Разлика между версии на „Андалус“

3620 байта изтрити ,  преди 5 години
махам твърдения без източник; факт
(факт)
(махам твърдения без източник; факт)
 
== История ==
{{факт|Първоначално след нахлуването на арабите и берберите, [[Вестготско кралство|Вестготското кралство]] престава да съществува и територията станала известна като Ал-Андалус става част от Омаядския халифат, а след това се формира независима държава със столица Кордоба, известна като [[Кордовски емират]], а в последствие и [[Кордовски халифат]].|2014|12|5}}
 
[[Файл:Peninsula iberica 1030 rus.svg|мини|350п|Политически образувания при разпадането на Кордовския халифат през 1031 г.‎]]
 
{{факт|През 1031 г. Кордовският халифат се разпада на много малки държавички, известни като [[тайфа|тайфи]], откъдето в българския произхожда и негативната конотация, синоним на тълпа (виж също и [[погром в Гранада]]). Постепенно мощта на християнските кралства в северната част на полуострова на Ал-Андалус нараства и Реконкистата дава своите плодове, намалявайки все повече и повече територията, контролирана от мюсюлмани. В същото време мюсюлманите не са повече от една трета от цялото население на Ал-Андалус, като в страната има и значителен брой [[християни]] и [[евреи]] - т.нар. [[сефаради]].|2014|12|5}}
 
{{факт|Последната мюсюлманска държава в Ал-Андалус е [[Емирство Гранада]], завладяно от католическите крале [[Фердинанд Арагонски]] и [[Исабела Кастилска]] през януари 1492 г. През 15 век е завършена [[Реконкиста]]та и християните започнали да навлизат и в мюсюлманските територии на Северна Африка, същевременно усвоявайки територии в [[Нов свят|Новия свят]] (не само Америка, но и Азия) по силата на разделението по [[Тордесиляски договор|Тордесиляския договор]].|2014|12|5}}
 
== Етносоциални групи в Ал-Андалус ==
[[Файл:AndalusQuran.JPG|thumb|Ръкописна страница от [[Коран]] от Ал-Андалус, 12 век. [[Сура]] 15, Ал-Хиджр]]
{{факт|
* [[Маври]] — собствено северноафрикански мюсюлмани от които: [[араби]], съставляващи малцинство (30 — 40 % от населението на Ал-Андалус) и преселили се от [[Ориент]]а и главно от [[Велика Сирия]], които заемат най-високите позиции в държавната администрация, т.е. те са в привилегировано положение на елит в халифата, нещо като [[номенклатура]], а също и [[бербери]] изпълняващи ролята на наемници в армията и заемащи ниските постове в държавната администрация (около 5 — 10 % от населението на Ал-Анадлус, като те владеят и официалния [[арабски език]], а не само [[берберски езици]]);
* [[Мувалади]] — [[християни]] предимно от [[Романски народи|романски произход]], смесили се с маврите и приели външно [[ислям]]а по принуда или от практическа потребност с цел оцеляване или службогонство, които практически са се почти напълно слели с мюсюлманите (около 5 % от населението на Ал-Андалус).
* [[Мудехари]] — християни и занаятчии [[мюсюлмани]], останали във възвърнатите за Реконкистата земи.
* [[Ренегати]] — бивши християни, приели неотдавна ислама и воюващи на страната на мюсюлманите.
* [[Мориски]] — християни и занаятчии мюсюлмани, които доброволно или насилствено приемат християнството във възвърнатите за Реконкистата земи.
* [[Сефаради]] — една от трите основни етнически групи евреи (виж [[произход на евреите]] и [[Картаген]]).
* [[Марани]] ([[нови християни]] или [[конверси]]) — приели само външно като маска християнството бивши евреи, тайно изповядващи [[юдаизъм|юдаизма]] и практикуващи юдаистки ритуали.
* [[Мосараби]] — романоезични християни с европейски произход, които живеят в контролираните от мюсюлманите територии.
* [[Християни (Ал-Андалус)]] — романоезични православни християни (католици) с европейски произход, доминиращи в северната част на страната.
* [[Изконни християни]] — привилегирован потомствен елит от православни християни (католици), формиран с началото на последния етап на Реконкистата.|2014|10|17}}
 
== Източници ==