Убийство в Ориент Експрес (роман): Разлика между версии

'''''Убийство в Ориент Експрес''''' е роман на [[Агата Кристи]] с главен герой белгийският детектив [[Еркюл Поаро]]. За първи път е публикуван във [[Великобритания]] през 1934г1934 г. По-късно същата година романът е издаден и в САЩ, под името ''Murder on the Calais Coach'', за да се избегне евентуалното объркване с романа на [[Греъм Грийн]] ''Orient Express'', публикуван през 1932г1932 г.

Току-що пристигнал в хотел Токатлиан в [[Истанбул]], частният детектив [[Еркюл Поаро]] получава телеграма, в която го молят да се откаже от ангажиментите си и да се върне в [[Лондон]]. Той се качва на [[Ориент Експрес]], където към него се обръща за помощ американецаамериканецът г-н Рачет, тъй като вярва, че животът му е застрашен. Но детективът отказва, тъй като изпитва антипатия към американеца. „Не харесвам лицето ви, г-н Рачет”Рачет“, казва той. <br>

През втората нощ от пътуването, влакът спира близо до [[Винковци]], заради снежна преспа. Няколко събития прекъсват съня на Поаро, включително и вик, идващ от купето на г-н Рачет. На следващата сутрин, г-н Бук, приятел на Поаро и директор на компанията за спални вагони, информира Поаро, че Рачет е бил убит и моли детектива да разследва, за да се избегнат усложненията и бюрокрацията, когато пристигне Югославската полиция. Поаро приема. <br>

След като изследва тялото и купето на Рачет, Поаро установява истинската самоличност на Рачет, както и вероятния мотив за убийството му. Няколко години преди това, в Съединените щати, три годишната наследница Дейзи Армстронг е отвлечена от човек на име Касети. Касети убива детето, въпреки че получава парите за откуп от богатото семейство Армстронг. Шокът съсипва семейството и води до няколко смърти и самоубийства. Касети е хванат, но напуска страната след като е бил оправдан. Поаро заключава, че Рачет всъщност е Касети. <br>

В течение на разследването, Поаро открива че всеки във вагона е имал връзка със семейство Армстронг и следователно има мотив да убие Рачет. Поаро предлага две възможни разрешения на случая, като оставя на Бук да реши, кое ще представи пред властите. Първото решение е, че непознат, вмъкнал се във вагона, е убил Рачет и е избягал. Второто решение е, че всички 13 човекадуши в купето са съучастници в убийството, търсейки справедливостта, която Рачет не е получил в САЩ. Той допуска, че графиня Андреини не е взела участие, така че броят на убийците е 12, същия като на журито в съда. Г-жа Хъбард, която всъщност е Линда Ардън, бабата на Дейзи, признава, че второто решение е правилно.

[[Еркюл Поаро]], международно известният детектив, се качва на [[Ориент Експрес]] в Истанбул. Влакът е необикновено пълен за това време на годината. Поаро се добира до каютакупе само благодарение на помощта на неговиясвоя приятел мосю Бук, директор на Международната компания за спални вагони. Когато някой си г-н Харис не се появява, Поаро заема неговото място. През втората нощ, Поаро се настанява в собствено купе. <br>

По време на пътуването, г-н Рачет, американски бизнесмен, се обръща към Поаро с молба за помощ, тъй като вярва, че животът му е застрашен. Показва му малък пистолет, който носи със себе си винаги, понеже смята, че му е необходим. Той иска да наеме Поаро да открие кой го заплашва. Въпреки, че му предлага огромна сума, Поаро отказва с думите „Не харесвам лицето ВиВи“.” <br>

Същата нощ, във [[Винковци]], около 23 минути преди 1 часа след полунощ, Поаро се събужда от някакъв вик. Изглежда, че викът идва от съседното купе, което е заето от Рачет. Когато Поаро надзърта от вратата си, той вижда кондуктора да чука на вратата на Рачет и да го пита дали всичко е наред. Мъжки глас отвръща на френски, "Ce„Ce n'est rien. Je me suis trompétrompé“," което значи: „Няма нищо. Излъгал съм се”се“. иИ кондукторът се отзовава на друго повикване. Поаро решава да се върне в леглото, но е притеснен от факта, че влакът не се движи. <br>

Докато лежи буден, той чува г-жа Хъбард да звъни настойчиво. Когато Поаро позвънява за бутилка минерална вода, научава, че г-жа Хъбард твърди, че в купето ѝ имало някой. Поаро научава, че влакът е спрял, поради снежна преспа, която блокира пътя. Той освобождава кондуктора и се опитва да заспи отново, само за да бъде събуден от ново почукване на вратата мъси. Този път, когато Поаро става и поглежда през вратата, коридорът пред купето му е празен, като се изключи една жена в червено кимоно в края на коридора. На следващия ден става ясно, че Рачет е мъртъв, като е бил прободен с нож 12 пъти, докато е спял. Бук предлага Поаро да се заеме съм случая.

Вратата на купето на Рачет е била заключена, със спусната верига. Един от прозорците е отворен. Някои от раните са много дълбоки, и поне три от тях са фатални, а други са съвсем повърхностни. Още повече, част от пробожданията са били нанесени с дясна ръка, а друга част – с лява. Пистолетът на Рачет е открит под калъфката му, неизползван. Чашата на нощното шкафче е изследвана и се оказва, че мъжът е бил упоен. Малък джобен часовник е открит в пижамата на Рачет, счупен и спрял на 1:15ч15 ч. сутринта. <br>

Поаро открива още няколко улики в купето, като: женска ленена носна кърпичка, на която има инициал „Н”„Н“, чистачка за лула и копче от униформа на кондуктор. Всички тези улики предполагат, че убиецът или убийците са небрежни. Всяка от уликите сочи към различен заподозрян, което предполага, че някои от уликите са сложени нарочно. <br>

След като възстановява част от изгорениизгорено писмо, Поаро открива, че Рачет е Касети - известният беглец от САЩ. Пет години по-рано, Касети отвлича и убива, въпреки платения откуп, тригодишната Дейзи Армстронг. Майката на Дейзи, Соня, е била бременна, когато разбира за смъртта на Дейзи,. Шокът довежда до преждевременно раждане, - и тя, и детето умират. Съпругът ѝ, полковник Армстронг, се застрелва от мъка. Бавачката на Дейзи, Сюзън, е заподозряна в съучастничество, въпреки протестите ѝ. Тя се хвърля от прозореца и загива, въпреки че по-късно е призната за невинна. Въпреки, че Касети е заловен, благодарение на богатството и влиянието си, той е оправдан, като са се изтъкнали процедурни грешки. Поаро разпитва всички. С напредване на случая детективът разбира, че си има работа с изключителен ум. Едно от доказателствата – червеното кимоно – изчезва, а и никоя от дамите не признава да притежава такова кимоно. По-късно се намира в багажа именно на детектива.

След като размишлява върху уликите, Поаро събира Бук, доктор Константин и 13те13-те заподозрени във вагон-ресторанта и им предлага две възможни обяснения за убийството на Рачет. Първото обяснение е, че непознат – някой от враговете на Рачет – се е качил във влака при [[Винковци}], последната спирка, убил е Рачет по непонятни причини, след което е излязъл незабелязан и е възможно човекът вече да е напуснал [[Югославия]]. Престъплението е извършено един час по-рано, отколкото всички си мислят, защото жертвата и останалите не са си дали сметка, че влакът е навлязъл в друга часова зона. Останалите шумове, които Поаро е чул вечерта, не са свързани с убийството. Доктор Константин възразява, посочвайки, че Поаро би трябвало да е наясно, че това обяснение е доста уязвимо. <br>

Второто обяснение е по-дълго и доста по-сензационно: всички заподозрени са виновни. Подозренията на Поаро са се появили от факта, че всички пътници във влака са от толкова различни националности и социални класи, и само в Америка толкова различни хора, могат да имат връзка помежду си. <br>

Поаро разкрива, че всички 13 пътници във влака, както и кондуктора, са свързани по някакъв начин със семейство Армстронг:

* '''Едуърд Хенри Мастърман''' – прислужникаприслужникът на Рачет е бил ординарец на полковник Армстронг по време на войната, и по-късно негов прислужник, който също е бил иконом на сем. Армстронг.

* '''Полковник Арбътнот''' – е бил най-добриядобрият приятел на полковник Армстронг.

* '''Мисис Хъбърд''' – всъщност е известната актриса Линда Ардън, е била майка на Соня Армстронг и баба на Дейзи.

* '''Графиня Андреини''' – е била сестра на Соня Армстронг.

* '''Принцеса Наталия Драгомироф''' – е била кръстница на Соня и приятелка на майка ѝ.

* '''Пиер Мишел''' – кондукторакондукторът, е бил баща на Сюзън, прислужницата на сем. Армстронг, която се самоубива.

Всички тези хора са били дълбоко засегнати от смъртта на Дейзи и гневни от оправдаването на Касети. И са взели в собствените си ръце изпълнението на присъдата на Касети. Всеки заподозрян е пробол Рачет веднъж, така че не става ясно кой удар е бил фаталният. 12 от заговорниците са взели участие, за да наподобят 12-членното жури, като графиня Андреини не взима участие, тъй като подозрението е щяло да падне главно върху нея, така че съпругът ѝ заема мястото ѝ. Едно допълнително купе е било запазено под фалшиво име – Харис – така че във вагона да няма никой друг освен заговорниците и жертвата, и тази фалшива личност по-късно да изчезне и да стане главният заподозрян в убийството на Рачет. Главното неудобство за убийците билие била снежната буря в последната минута, както и нежеланото присъствие на Поаро. <br>

Поаро обобщава, че няма друг начин да е било извършено убийството. Няколко от заподозрените избухват в сълзи, когато Поаро разкрива връзката им със сем. Армстронг и Мисис Хъбард/Линда Арден признава, че втората теория е вярната, но моли Поаро да каже на властите, че тя е единствената виновница за смъртта на Касети. Доказателствата могат да бъдат направени така, че да сочат само към нея и заявява, че би влязла в затвора, ако това ще спаси останалите. Тя посочва, че всички присъстващи са страдали заради действията на Касети, както и че вероятно след като е бил оневинен, Касети е извършил и други убийства. Изпълнен със съчувствие към сем. Армстронг и антипатия към жертвата Бук заявява, че първото обяснение на Поаро е правилното. Поаро и доктор Константин се съгласяват с него. Докторът предлага да поправи част от първоначалния доклад за убийството, тъй като е забелязал някои грешки, които е направил, които показват, че първото обяснение на Поаро е правилното. Поаро заявява, че има „честта да се оттегли от случая”случая“.

Отвличането на Дейзи Армстронг е основано на действителния случай на отвличането и убийството на сина на [[Чарлз Линдберг]]. Прислужница, наета от родителите на госпожа Линдберг е била заподозряна, че има общо с престъплението. След като е била подложена на жесток разпит от полицията, тя се самоубива. Друго не толкова запомнящо се събитие също носи вдъхновение за романа. [[Агата Кристи]] пътува за първи път с [[Ориент Експрес]] през есента на 1928г1928 г. Само няколко месеца по-късно, през февруари 1929г1929 г., Ориент Експрес е попаднал в капана на снежна виелица, и е останал откъснат за 6 дни. <br><br> Самата Кристи е попаднала в подобен инцидент през декември 1931г1931 г., докато се връщала от посещение при съпруга ѝ на археологически разкопки в [[Ниневия]]. Влакът е спрян за 24 часа поради валежи, наводнение и част от релсите е унищожена. Тя е написалапише писмо до съпруга си, в което му описва подробности. Писмото включва описание на част от пътниците във влака, които повлияват на сюжета и героите в книгата, в частност американската дама г-жа Хилтън, която е вдъхновила образа на г-жа Хъбард.

Джон Мофат се превъплъщава в ролята на Поаро в адаптацията на Майкъл Блекуел за ББС Радио 4, която е режисирана от Енид Уилямс и е била в ефир от 28 декември 1992г1992 г. до 1 януари 1993г1993 г. Андре Маран е в ролята на Бук, Джос Акланд е Рачет, Силвия Симс като г-жа Хъбард, Сиан Филипс – Принцеса Драгомироф, Франческа Анис – Мери Дебнъм и Питър Поликарпу като доктор Константин.

Първото филмиране на книгата е през 1974г1974 г., и е смятано за едно от най-успешните филмови адаптации на произведение на Агата Кристи. В ролята на Поаро влиза [[Албърт Фини]], Мартин Болсам е г-н Бианки (в книгата Бук), Джордж Колорис – доктор Константин, Ричард Уидмарк – Рачет, и цяла плеяда звезди в ролята на заподозрените – [[Шон Конъри]], [[Лорен Бекол]], [[Антъни Пъркинс]], [[Жан-Пиер Касел]], [[Жаклин Бисет]], [[Ванеса Редгрейв]] и [[Ингрид Бергман]] (която през 1974г., печели награда за най-добра поддържаща актриса за ролята ѝ на Грета Олсън.)