Хулио Кортасар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 76:
 
=== Издания на български език ===
* [[1972]] – ''Южната автострада'', София: Народна Култура, прев. [[Румен Стоянов]] <ref>РазказитеСборник с това име е издаден и на испански, но едноименният разказ първоначално е в сборника "Всики огньове на огъня"; разказите „Вратите към небето“ и „Край на играта“ в превод на Лъчезар Мишев излизат и в антологията „Латиноамерикански разкази“ през 1975.</ref>
* [[1978]] – ''Всички огньове'', прев. Румен Стоянов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1978, 212 с.
* [[1981]] – ''Лотарията'', прев. Мария Пачкова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, 406 с.
* [[1981]] – ''Някой, който се шляе'', прев. Румен Стоянов. София: Народна младеж, 1981, 304 с.
* [[1985]] – ''Междуетажие'', прев. Румен Стоянов. София: Народна култура, 1985, 300 с.
* [[1987]] – ''Толкова обичаме Гленда'', прев. Емилия Юлзари. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 193 с.<ref>РазказътСборникът включва и разказите от следващата оргинално издадена книга "Ненавреме"; разказът „Графити“ в превод на Румен Стоянов присъства и в антологията „Аржентински разкази“, пак от 1987 г.</ref>
* [[2006]] – ''Игра на дама'', прев. Стефка Кожухарова. София: Агата-А.<ref>[[Бойко Пенчев]], [http://www.capital.bg/light/revju/knigi/2007/01/12/304370_cheteneto_kato_suuchastnichestvo/ „Четенето като съучастничество“], рец. във в. „Капитал“, 12 януари 2007 г.</ref>
* [[2007]] – ''Истории за кронопи и фами'', прев. Румен Стоянов, Стефка Кожухарова, Красимир Тасев. София: Агата-А.<ref>Някои от разказите в този сборник се преиздават от сборника „Междуетажие“.</ref> <ref>Теодора Цанкова, [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/13762 „Кортасар: смъртносни игри“], рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2486), 25 януари 2008 г.</ref>