Петър Парчевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Роден е през [[1612]] г. в стар [[Чипровци|чипровски]] род. Учи в католическо училище, след което продължава образованието си в [[Италия]] във висшите школи в [[Папство]]то. Връща се като доктор по [[богословие]] и [[каноническо право]]. Удостоен е с [[барон]]ска титла от императора на [[Свещена римска империя|Свещената римска империя]]. Архиепископ Петър Парчевич оглавява дипломатическите мисии в преговорите за кръстоносен поход срещу поробените балкански народи. Около средата на 17 век сред старата чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея за освобождение да бъде осъществена.
Идеите на Парчевич и [[Петър Богдан]] представляват и началото на българското национално [[Българско възраждане|Възраждане]]. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни
Почива на [[23 юли]] [[1674]] г. в [[Рим]]. Няколко години по-късно, след [[битката при Виена]], когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 под ръководството на [[Георги Пеячевич]] , но е потушено и българите от [[Чипровци]] са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта [[Банат]].
== Вижте още ==
Ред 24:
* [http://www.omda.bg/page.php?tittle=%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%B8_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5&IDMenu=280&IDArticle=687 Кратка биография]
* Филип Станиславов. Описание на Северна България. Петър Парчевич. Завещание. "Буквица", София, 2012. ISBN 978-954-92858-5-7 http://www.scribd.com/doc/108996211/Bulgarian-Catholics-Mater-Europa-1-2
{{СОРТКАТ:Парчевич, Петър}}
[[Категория:Български католически духовници]]
[[Категория:Родени в Чипровци]]
[[Категория:Римокатолически епископи]]
[[Категория:Ватикански дипломати]]
| |||