Стефан II Милутин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Хитрини от селски вечеринки! - Премахната редакция 6360359 на 91.134.65.87 (б.) |
||
Ред 1:
{{повече източници}}
{{Монарх
| име = Стефан II Милутин
| описание = [[крал]] на [[
| изображение за личността = [[Image: Mladi milutin Sopocani.jpg|center|200px]]
| описание на изображението = <small>Крал Стефан Милутин, [[фреска]] от [[манастир]]а [[Сопочани]]</small>
Line 10 ⟶ 9:
| обкръжение =
| пълно име = Стефан Урош II Милутин Неманич
| други титли = крал на [[Дукля]], [[Албанско кралство|Албания]] (наследена от [[Карл I Анжуйски]]), [[
| кръщене =
| роден = ок. [[1253]]
Line 18 ⟶ 17:
| погребан = [[Бански манастир]], днес в [[Света Неделя (София)|Света Неделя]] в [[София]]
| предшественик = [[Стефан Драгутин]]
| потомство = [[Стефан Константин]], [[Зорица]], [[Стефан Дечански]], [[Анна Неда]]
| наследник = [[Стефан Дечански]]
| съпруга = [[Елена Йоанна Дукина]]
| втори брак = [[
| трети брак = [[Анна Тертер]]
| четвърти брак = [[Симонида Палеологина]]
| династия =
| баща = [[Стефан I Урош Неманич|Стефан Урош I]]
| майка = [[Елена д'Анжу]]
}}
'''Стефан Урош II Милутин''' (ок. [[1253]] - [[29 октомври]] [[1321]]
== Потомък на Капетингите ==
Стефан Милутин е втори син на крал [[Стефан Урош I]] (1243 — 1276) и кралица [[Елена д'Анжу]], която е [[род (общност)|роднина]] на френския крал [[Луи IX]] (1226 - 1270) и [[Карл I Анжуйски]] (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал [[Луи VI (Франция)|Луи VI
=== Възкачване на престола ===
{{източник|През [[1282]]
▲През [[1282]] г. Стефан Милутин се възкачва неочаквано на рашкия престол след [[абдикация]]та на по-големия си брат крал [[Стефан Драгутин]], по силата на т.нар. [[Дежевско споразумение]]. Формалната причина за рокадата е, че [[Стефан Драгутин]] пада от коня и си чупи крака. Реалните причини за сключването на споразумението остават скрити за обществото, но се презумира тяхното [[външна политика|външнополитическо]] естество. Характерът им е съществен, като при грешен ход последствията заплашват съществуването на [[Рашка (държава)|Рашка]] като [[държава]]. По това време новият крал е на около 29 години. По силата на споразумението, след смъртта на Милутин престола остава за сина на Драгутин [[Стефан Владислав II]], кръстен сходно както и първия [[Стефан Владислав]] /зет на [[Иван Асен II]]/ на [[Иван Владислав]].
=== Териториално разширение в Македония и война с Византия ===
{{източник|Във външната си политика крал Стефан Милутин се стреми най-вече към териториално разширение на кралството си за сметка на съседните владения на [[Византия]] и [[Унгария]].|2014|10|30}}
{{източник|Така веднага след възкачването си на престола Стефан Милутин напада византийските владения в днешна северна Македония и завладява обширни територии в Северна Македония
=== Война с Видинското деспотство ===
[[Картинка:Milutinst.jpg|мини|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]]
{{източник|Междувременно бившият крал [[Стефан Драгутин]] води неуспешна война срещу самостоятелното княжество на [[българи|българските]] [[боляр]]и [[Дърман и Куделин]], които владеят [[Браничевска област|Браничево]]. Налага се Стефан II Милутин да се притече на помощ на брат си и през [[1291]]
=== Мирен договор с Византия ===
{{източник|През [[1297]]
{{източник|Срещу условията на договора категорично се обявява [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] и
{{Шаблон:Неманичи}}
{{източник|Друга опозиция срещу плановете на Стефан Милутин се оформя сред
{{източник|Договорът между Византия и
* [[Анна Тертер]], бившата съпруга на крал Стефан Милутин;
* политическите бегълци от Византия;
* ромеи, които
=== Бунтът на Драгутин ===
{{източник|След подписването на договора с Византия настъпва рязко влошаване на отношенията между Стефан Милутин и брат му Драгутин, който управлява като самостоятелен владетел и унгарски [[васал]] обширните [[област]]и [[Белград]], [[Браничево]] и [[Мачва]] с център [[Белград]], които за първи път в историята владеели макар и като
{{източник|След смъртта на Драгутин през [[1316]]
=== Заговорът на Стефан Дечански ===
{{източник|През 1314
{{източник|Спореда едната от версиите за развитието на ''конфликта Милутин
== Църковна почит ==
{{източник|В своето историческо минало [[
{{източник|Особено набожен се е показал '''Свети крал Стефан Милутин'''. При него [[Рашка (държава)|
{{източник|В [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] ([[Света гора]]) Стефан Милутин построил голям и красив храм, както и кула за защита на манастира от пиратски нападения.
{{източник|След една победа на
{{източник|Кралят покрива своята страна с църкви и манастири, от които най-хубавите са [[Грачаница]] (до [[Прищина]]) и [[Бански манастир „Св. Стефан“|Банският манастир „Св. Стефан“]]. Тъй изпълнява едно дадено свое обещание — колкото години царува, толкова църкви да построи.|2014|10|30}}
{{източник|Щедри дарения от него получават и църквите и манастирите в [[Македония (област)|Македония]].|2014|10|30}}
{{източник|[[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] употребява много усилия да спечели чрез [[уния]] на своя страна Стефан Милутин, но не успява.|2014|10|30}}
== Бракове ==
[[Файл:Ljevis31.jpg|ляво|мини|270п|Стефан Милутин. Фреска от църквата "[[Богородица Левишка|Света Богородица Левишка]]".]]
{{източник|'''Стефан Милутин''' се сгодява пет пъти и се жени четири, поради което остава в народната памет и [[епос]] със своите сватби и разводи. От третия му брак с [[Анна Тертер|Анна Българска]] се ражда бъдещият престолонаследник [[Стефан Дечански]] и дъщеря му - [[Анна Неда]], съпруга на [[Михаил Шишман]] и [[майка]] на бъдещия [[българи|български]] [[цар]] [[Иван Стефан]].|2014|10|30}}
'''Стефан Милутин''' с[[род (общност)|род]]ява [[Неманичи]]те с [[Български владетели|българските царски]] [[династия|династии]] управлявали [[Търновско царство|Търновското царство]], управлявайки по-голямата част от т.нар. [[западни български земи]], като [[средновековни сръбски земи|сръбските земи]] са оставени за управление от децата на брат му [[Стефан Драгутин]].▼
▲{{източник|'''Стефан Милутин''' с[[род (общност)|род]]ява [[Неманичи]]те с [[Български владетели|българските царски]] [[династия|династии]] управлявали [[Търновско царство|Търновското царство]],
== Мощите на краля ==
{{източник|Крал Стефан Милутин умира на [[29 октомври]] [[
{{източник|След [[битка на Косово поле|Косовската битка]], станала в [[1389]]
{{източник|И днес те се пазят благоговейно в софийската църква [[Света Неделя (София)|Света Неделя]], дълго време наричана от софиянци ''„Свети Крал“''. Нетленните останки на Стефан Милутин не намират покой и в София. Между 1797 и 1804
{{източник|По стар обичай [[Софийска митрополия|Софийската митрополия]] всяка година чествува паметта на ''Свети крал Стефан Милутин'' на [[30 октомври]]. Нетленните мощи на [[Стефан Милутин]] от [[1460]]
През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия [[Томислав Николич]] при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. <ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref>
== Почитта на българския народ към Стефан Милутин ==
{{източник|Инициативата за пренасяне на [[мощи]]те е на [[султан]]ската вдовица на [[Мехмед II]] [[Мара Бранкович]], дъщеря на деспот [[Георги Бранкович]]. Мария (по популярна сред народа като ''Мара Султанката'') е дадена за жена в [[харем]]а на Мехмед II по политически причини (династичен брак), за да може деспотството на баща ѝ да оцелее политически като буферно образувание при военните сблъсаци между Османската империя и [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]].|2014|10|30}}▼
▲Инициативата за пренасяне на [[мощи]]те е на [[султан]]ската вдовица на [[Мехмед II]] [[Мара Бранкович]], дъщеря на деспот [[Георги Бранкович]]. Мария (по популярна сред народа като ''Мара Султанката'') е дадена за жена в [[харем]]а на Мехмед II по политически причини (династичен брак), за да може деспотството на баща ѝ да оцелее политически като буферно образувание при военните сблъсаци между Османската империя и [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]].
Мария Бранкова е потомка на рода [[Бранкович]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография — по [[Нил Попов]]}}</ref>, чийто родоначалник е най-верния [[властел]] на [[цар]] [[Стефан Душан]] - [[Бранко Младенович]], който получава [[севастократор]]ска [[титла]] от царя за верноподаничество и управлява [[Охрид]].
{{източник|Мария е привърженичка на османската, а не на унгарската (респективно босненската), [[политика|политическа]] линия през последните години от съществуването на деспотството на баща ѝ. Брака ѝ със султан Мехмед II е политически и не е консумиран, за сметка и на което, както и по ред други причини се ползва с голяма почит и уважение от неговия син и следващ султан [[Мехмед II]]. Това обстоятелство обуславя възможността Мария да има възможности за влияние върху Мехмед II. Мария Бранкова умира бездетна прекарвайки последните години от живота си в бившите владения на царица [[Елена Българска|Елена]] край село [[Ежово]], [[Сяр]]ско.|2014|10|30}}
Мара Султанката използва най-рационално възможностите си за влияние върху Мехмед II издействайки през [[1469]] г. пренасяне мощите на закрилника на [[България]] и най-почитан български [[светец]] [[Иван Рилски]] от старопрестолния [[Търновград]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Пренасянето на мощите е описано в единственото [[автор]]ско съчинение на средновековния български писател [[Владислав Граматик]]. Целта на връщането на мощите на Иван Рилски е те да са там където е живял и е погребан светеца. Връщането на мощите осигурява възможност за общение, както и за отдаване на почит на най-тачения български светец и от [[българи]]те от [[Западни български области|западните български области]], които туко що са паднали под [[османско робство]] ([[1459]]), както свидетелства Владислав Граматик.▼
▲{{източник|Мара Султанката използва най-рационално възможностите си за влияние върху Мехмед II издействайки през [[1469]]
През [[лято]]то на 1469 г. в София при пренасянето на мощите на Иван Рилски на път от Търново към Рилския манастир се случва най-знаменателното събитие в историята на средновековния [[град]]. Един до друг в старата църква "Света София" са сложени телата на Иван Рилски и Стефан Милутин. По свидетелството на Граматик това било незапомнено събитие за православните български християни и благовонието дълго се разнасяло над софийските улици.▼
▲{{източник|През [[лято]]то на 1469
Стефан Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу [[Византия]] в [[Македония (област)|Македония]] в труден за [[Търновско царство|Търновското царство]] момент непосредствено след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]] ([[1277]]). Съюзът е скрепен с династичен брак между царската дъщеря [[Анна Тертер]] и Стефан Милутин. С оглед на последвалите исторически събития за управлявалата [[Рашка (държава)|Рашка]] [[династия]]та [[Неманичи]] Стефан Милутин е ''първовенчан'' за България по [[аналогия]] с дядо му [[Стефан Първовенчани]], който въвежда това неотменимо династично правило за Неманичите. По тази причина Стефан Милутин е повече тачен от българите от неговите потомци [[Стефан Дечански]] и [[Стефан Душан]], които са с търновска царска кръв по майка. ''Свети крал Стефан Милутин'' се счита за покровител на град София. По негово [[име]] църквата "[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]" е кръщавана "Свети Крал". Стефан Милутин е първи братовчед по линия на дядо му Стефан Първовенчани и със софийския ''севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]]''.▼
▲{{източник|Стефан Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу [[Византия]] в [[Македония (област)|Македония]] в труден за [[Търновско царство|Търновското царство]] момент непосредствено след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]] ([[1277]]). Съюзът е скрепен с династичен брак между царската дъщеря [[Анна Тертер]] и Стефан Милутин. С оглед на последвалите исторически събития за управлявалата [[Рашка (държава)|Рашка]] [[династия]]та [[Неманичи]] Стефан Милутин е ''първовенчан'' за България по [[аналогия]] с дядо му [[Стефан Първовенчани]], който въвежда това неотменимо династично правило за Неманичите. По тази причина Стефан Милутин е повече тачен от българите (макар да не е с български [[произход]]) от неговите потомци [[Стефан Дечански]] и [[Стефан Душан]]
По време на [[османско робство|османското робство]], както ни предава [[Йордан Иванов]], мощите на Стефан Милутин обикалят почти всички софийски църкви по една или друга причина, но никога не напускат София. Опитите на [[сърби]]те да отнемат останките на краля датират още от времето на [[Иван Грозни]] (пряк потомък на [[Деяновци]]) при когото изпращат нарочна делегация от [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]]. Първоначално сърбите пробват да ходатайстват пред султана за пренасяне на мощите, но удрят на камък. След този първи неуспешен опит, искат съдействие и ходатайство и от първия руски цар, който обаче наясно с династичното родословно дърво на Милутин - отхвърля просбата да се застъпи за пренасяне на мощите пред османския султан, тъй като се пада далечен потомък по майчина линия на Деяновци (от [[Велбъжд]]) и Бранкови (от [[Охрид]]). Последният опит на сърбите за пренасяне мощите на Стефан Милутин извън София е от [[2006]] г., след като става неизбежна [[Косово|косовска]], последвана и от [[Референдум за независимост на Черна гора|черногорската независимост]]. [[Българска православна църква|Българската православна църква]] отклонява и този пореден и засега последен опит на [[Сръбска православна църква|Сръбската]] да изземе и си присвои като свои мощите на светеца.▼
▲{{източник|По време на [[османско робство|османското робство]], както ни предава [[Йордан Иванов]], мощите на Стефан Милутин обикалят почти всички софийски църкви по една или друга причина, но никога не напускат София. Опитите на [[сърби]]те да отнемат останките на краля датират още от времето на [[Иван Грозни]]
По време на [[освобождение]]то на София през [[зима]]та на [[1878]] г. е отслужена специална [[панихида]] пред [[генерал]] [[Гурко]] в чест на крал Стефан Милутин за спасението на града от опожаряване и по случай освобождаването му. В спасяването на града участват [[евреи]]те, ходатайствали пред своя сънародник и главнокомандващ европейските военни сили на [[империя]]та [[Сюлейман паша]]. В случай на опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]] те са щели да загубят собствеността си.▼
▲{{източник|По време на [[освобождение]]то на София през [[зима]]та на [[1878]]
== Родословие ==
Line 173 ⟶ 131:
|7= [[Матилда дьо Вианден]]
|8= [[Стефан Неманя]]
|9= Анна
|10=[[Рение Дандоло]]
|11=
Line 230 ⟶ 188:
}}
{{Ahnentafel bottom}}
== Галерия ==
Line 247 ⟶ 201:
Image: Relic Stefan Uroš II Milutin.jpg|Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
Image: Relic Stefan Uroš II Milutin 2.jpg|Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
Image: Relic Stefan Uroš II Milutin 3.jpg|Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
</gallery></center>
Line 254 ⟶ 208:
== Външни препратки ==
{{commonscat|Stefan Milutin|Стефан II Милутин}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Сръбски монарси|крал на
{{пост край}}
Line 265 ⟶ 218:
[[Категория:История на София]]
[[Категория:Сръбски светци]]
{{Link FA|sr}}
|