Нике от Самотраки: Разлика между версии

“Победата” е една от великите оцелели шедьоври на скулптурата от елинистичния период, въпреки факта, че фигурата е значително повредена, а главата и ръцете ѝ липсват. От непознат творец (вероятно от остров [[Родос]]), и се датира към периода 220 – 190 г. пр.н.е. (въпреки че според някои учени е по-ранна - от 250 пр. н.е. или по-късна - от 180 г. пр.н.е.). Несъмнено паралелите с фигурите и драпериите от Пергамския олтар (датиран към 170 пр.н.е.) изглеждат очевидни.

Частичен надпис на основата на статуята включва думата “Родиос” (“Родос”), сочещо, че със статуята трябвало да се отпразнува военноморска победа на Родос, по това време най-мощната морска държава в [[Егея]]. Археологическият музей в Самотраки обаче казва, че статуята била дарение, направено от македонския генерал [[Деметрий I Полиорсет]] след военноморската му победа над [[Кипър]]. Това би датирало статуята най-рано към 228 г. пр.н.е.

Статуята показва майсторство на форма и движение, което е вдъхновявало критици и творци от откриването ѝ – особено се възхищават на естествената поза и изразяването на драпираните дрехи на фигурата, които все едно се веят от силен морски бриз. Скоро тя станала културна икона, на която творците отговаряли по различни начини. Когато [[Филипо Томазо Маринети]] издал своя “Футуристичен манифест” през 1908 г., той избрал да контрастира своето движение със статичните артистични сантименталности на Крилата Виктория: “Ревящ автомобил, който ще потегли като куршум, е по-красив от Крилатата Виктория от Самотраки”.

“Виктория” е едно от най-великите съкровища на Лувъра, а днес е показана по по-драматичен начин, на “Daru staircase”. Много хора смятат, че липсата на главата и ръцете повишава стойността на статуята като свръхестествена. Различното завършване на страните ѝ е довело до мнението, че тя е трябвало да бъде гледана от ляво в 3/4.