|
}}
{{авторски права}}
{{Обработка|форматиране}}
В „Ентусиазъм” връзката между картина и звук е напълно органична . И това е така, защото тук музиката на машините, заедно с туптенето на човешкото сърце, отмерва динамиката на епохата. Вертов хармочно съчетава различни технически похвати – split screens, double explosure, slow motion, fast motion, freeze frame shot, Dutch angles, extreme close-up. В началните кадри сърцето на телеграфистката (Свилова) тупти в синхрон с тиктакането на часовника. В тревожността на сирените се вплита сигналът SOS. Във филма наред с марша на работниците, се чуват молитвата, народната песен , „конкретната музика“ на труда. ▼
За другото голямо произведение на Веров („Ентусиазъм”), по-специално за гениалната му идея при озвучаването на филма да използва индустриални шумове, също е безплодно да се питаме дали режисьорът знае, че на 15 май 1930 г. в Берлин се е състояла премиерата на радиопиесата на Валтер Рутман „Weekend“.
Дори да знае, това не променя нищо. Фонограмата на „Ентусиазъм”, запис на звуците, издавани от преси, валцовъчни станове, локомотиви, фабрични сирени, е толкова оригинално и независимо хрумване, колкото и творбата на Рутман, която представлява колаж от шумовете на машини, пили, чукове, триони и др. Големият автор преосмисля, той никога не заимства.
Когато говорим за фонограмата на „Ентусиазъм” и за радиопиесата на Рутман, два акустични експеримента, които са предвестие за това, което години по-късно Пиер Шефер ще нарече „конкретна музика,” трябва да имаме предвид, че целите на Вертов и на Рутман са съвсем различни. В „Weekend“, където връзката между шум и визуалност е съвсен абстрактна (радиопиесата е „показана” в Брюксел няколко месеца след премиерата си като авангарден акустичен филм.), Рутман прозаизира делника. В „Ентусиазъм” не е така. Тук Вертов вплита локомотивните свирки и фабрични сирени в една поетична кинематографична симфония на труда, в която акустичният план мощно подчертава визуалния.
В този филм на големия руски авангарден режисьор има сцени, които сигурно дразнят мнозина. Но какво да се прави? В своето време Вертов отхвърля правослваната църква и християнството, за да прегърне религията на прогреса. Днес уморени от техниката, се обръщаме към религията, за да намерим утеха от своите страхове, от болката и самотата. Времената се менят, но никой не знае къде започват и къде свършват илюзиите.
▲В „Ентусиазъм” връзката между картина и звук е напълно органична. И това е така, защото тук музиката на машините, заедно с туптенето на човешкото сърце, отмерва динамиката на епохата. Вертов хармочно съчетава различни технически похвати – split screens, double explosure, slow motion, fast motion, freeze frame shot, Dutch angles, extreme close-up. В началните кадри сърцето на телеграфистката (Свилова) тупти в синхрон с тиктакането на часовника. В тревожността на сирените се вплита сигналът SOS. Във филма наред с марша на работниците, се чуват молитвата, народната песен, „конкретната музика“ на труда.
Тази полифоничност на мисленето, съзвучна с многогласието на епохата, прави Вертов един от най-великите творци в киното.
== Източници ==
|
