Идеология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 34:
'''Функцията на идеологията''' не се състои в това да ни предложи начин за бягство от реалността, а в това да ни ''представи самата социална действителност като убежище от дадена травмираща реална същност''<ref>Жижек, Славой. Возвышенный Объект Идеологии. — М.: «Художественный журнал», 1999. — ISBN 5-901116-01-1 — с.52.</ref>.}}
== Франкфуртска школа ==
[[Макс Хоркхаймер]] и [[Теодор Адорно]], основателите на [[Франкфуртска школа|Франкфуртската школа]], приемат и развиват концепцията на Маркс на „критика на идеологията" („[[Диалектика на просвещението]]", [[1947]] г.). Теодор Адорно прави разграничение между „обобщената идеология" на субекта и неговите идеологии в различни области на обществения живот (като политика, икономика или религия). Идеологиите на различните епохи са продукти на историческите процеси. Поддръжниците на цялостните идеологически конструкции, в по-голямата си част представляват малцинства, доколкото обикновено различните идеологически системи се [[Абсорбция|абсорбират]] и [[Адаптация|адаптират]] в традиционните мисловни модели, приети от мнозинството. Критиката на „общата" идеология се реализира чрез отричането на така наречената „заслепеност", и не е ограничена само до отричане на „[[реификация|овеществяването]]", въведено от Маркс и Лукач. В „Диалектика на просвещението", икономическата рационалност се подчинява на исторически активния, инструментален [[разум]].
== Други определения ==
Съществуват доста голям брой дефиниции на понятието „идеология", които се различават, по-специално, по оценката на посочваното от тях явление.
* Идеологията според [[Карл Манхайм]] е предубедено отражение на социалната действителност, изразяващо интересите на определени групи или класове, които са на власт, и по този начин се стреми да запази статуквото;
* Идеологията според [[Ролан Барт]] е съвременен метаезичен мит, конотативна система, която приписва на обектите косвено значение и ги социализира.
* Идеологията според [[Ерих Фром]] е готов „мисловен товар", разпространяван от преса, оратори, идеолози за манипулиране на масите — за цели, които нямат нищо общо с идеологията и много често са ѝ напълно противоположни.
Принос към развитието на понятието имат също така [[Клифърд Гиърц]], [[Анри Льофевр]], [[Александър Зиновиев]] и редица други представители на социално-хуманитарните науки.
== Съвременни анализи ==
Line 83 ⟶ 95:
Днес много коментатори твърдят, че ние живеем в пост-идеологическо време, в което изкупителните, или всеобхватните идеологии са се провалили и това често се свързва с „края на историята“, описан от [[Франсис Фукуяма]].<ref>Bell, D. ''The End of Ideology: On the Exhaustion of Political Ideas in the Fifties (2000) (2nd ed.). Cambridge, Mass: Harvard University Press, pg. 393''</ref><ref>Fukuyama, F. (1992)''The End of History and the Last Man.'' USA: The Free Press, xi</ref>
== Идеология и общество ==
=== Идеология и наука ===
С развитието на [[Просвещение]]то, разграничаването от идеологията става основна част от научния подход. За разлика от идеологията и вярата, науката се стреми да остане [[Неутрална гледна точка|неутрална]], [[Интерсубективност|интерсубективна]] и свободна от [[Прескрипция|нормативни твърдения]]. Действителността в хипотезите и теориите се подтвърждава по [[Емпиризъм|емпиричен път]], с помощта на факти и опити (вж. [[Философия на науката]]).
Научните шаблони, [[Парадигма|парадигми]] и учения обаче могат да приобщават и негативистични идеологически подходи, като по този начин предотвратяват развитието на научното познание. [[Томас Кун]], в своята книга „[[Структура на научните революции]]“, анаризира научните парадигми като идейни школи и от гледна точка на идеологическата конкуренция. Така тези школи определят:
* какво се наблюдава и проверява;
| |||