Разлика между версии на „Александър (Византийска империя)“

редакция без резюме
м
|
}}
'''Александър''' или '''Александър III''' ([[гръцки]]: Αλέξανδρος, "защитник на мъжете", ''Alexander III''), (ок. [[870]]– [[6 юни]] [[913]]) е [[ромеи|ромейски (източноримски)]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлява [[Византия|Източната римска империя (Византия)]] през 912-3913 година.
 
Той е третият син на император [[Василий I Македонец]] и [[Евдокия Ингерина]]. За разлика от по-големия му брат [[Лъв VI Философ]], за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на [[Михаил III]], тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.
 
== Възкачване ==
На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син - '''[[Константин VII Багрянородни''']]. Както пише Стефан Цанев:
 
"''Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ - Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца.''"
 
Скоро след като станал регент, Александър се обявил за ''старши съимператор'' и така цялата власт паднала в ръцете му. [[Зоя Карбонопсина]] била изключена от регентството и заточена в манастир.
 
== Управление ==
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
 
В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон]] за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на [[българи]]те, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в [[дворец|двореца]] в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на [[артерия]] по време на игра на ''tzykanion'' (вид [[поло]]). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.
 
Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх [[Николай Мистик]], магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.
 
[[File:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|285px|thumb|left|Александър приема български пратеници.]]
 
==Литература==
* [[Георгий Острогорски]] "История на Византийската държава", History of the Byzantine State. Rutgers University Press. 1969. p. 233, 261. ISBN 0-8135-0599-2
* Franz Tinnefeld: ''Alexander von Byzanz''. Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 478
* Friedhelm Winkelmann u.a.: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.'' 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 138−145, Nr. 20228.
* Runciman S.: ''A history of the First Bulgarian empire'', London, G.Bell & Sons, 1930, p. 155
* John Julius Norwich: ''Byzantium, The Apogee.'' Penguin Books. 1993. ISBN 0140114483.
* Schmitz, Leonhard: [http://quod.lib.umich.edu/cgi/t/text/pageviewer-idx?c=moa;cc=moa;idno=acl3129.0001.001;size=l;frm=frameset;seq=130 "Alexander"]. William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology 1. Boston: Little, Brown and Company. 1867. p. 115.
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Alexander (Byzantine emperor)}}
* [http://www.wildwinds.com/coins/byz/alexander/i.html Монета от Александър]
 
{{пост начало}}