първия [[Стефан Владислав]] /зет на [[Иван Асен II]]/ на [[Иван Владислав]].|2014|10|30}}
 
=== Териториално разширение в Македония и война с Византия ===
{{източник|Във външната си политика крал Стефан Милутин се стреми най-вече към териториално разширение на кралството си за сметка на съседните владения на [[Византия]] и [[Унгария]].|2014|10|30}}
 
{{източник|Така веднага след възкачването си на престола Стефан Милутин напада византийските владения в днешна северна Македония и завладява обширни територии в Северна Македония от [[Полог]]а до [[Пиянец]] (в която има село [[Рашка Гращица]]), заедно с град [[Скопие]], в който e преместена столицата на кралството. Византийският император [[Михаил VIII Палеолог]] започва приготовления за война срещу [[СърбияРашка]], но [[император]]ът умира преди края им. На следващата година войските на Стефан II Милутин, подкрепени от войски на Стефан Драгутин, отново нахлуват в македонските владения на Византия и достигат до [[Кавала]]. Вероятно действията са стиковани с България, която e стар съперник на Византия и също има интереси в населената предимно с българи [[Македония (област)|Македония]]. За да получи подкрепа за действията си от многото [[българи]] нови поданиците на кралството през [[1284]] &nbsp;г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар [[Георги I Тертер]] скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - [[Анна Тертер]]. Скоро Стефан Милутин успява да завладее и северните части на [[Албания]] заедно с град [[Драч|Дирахион]]. Войната между [[Византия]] и [[СърбияРашка]] продължава с променлив успех и през следващите 15 години.|2014|10|30}}
 
=== Война с Видинското деспотство ===
[[Картинка:Milutinst.jpg|мини|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]]
{{източник|Междувременно бившият крал [[Стефан Драгутин]] води неуспешна война срещу самостоятелното княжество на [[българи|българските]] [[боляр]]и [[Дърман и Куделин]], които владеят [[Браничевска област|Браничево]]. Налага се Стефан II Милутин да се притече на помощ на брат си и през [[1291]] &nbsp;г. сръбскитерашките войски нахлуват в Браничевската област, която е присъединена към владенията на Стефан Милутин. Тези действия на сръбскиярашкия крал предизвикват ответна реакция от страна на видинския "[[цар]]" [[Шишман I]], на когото [[Дърман и Куделин]] са васали. В избухналия военен конфликт съсс СърбияРашка видинският деспот е подкрепен от [[хан]]а на [[Златна орда|Златната орда]] [[Ногай]], на когото Шишман от своя страна е васал. Скоро обаче хан [[Ногай]] се отказва да се меси в конфликта, след като сръбскиятрашкия крал му изпраща богати дарове и група заложници като гаранция, сред които е и синът на краля, [[Стефан Дечански]], който успява да избяга от татарски плен едва след смъртта на Ногай през 1299 &nbsp;г. Благодарение на този дипломатически ход Стефан Милутин успял да надвие видинския деспот Шишман и дори разграбва столицата му [[Видин]]. Мирът е въстановен, след като Шишман изоставя жена си, която е внучка на [[Иван Асен II]] и сключва политически брак с дъщерята на ''[[велик жупан|великия жупан]] Драгош'', а дъщерята на краля [[Анна Неда]] е сгодена за наследника на Шишман - [[Михаил Шишман|Михаил]].|2014|10|30}}
 
=== Мирен договор с Византия ===
{{източник|През [[1297]] &nbsp;г. между Сърбия и Византия започват преговори за прекратяване на проточилата се близо 15 години война и за сключване на мирен договор между Стефан II Милутин и Андроник II, който договор трябва да бъде скрепен с династичен брак между сръбскиярашкия крал и една от византийските принцеси. От византийска страна преговаря [[Теодор Метохит]], който от началото на преговорите до официалното подписване на договора през [[1299]] &nbsp;г. посещава СърбияРасция пет пъти. По време на преговорите Византия се съгласява да признае за сръбскирашки владения всички територии в Македония и Албания на север от линията [[Круя]] - [[Охрид]] - [[Щип]] - [[Прилеп (град)|Прилеп]], които сръбскиятрашкият крал успял да завладее до 1284 &nbsp;г. За нова съпруга на Стефан император [[Андроник II]] предлага сестра си Евдокия, вдовицата на [[Трапезундска империя|трапезунд]]ския [[император]] Йоан II (1280 - 1297). Евдокия обаче категорично отказва да живее в една варварска страна и остава в [[Трапезунд]]. Отказът на Евдокия поставя Андроник II в неудобна ситуация, тъй като не може да изпълни условието, което лично крал Стефан II Милутин поставя, за да се прекрати войната. Андроник II е принуден да предложи за съпруга на Стефан Милутин дъщеря си [[Симонида Палеологина]], която е едва на пет години. Стефан II Милутин приема предложението, което доказва, че бракът за него има само политически характер&nbsp;— ставайки зет на византийския император, Стефан II Милутин престава да бъде просто един узурпатор на ромейски територии.|2014|10|30}}
 
{{източник|Срещу условията на договора категорично се обявява [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] и сръбският църковенцърковния [[клир]] в собствената му страна, които отказвали да благословят брака между крал Стефан Милутин и Симонида тъй като, първо, петгодишната византийска принцеса според църковните канони била още дете, поради което няма право да встъпва в брак особено с тридесет години по-възрастен от нея мъж, което според [[Православна църква|Православната църква]] е равнозначно на [[блудство]], и второ, Стефан II Милутин вече имал три предходни брака, а две от съпругите му били още живи. В започналите преговори с Цариградската патриаршия, която единствена има право да се произнесе по този сложен [[казус]], се стига до компромис, според който, бракът между сръбскиярашкият крал и [[Симонида Палеологина]] можело да бъде сключен (бракът на Стефан II Милутин и Анна Тертер бил разтрогнат още през същата 1299), при условие, че двамата бъдещи съпрузи консумират брака си едва след съзряването (в средновековния смисъл на думата) на Симонида.|2014|10|30}} Самото венчание е извършено от охридският архиепископ [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на Цариградската църква.<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref> {{източник|Така била премахната единствената по-сериозна пречка пред подписването на мирния договор между двете страни.|2014|10|30}}
{{Шаблон:Неманичи}}
{{източник|Друга опозиция срещу плановете на Стефан Милутин се оформя сред сръбскитеместните западнобългарски [[властел]]и, част от които били за продължаване на войната срещу Византия, която им носела и материални облаги, а други настоявали Стефан II Милутин да се откаже от сродяване с [[Палеолози]]те и да се ожени за вдовицата на българския цар [[Смилец]], [[Смилцена Палеологина]], която освен ръката си му предлагала и обединение на двете държви, т.к. по-голямата част от рашките владения към онзи момент ([[1299]]) били населени с [[българи]].|2014|10|30}}
 
{{източник|Договорът между Византия и СърбияРашка e подписан на ничия територия край [[река]] [[Вардар]] през [[април]] 1299 &nbsp;г. Според клаузите там на византийците са предадени:
* [[Анна Тертер]], бившата съпруга на крал Стефан Милутин;
* политическите бегълци от Византия;
* ромеи, които сърбитебили държали като военнопленници;|2014|10|30}}
 
=== Бунтът на Драгутин ===
{{източник|След подписването на договора с Византия настъпва рязко влошаване на отношенията между Стефан Милутин и брат му Драгутин, който управлява като самостоятелен владетел и унгарски [[васал]] обширните [[област]]и [[Белград]], [[Браничево]] и [[Мачва]] с център [[Белград]], които за първи път в историята владеели макар и като негови васали. Това били северозападните български сърбитеземи. Междувременно Драгутин се признал за васал на унгарския крал и приел [[католик|католицизма]]. Предполага се, че причинаПричина за раздора между двамата братя е двувековния българо-унгарски спор за северозападните български земи, а не отрицателното отношение на Драгутин към договора с Византия, което всъщност изразява отношението на Унгарското кралство към външнополитическата линия на Стефан Милутин. Напрежението между Милутин и Драгутин ескалира и прераства в гражданска война, която с периодични прекъсвания продължава до [[1314]] &nbsp;г. През това време Стефан Милутин поверява управлението в [[Зета (държава)|Зета]] на сина си от [[Анна Тертер]] - [[Стефан Дечански]].|2014|10|30}}
 
{{източник|След смъртта на Драгутин през [[1316]] &nbsp;г. Стефан Милутин завладява земите му заедно ссъс средновековния български Белград и залавя сина на брат си [[Стефан Владислав II]], който е хвърлен в тъмница. Това предизвиква ответната реакция на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]], което през [[1319]] завзема Белград и Мачва, а в ръцете на Милутин остава само Браничево, като бивше владение на [[Дърман и Куделин]].|2014|10|30}}
 
=== Заговорът на Стефан Дечански ===
{{източник|През 1314 &nbsp;г. синът на Стефан Милутин, Стефан Дечански, който управлява в Зета, организира заговор срещу баща си с цел да се възкачи по-рано на престола. Стефан Милутин с помощта на верни войски успява да потуши бунта на сина си. Стефан Дечански е заловен и откаран в [[Скопие]], където по заповед на баща си е ослепен и хвърлен в тъмница. Скоро след това ослепеният син на Стефан Милутин заедно с цялото си семейство е изпратен в изгнание в [[Константинопол]]. Поради по-късното "проглеждане" на Стефан Дечански в случая "неговото ослепяване" вероятно е инсцинирано или е извършено по начин позволяващ възстановяване на зрението поне частично. Кралят лишил сина си от престолонаследие в полза на другия си син [[Стефан Константин]], който управлява [[Хум]].|2014|10|30}}
 
{{източник|Спореда едната от версиите за развитието на ''конфликта Милутин — - Дечански'' през [[1320]] &nbsp;г. Стефан Милутин позволява на сина си Стефан Дечански и семейството му да се завърнат в Рашка, където Стефан Дечански получава прошка от баща си, който му връчва управлението на едно [[жупанство]]то около[[Бихор (регион)]] по [[река]] [[Лим (река)|Лим]] в т.нар [[Полимие]], което охранявало по [[Тифранска клисура|Тифранската клисура]] пътя от [[Босна и Херцеговина]] накъм западните български земи. Според другата версия Стефан Дечански след като разбира за смъртта на баща си в [[Константинопол]] обявява, че [[свети Никола]] му е възвърнал зрението и веднага пристигнапристигнал в Рашка, където предлага на брат си Стефан Константин да си поделят властта. (според сръбския превод на [[Житие на Стефан Дечански|2014|10|30}}Житието на Стефан Дечански]] от [[среднобългарски]] преписи).
 
== Църковна почит ==
{{източник|В своето историческо минало [[сърбибългари|сръбскиятбългарският народ]] винаги е верен на [[православие]]то. [[Сръбски монарси|Сръбските]] владетелиВладетелите от [[династия]]та на [[Неманичи]]те и в частност Урошите, са известни със своята набожност. Неманичите ревностно покровителствали първата православна [[СръбскаПечка православнапатриаршия]], църква|Сръбскатачиято православнадуховна и никога непостигната цел била налагането на християнската вяра във всички [[сръбски църкваземи]]. Всички по-важни държавни събития получавали [[благословение]].|2014|10|30}}
 
{{източник|Особено набожен се е показал '''Свети крал Стефан Милутин'''. При него [[Рашка (държава)|СърбияРашка]] отвоювала [[българско землище|българските земи]] на северна [[Македония (област)|Македония]] от [[Византия]]. Разширил се в посока Македония и [[диоцез]]ът на [[СръбскаПечка архиепископияпатриаршия|СръбскатаПечката архиепископияпатриаршия]].|2014|10|30}}
 
{{източник|В [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] ([[Света гора]]) Стефан Милутин построил голям и красив храм, както и кула за защита на манастира от пиратски нападения. КраляКралят подарява на светата обител воденици.|2014|10|30}}
 
{{източник|След една победа на сръбскикралските ис византийскивизантийските войски над [[турциосманци]]те в [[Мала Азия]], Милутин построява църкви в [[Йерусалим]], [[Цариград]] и [[Солун]], както и странноприемница за поклонниците [[славянибългари]] в Йерусалим.|2014|10|30}}
 
{{източник|Кралят покрива своята страна с църкви и манастири, от които най-хубавите са [[Грачаница]] (до [[Прищина]]) и [[Бански манастир „Св. Стефан“|Банският манастир „Св. Стефан“]]. Тъй изпълнява едно дадено свое обещание — колкото години царува, толкова църкви да построи.|2014|10|30}}
 
{{източник|Щедри дарения от него получават и църквите и манастирите в [[Македония (област)|Македония]].|2014|10|30}}
 
{{източник|[[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] употребява много усилия да спечели чрез [[уния]] на своя страна Стефан Милутин, но не успява.|2014|10|30}}
 
== Бракове ==
[[Файл:Ljevis31.jpg|ляво|мини|270п|Стефан Милутин. Фреска от църквата "[[Богородица Левишка|Света Богородица Левишка]]".]]
{{източник|'''Стефан Милутин''' се сгодява пет пъти и се жени четири, поради което остава в народната памет и [[епос]] със своите сватби и разводи. От третия му брак с [[Анна Тертер|Анна Българска]] се ражда бъдещият престолонаследник [[Стефан Дечански]] и дъщеря му - [[Анна Неда]], съпруга на [[Михаил Шишман]] и [[майка]] на бъдещия [[българи|български]] [[цар]] [[Иван Стефан]].|2014|10|30}}
 
Първият му брак е с [[Елена Йоанна Дукина]], дъщеря на [[Йоан I Дука]] и внучка на [[Михаил II Комнин]] от извънбрачни връзки на баща си и дядо си. Тя е от византийската [[династия Комнин Дука]], която произлиза от [[Йоан Дука Ангел]], който пък е внук на [[Ирина Дукина]] от династията на [[комитопули]]те.
 
Вторият му династичен брак е с маджарската принцеса и с куманска кръв [[Елизабет Арпад]], но трае по-малко от година. Брат му [[Стефан Драгутин]] пък е омъжен трайно за сестрата на Елизабет - [[Каталина Унгарска]], а племенниците му по маджарска линия и по т.нар. [[дежевско споразумение]] остават като [[властел]]и в [[Босна и Херцеговина]].
 
От третия му брак с [[Анна Тертер|Анна Българска]] се ражда бъдещият престолонаследник [[Стефан Дечански]] и дъщеря му - [[Анна Неда]], съпруга на [[Михаил Шишман]] и [[майка]] на бъдещия [[българи|български]] [[цар]] [[Иван Стефан]].
 
Бракът му със [[Симонида Палеологина]], противно на популярните литературно-художествени виждания, не е консумиран и има само дипломатическа стойност и значение в [[международното право]], в смисъл да узакони завоеванията на Стефан Милутин с [[Хрельо]] от Византия над Северна Македония с [[Полог]]а, [[Скопие]], [[Охрид]], [[Велбъжд]], като и разтрогне в очите на империята династичния му трети брак с [[Тертер]]овци от [[Търново]].
 
{{източник|'''Стефан Милутин''' с[[род (общност)|род]]ява [[Неманичи]]те с [[Български владетели|българските царски]] [[династия|династии]] управлявали [[Търновско царство|Търновското царство]], започвайкиуправлявайки дапо-голямата управлявачаст от т.нар. [[българскозападни землище|български земи]]., като [[средновековни сръбски земи|2014|10|30}}сръбските земи]] са оставени за управление от децата на брат му [[Стефан Драгутин]].
 
{{източник|'''Стефан Милутин''' с[[род (общност)|род]]ява [[Неманичи]]те с [[Български владетели|българските царски]] [[династия|династии]] управлявали [[Търновско царство|Търновското царство]], започвайки да управлява [[българско землище|български земи]].|2014|10|30}}
== Мощите на краля ==
{{източник|Крал Стефан Милутин умира на [[29 октомври]] [[13171321]] &nbsp;г. Погребан е в [[Бански манастир|Банския манастир]]. Малко по-късно [[СръбскаПечка православна църквапатриаршия|СръбскатаПечката архиепископияпатриаршия]] го обявява за [[светия]].|2014|10|30}}
 
{{източник|След [[битка на Косово поле|Косовската битка]], станала в [[1389]] &nbsp;г., мощите му са пренесени от Банския манастир в близкото рударско село [[Трепча]]. Към [[1460]] &nbsp;г. в изпълнение на личното желание завещано от Светеца Крал са пренесени в [[София]] — тогава столица на европейската част на Османската империя и седалище на [[Румелия|румелийския]] [[бейлербей]].|2014|10|30}}
 
{{източник|И днес те се пазят благоговейно в софийската църква [[Света Неделя (София)|Света Неделя]], дълго време наричана от софиянци ''„Свети Крал“''. Нетленните останки на Стефан Милутин не намират покой и в София. Между 1797 и 1804 &nbsp;г. мощите са пренесени в Люлин планина при [[Горнобански манастир|Горнобанския манастир]], за да бъдат скрити от ордите на [[Осман Пазвантоглу]], след което се върнати на старото им място в града. През [[1925]]&nbsp;г. [[църква]]та е взривена при комунистическия [[Атентат в църквата „Света Неделя“|2014атентат]], организиран от [[Коста Янков|10Коста Анастасов Янков]], [[Марко Фридман|30}}Марко Хаим Фридман]] и др., в който загиват 213 души и са ранени още 500.
 
{{източник|По стар обичай [[Софийска митрополия|Софийската митрополия]] всяка година чествува паметта на ''Свети крал Стефан Милутин'' на [[30 октомври]]. Нетленните мощи на [[Стефан Милутин]] от [[1460]] &nbsp;г. почиват в [[София]]. Веднага след падането на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] ([[1459]]) под властта на [[Османска власт|Османската империя]] те неслучайно са пренесени от [[Бански манастир|Банския манастир]] в средновековния български средищен [[град]] и днешна [[столица]] на [[България]] - София, чийто покровител е Светия Крал.|2014|10|30}}
 
През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия [[Томислав Николич]] при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. <ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref>
== Почитта на българския народ към Стефан Милутин ==
Мощите на Стефан Милутин се намират от над половин хилядолетие като закрилящи българската столица, която някога била любим град на [[Константин Велики]], роден в съседния [[Ниш]].
{{източник|Инициативата за пренасяне на [[мощи]]те е на [[султан]]ската вдовица на [[Мехмед II]] [[Мара Бранкович]], дъщеря на деспот [[Георги Бранкович]]. Мария (по популярна сред народа като ''Мара Султанката'') е дадена за жена в [[харем]]а на Мехмед II по политически причини (династичен брак), за да може деспотството на баща и&#768; да оцелее политически като буферно образувание при военните сблъсаци между Османската империя и [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]].|2014|10|30}}
 
Първите мощи закрилящи София са на християнския покровител на българския народ - [[Свети Иван Рилски]]. Мощите на рилския пустиножител прекарват в Средец от времето на цар [[Петър I]] до 1195 г., когато са пренесени в новата българска столица - [[Търново]]. От 1460 г., т.е. от покоряването на целокупните български земи под османска власт, покровител на столичния град на румелийското бейлербейство е Светия Бански Крал. Той е пряк потомък на владетелите на най-могъщите средновековни държави на запад и изток - френския крал [[Луи VI]] и на руския владетел [[Ярослав I]]. Също така е пряк потомък на последния български цар на Първото българско царство - [[Иван Владислав]].
 
=== Пренасяне и спорове за мощите ===
{{източник|Инициативата за пренасяне на [[мощи]]те е на [[султан]]ската вдовица на [[Мехмед II]] [[Мара Бранкович]], дъщеря на деспот [[Георги Бранкович]]. Мария (по популярна сред народа като ''Мара Султанката'') е дадена за жена в [[харем]]а на Мехмед II по политически причини (династичен брак), за да може деспотството на баща и&#768; да оцелее политически като буферно образувание при военните сблъсаци между Османската империя и [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]].|2014|10|30}}
Мария Бранкова е потомка на рода [[Бранкович]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография&nbsp;— по [[Нил Попов]]}}</ref>, чийто родоначалник е най-верния [[властел]] на [[цар]] [[Стефан Душан]] - [[Бранко Младенович]], който получава [[севастократор]]ска [[титла]] от царя за верноподаничество и управлява [[Охрид]].
 
{{източник|Мария е привърженичка на османската, а не на унгарската (респективно босненската), [[политика|политическа]] линия през последните години от съществуването на деспотството на баща и&#768;. Брака и&#768; със султан Мехмед II е политически и не е консумиран, за сметка и на което, както и по ред други причини се ползва с голяма почит и уважение от неговия син и следващ султан [[Мехмед II]]. Това обстоятелство обуславя възможността Мария да има възможности за влияние върху Мехмед II. Мария Бранкова умира бездетна прекарвайки последните години от живота си в бившите владения на царица [[Елена Българска|Елена]] край село [[Ежово]], [[Сяр]]ско.|2014|10|30}}
 
{{източник|Мара Султанката използва най-рационално възможностите си за влияние върху Мехмед II издействайки през [[1469]] &nbsp;г. пренасяне мощите на закрилника на [[България]] и най-почитан български [[светец]] [[Иван Рилски]] от старопрестолния [[Търновград]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Пренасянето на мощите е описано в единственото [[автор]]ско съчинение на средновековния български писател [[Владислав Граматик]]. Целта на връщането на мощите на Иван Рилски е те да са там където е живял и е погребан светеца. Връщането на мощите осигурява възможност за общение, както и за отдаване на почит на най-тачения български светец и от [[българи]]те от [[Западни български области|западните български области]], които туко що са паднали под [[османско робство]] ([[1459]]), както свидетелства Владислав Граматик.|2014|10|30}}
 
{{източник|През [[лято]]то на 1469 &nbsp;г. в София при пренасянето на мощите на Иван Рилски на път от Търново към Рилския манастир се случва най-знаменателното събитие в историята на средновековния [[град]]. Един до друг в старата църква "Света София" са сложени телата на Иван Рилски и Стефан Милутин. По свидетелството на Граматик това било незапомнено събитие за православните български християни и благовонието дълго се разнасяло над софийските улици.|2014|10|30}}
{{източник|Мара Султанката използва най-рационално възможностите си за влияние върху Мехмед II издействайки през [[1469]] г. пренасяне мощите на закрилника на [[България]] и най-почитан български [[светец]] [[Иван Рилски]] от старопрестолния [[Търновград]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Пренасянето на мощите е описано в единственото [[автор]]ско съчинение на средновековния български писател [[Владислав Граматик]]. Целта на връщането на мощите на Иван Рилски е те да са там където е живял и е погребан светеца. Връщането на мощите осигурява възможност за общение, както и за отдаване на почит на най-тачения български светец и от [[българи]]те от [[Западни български области|западните български области]], които туко що са паднали под [[османско робство]] ([[1459]]), както свидетелства Владислав Граматик.|2014|10|30}}
 
{{източник|Стефан Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу [[Византия]] в [[Македония (област)|Македония]] в труден за [[Търновско царство|Търновското царство]] момент непосредствено след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]] ([[1277]]). Съюзът е скрепен с династичен брак между царската дъщеря [[Анна Тертер]] и Стефан Милутин. С оглед на последвалите исторически събития за управлявалата [[Рашка (държава)|Рашка]] [[династия]]та [[Неманичи]] Стефан Милутин е ''първовенчан'' за България по [[аналогия]] с дядо му [[Стефан Първовенчани]], който въвежда това неотменимо династично правило за Неманичите. По тази причина Стефан Милутин е повече тачен от българите (макар да не е с български [[произход]]) от неговите потомци [[Стефан Дечански]] и [[Стефан Душан]], които са с търновска царска кръв по майка. ''Свети крал Стефан Милутин'' се счита за покровител на град София. По негово [[име]] църквата "[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]" е кръщавана "Свети Крал". Стефан Милутин е първи братовчед по линия на дядо му Стефан Първовенчани и със софийския ''севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]]''.|2014|10|30}}
{{източник|През [[лято]]то на 1469 г. в София при пренасянето на мощите на Иван Рилски на път от Търново към Рилския манастир се случва най-знаменателното събитие в историята на средновековния [[град]]. Един до друг в старата църква "Света София" са сложени телата на Иван Рилски и Стефан Милутин. По свидетелството на Граматик това било незапомнено събитие за православните български християни и благовонието дълго се разнасяло над софийските улици.|2014|10|30}}
 
{{източник|По време на [[османско робство|османското робство]], както ни предава [[Йордан Иванов]], мощите на Стефан Милутин обикалят почти всички софийски църкви по една или друга причина, но никога не напускат София. Опитите на [[сърби]]те да отнемат останките на краля датират още от времето на [[Иван Грозни]] (пряк потомък на [[Деяновци]]) при когото изпращат нарочна делегация от [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]]. Първоначално сърбите пробват да ходатайстват пред султана за пренасяне на мощите, но удрят на камък. ТозиСлед този първи неуспешен опит, еискат неуспешен,съдействие катои сетнеходатайство и първиятот първия руски цар, който обаче наясно с династичното родословно дърво на Милутин - отхвърля просбата да се застъпи за пренасяне на мощите пред турскияосманския султан, тъй като есе пада далечен потомък по майчина линия на БранковичДеяновци (от [[Велбъжд]]) и Бранкови (от [[Охрид]]). Последният опит на сърбите за пренасяне мощите на Стефан Милутин извън София е от [[2006]] &nbsp;г., след като става неизбежна [[Косово|косовскатакосовска]], последвана и от [[Референдум за независимост на Черна гора|черногорската независимост]]. [[Българска православна църква|Българската православна църква]] отклонява и този пореден и засега последен опит на [[Сръбска православна църква|Сръбската]] да изземе и си присвои като свои мощите на светеца.|2014|10|30}}
{{източник|Стефан Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу [[Византия]] в [[Македония (област)|Македония]] в труден за [[Търновско царство|Търновското царство]] момент непосредствено след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]] ([[1277]]). Съюзът е скрепен с династичен брак между царската дъщеря [[Анна Тертер]] и Стефан Милутин. С оглед на последвалите исторически събития за управлявалата [[Рашка (държава)|Рашка]] [[династия]]та [[Неманичи]] Стефан Милутин е ''първовенчан'' за България по [[аналогия]] с дядо му [[Стефан Първовенчани]], който въвежда това неотменимо династично правило за Неманичите. По тази причина Стефан Милутин е повече тачен от българите (макар да не е с български [[произход]]) от неговите потомци [[Стефан Дечански]] и [[Стефан Душан]]. ''Свети крал Стефан Милутин'' се счита за покровител на град София. По негово [[име]] църквата "[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]" е кръщавана "Свети Крал". Стефан Милутин е първи братовчед по линия на дядо му Стефан Първовенчани и със софийския ''севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]]''.|2014|10|30}}
 
{{източник|По време на [[освобождение]]то на София през [[зима]]та на [[1878]] &nbsp;г. е отслужена специална [[панихида]] пред [[генерал]] [[Гурко]] в чест на крал Стефан Милутин за спасението на града от опожаряване и по случай освобождаването му. В спасяването на града участват [[евреи]]те, ходатайствали пред своя сънародник и главнокомандващ европейските военни сили на [[империя]]та [[Сюлейман паша]]. В случай на опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]] те са щели да загубят собствеността си.|2014|10|30}}
{{източник|По време на [[османско робство|османското робство]], както ни предава [[Йордан Иванов]], мощите на Стефан Милутин обикалят почти всички софийски църкви по една или друга причина, но никога не напускат София. Опитите на [[сърби]]те да отнемат останките на краля датират още от времето на [[Иван Грозни]] при когото изпращат нарочна делегация от [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]]. Първоначално сърбите пробват да ходатайстват пред султана за пренасяне на мощите. Този първи опит е неуспешен, като сетне и първият руски цар отхвърля просбата да се застъпи за пренасяне на мощите пред турския султан, тъй като е далечен потомък по майчина линия на Бранкович. Последният опит на сърбите за пренасяне мощите на Стефан Милутин извън София е от [[2006]] г., след като става неизбежна [[Косово|косовската]] [[независимост]]. [[Българска православна църква|Българската православна църква]] отклонява и този пореден и засега последен опит на [[Сръбска православна църква|Сръбската]] да изземе мощите на светеца.|2014|10|30}}
 
== Отец Паисий и мощите на краля ==
{{източник|По време на [[освобождение]]то на София през [[зима]]та на [[1878]] г. е отслужена специална [[панихида]] пред [[генерал]] [[Гурко]] в чест на крал Стефан Милутин за спасението на града от опожаряване и по случай освобождаването му. В спасяването на града участват [[евреи]]те, ходатайствали пред своя сънародник и главнокомандващ европейските военни сили на [[империя]]та [[Сюлейман паша]]. В случай на опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]] те са щели да загубят собствеността си.|2014|10|30}}
[[Паисий Хилендарски]] в ''"[[История славянобългарска]]"'' бърка останките на [[Стефан Милутин]] в София с тези на брат му [[Стефан Драгутин]]. Като ''"просветен по [[История на България|българската история]]"'' и след като ходил до ''немската земя'' (има предвид [[Сремски Карловци]], [[Войводина]] - тогава владение на [[Хабсбурги]]те), за да се запознае с ''"[[Царството на славяните]]"'' на [[Мавро Орбини]] [[хилендар]]ският [[монах]] укорява българския народ освен за незнанието на собствената си история, а и за бъркането според него на Стефан Драгутин със Стефан Милутин.
 
== Родословие ==
|7= [[Матилда дьо Вианден]]
|8= [[Стефан Неманя]]
|9= [[Ана Неманя]]
|9= Анна
|10=[[Рение Дандоло]]
|11=
}}
{{Ahnentafel bottom}}
 
По майчина линия Стефан Милутин освен, че е [[род (общност)|род]]нина на френския [[крал]] [[Луи IX]] и на [[Неаполитанско кралство|неаполитански]]я крал [[Карл I Анжуйски]] е и пряк потомък на велемощия [[комит Никола]] посредством [[Ирина Дукина]], която е царска правнучка /на [[Иван Владислав]]/. Посредством нея и в редица '''комит Никола''' → [[Арон (комитопул)|Арон]] → [[Иван Владислав]] → [[Траян Български]] → [[Мария Българска]] → [[Ирина Дукина]] → [[Теодора Комнина]] → [[Андроник Ангел]] → [[Исак II Ангел]] → [[Йоан Ангел]] → [[Елена д'Анжу]] → '''Стефан Милутин''' е пряк потомък и наследник на [[комитопули]]те. Този факт му дава [[право]] по ''[[средновековие|средновековни]]те норми'' да владее ''рашката земя'', предвид на обстоятелството, че [[Рашка (държава)|Рашка]] по времето на цар Самуил е в патримониума на [[България]]. Стефан Милутин по майчина линия е потомък и на ''[[Византия|византийски]]те [[император]]и'' [[Алексий I Комнин]] и [[Исак II Ангел]], първия родоначалник на [[династия]]та [[Комнини]], а втория виден представител на [[Ангели]]те. По майчина линия Стефан Милутин е потомък и на ''[[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Бела III]]'', който е известен с това, че отмъква в [[Унгария]] [[мощи]]те на [[Иван Рилски]] от ''[[София|софийска]]та [[ротонда]] "[[Свети Георги (София)|Свети Георги]]"''.
 
По бащина линия ''крал Стефан Милутин'' чрез прадядо си [[Стефан Неманя]] е по всяка вероятност също пряк потомък и наследник, чрез ''[[Зетски клон на Комитопулите|зетския клон на комитопулите]], и в частност на ''[[цар]] [[Самуил]]''. По бащина линия Стефан Милутин е и пра-правнук на видния [[Дож на Венеция|венециански дож]] [[Енрико Дандоло]] от ''[[фамилия]]та [[Дандоло]]'', който е главния идеолог за [[Превземане на Константинопол (1204)|превземането]] на [[Константинопол]] през [[1204]]&nbsp;г. от [[кръстоносци]]те.
 
== Галерия ==
Image: Relic Stefan Uroš II Milutin.jpg|Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
Image: Relic Stefan Uroš II Milutin 2.jpg|Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
Image: Relic Stefan Uroš II Milutin 3.jpg|Мощите на Свети Крал Стефан Милутин — - тролар
</gallery></center>
 
 
== Външни препратки ==
* [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5843 Кой лежи в кивота?]
{{commonscat|Stefan Milutin|Стефан II Милутин}}
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Сръбски монарси|крал на СърбияБългария]]|[[1282]]|[[1321]]|[[Стефан Драгутин]]|[[Стефан Дечански]]}}
{{пост край}}
 
[[Категория:История на София]]
[[Категория:Сръбски светци]]
[[Категория:Династия на Комитопулите]]
 
[[Категория:Неманичи]]
[[Категория:Ангели (фамилия)]]
[[Категория:Капетинги]]
[[Категория:Дандоло]]
[[Категория:Анжуйска династия]]
[[Категория:Арпади]]
[[Категория:Алерамичи]]
[[Категория:Урош]]
[[Категория:Зета (владение)]]
[[Категория:30 октомври]]
{{Link FA|sr}}
Анонимен потребител