Разлика между версии на „Парадигма“

1660 байта изтрити ,  преди 6 години
м
определение без източник, дребни, без мнение и подпис в статията
м (определение без източник, дребни, без мнение и подпис в статията)
'''Парадигма''' най-общо означава модел на мислене - — конкретно в някоя [[научна дисциплина]] или в друг [[епистемология|епистемологичен]] контекст.
 
== Етимология ==
 
Думата парадигма произлиза от [[гръцката]] дума ''παράδειγμα'' (''paradeigma''), която означава „модел” или „пример” <ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dpara%2Fdeigma παράδειγμα], Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, Perseus Digital Library</ref>, от думата ''παραδείκνυμι'' (''paradeiknumi''), означаваща „демонстрирам, показвам, излагам”. <ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dparadei%2Fknumi παραδείκνυμι], Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, Perseus Digital Library</ref>
 
== Определения ==
 
{{авторски права}}
 
Парадигмата е ключов модел, образец или метод (за постигане на определен вид цели). Често тя е най-характерното или основно свойство на една теория или направление на науката. От края на 60-те думата парадигма се отнася до мисловен модел в някаква научна дисциплина или друг епистемологичен контекст. Първоначално дума е била специфична за граматиката: речникът Merriam-Webster 1900 определя нейната техническа употреба единствено в контекста на граматиката или като термин за илюстративна притча или басня в реториката. В лингвистиката [[Фердинанд дьо Сосюр]] използва понятието парадигма за обозначаване на клас от подобни елементи.
 
== Различни контекстни значения ==
=== Във философията ===
==== Научната парадигма на Кун ====
 
 
=== В програмирането ===
: ''Основна статия: [[{{основна|Програмна парадигма]]''}}
Програмната парадигма е основен стил на програмиране, отнасящ се до това как трябва да бъдат формулирани решенията на проблемите в един програмен език. Една програмна парадигма осигурява (и определя) гледната точка, която програмистът има относно изпълнението на програмата. Например в [[ООП|обектно-ориентираното програмиране]] програмистите могат да приемат програмата като сбор от взаимодействащи си обекти, докато във [[функционално програмиране|функционалното програмиране]] една програма може да бъде приемана за последователност от функционални изчисления.
 
При програмиране на компютри или системи с много процесори [[ПОП|процесно ориентираното програмиране]] позволява на програмистите да мислят за програмите като за групи от успоредни процеси, действащи възоснова на логически споделени структури от данни. Точно както различните групи в софтуерното инженерство поддържат различни методи, така и различните програмни езици поддържат различни програмни парадигми. Някои езици са предназначени да поддържат една определена парадигма (Smalltalk и С+ поддържат обектно ориентираното програмиране, а Haskell поддържа функционално програмиране), докато други програмни езици поддържат много парадигми (като С++, Common Lisp, Scheme, Python, Ruby и Oz). Много програмни парадигми са добре познати както с командите,които забраняват, така и с тези,които позволяват. Например чисто функционалното програмиране позволява употребата на странични ефекти; структурираното програмиране не позволява употребата на командата Go to. Отчасти поради тази причина новите парадигми се считат за ограничени или твърде строги от тези,които са свикнали с по-ранни стилове. Това избягване на някои команди обаче може да улесни доказването на теореми за точността на една програма или просто да разбере нейното поведение, без да ограничава общия характер на програмния език. Връзката между програмните парадигми и програмните езици може да бъде сложна, понеже програмния език може да поддържа много парадигми. Например C++ е предназначен да поддържа елементи от процедурното програмиране, обектно ориентираното програмиране и общото програмиране. Проектантите и програмистите обаче решават как да създадат една програма, използвайки тези елементи на парадигмата. Може да бъде написана изцяло процедурна програма на C++, може да бъде написана изцяло обектно ориентирана програма или пък да бъде написана програма, която съдържа елементи и от двете парадигми.
 
=== В жаргона ===
 
Израз (известен още като модерна дума), често неологизъм, широко използван в управителските, техническите, административните, а понякога и в политическите среди. Обикновено правят изреченията трудни за разискване, поради неясното им значение. Тези думи се различават от жаргона по това, че имат задачата да впечатляват или да направят смисъла по-неясен, докато жаргонът (теоретически) има добре определено техническо значение, поне за специалистите. Обаче шумът около новите технологии често превръщат техническите термини в модерни думи. Една модерна дума може да се появи, а може и да не се появи в речника, а в случай че се появи смисълът и като модерна дума може да не съвпада с традиционното определение.
 
=== Изменения на парадигмата ===
 
Измененията на парадигмата имат тенденция да са най-драматични в науките, които изглеждат стабилни и развити, както физиката в края на 19 век. По това време физиката изглежда дисциплина, която допълва последните детайли на една напълно отработена система. През 1900 Лорд Келвин формулира: „Няма нищо, което да бъде открито във физиката. Всичко, което остава са все по-точни измервания”. Пет години по-късно [[Алберт Айнщайн]] публикува своята теза за специалната теория на относителността, която оспорва законите, които лежат в основата на Нютоновата механика, които са били използвани за описване на силата и движението повече от триста години. В този случай новата парадигма свежда старата до особено положение. В смисъл, че Нютоновата механика все още е добър модел за приближение на скорости,които са бавни в сравнение със скоростта на светлината.
 
 
== Други употреби ==
 
Ханда, М.Л. (1986) представя идеята за „социална парадигма” в контекста на социалните науки. Той идентифицира основните компоненти на една социална парадигма. Подобно на Кун, Ханда повдига въпроса за променящата се парадигма,процесът, познат като „промяна на парадигмата”. В този смисъл той се съсредоточава върху социалните обстоятелства, които ускоряват такава промяна и ефектите от нея в социалните институции, включително и в образователните. Тази пълна промяна на социалната арена променя начинът, по който индивидът възприема реалността.
 
== Източници ==
<references/>
 
 
[[Категория:Философия на науката]]
 
----
 
[[И моето неподготвено изявление в този безотговорен форум:]]
 
'''Парадигматична парализа се нарича стремежите в науката към капсулиране на натрупаните знания с цел подчиняване на познанието на текущото ни ниво на невежество :)'''
 
----