Карл Богданович: Разлика между версии

'''Карл Иванович Богданович''' или '''КаролКа̀рол БохдановичБохдано̀вич''' ( на [[руски]] : ''Карл Ива́нович Богдано́вич'' ; [[полски]] : ''Karol Bohdanowicz'') ([[29 ноември]] [[1864]] - [[5 юни]] [[1947]]) [[поляци|полски]] геолог, минен инженер, пътешественик, извършил множество геоложки и физикогеографск изследвания в [[Азия]].

Роден в Люцин, [[Витебска губерния]] (сега в [[Беларус]]). През 1882 г. завършва Нижегородската военна гимназия, а през 1886 -г. Петербургския минен институт. От завършването на института до 1919 г. извършва геоложски изследвания в [[Европейска Русия]], [[Средна Азия|Средна]] и [[Централна Азия]], [[Сибир]], [[Кавказ]], [[Камчатка]], [[Иран]] и [[Китай|Североизточен Китай]].

През 1886-1888 г. изследва 300 км от северния склон на хребета [[Копетдаг]] (3117 м), [[Туркмено-Хорасански планини|Туркмено-Хорасанските планини]] (3314 м, разположени на югозапад от Копетдаг), северните и централни части на планината [[Елбурс(планина)|Елбурс]] (5604 м) и северните райони на пустинята [[Деще-Кевир(пустиня)|Деще-Кевир]].

През 1889-1891 г. участва в качеството си на геолог в „Тибетската експедиция“ на [[Михаил Певцов]]. През пролетта на 1889 тръгва от западния ъгъл на езерото [[Исък Кул]], достига на юг до селището Актала ({{coord|38|30|N|76|00|E|}}) и от там продължава на запад. Пресича [[Кашгарски хребет|Кашгарския хребет]] (7719 м) на юг от масива [[Конгур(планински масив)|Конгур]] (7719 м), обхожда от север, запад и юг масива [[Музтагата(планински масив)|Музтагата]] (7546 м) и там открива група ледници. Връща се обратно в [[Яркенд(град)|Яркенд]], където се присъединява към експедицията. В края на лятото, отново самостоятелно, тръгва от оазиса Каргалик на юг. Достига до хребета [[Тизнаф]] (5360 м), завива на запад, пресича хребета [[Тохтакорум]] (5419 м), достига до горното течение на река [[Яркенд(река)|Яркенд]] и по нея се спуска до селището Ния.

През февруари и март 1890 г. в западната част на [[Кунлун]] открива силно разчлененият хребет [[Карангутаг]] (200 км, 7013 м), а на изток от него, в басейна на река [[Юрункаш]], по двете страни на хребета [[Музтаг]] – сложна система от неголеми планински хребети. По река [[Юрункаш]] се спуска до оазиса Хотан и от там се придвижва до Ния. В резултат от своите три самостоятелни маршрута Богданович установява основните черти на орографията на [[Кунлун|Западен Кунлун]], установява дъгообразната извивка на неговите хребети, силната им разчлененост, наличието на "диагонално-напречни долини" и открива връзката между [[Кунлун]] и [[Памир]].

През 1893-1895 г. извършва геоложки изследвания покрай трасето на Трассибирската ж.п. линия, между 87° и 103ºи.д. Изследва [[Кузнецки Алатау(планина)|Кузнецки Алатау]] (2178 м), проследява целия северен склон на [[Саяни(планина)|Източните Саяни]] от река [[Абакан(река)|Абакан]] до границата с [[Китай]] (около 800 км). Дава първото описание на големия Иркутски (Черемховски) въглищен басейн.

През 1895 г. по поръчение на министерството на земеделието и държавното имущество възглавява експедиция за изучаване геоложкия строеж на охотското крайбрежие и [[Камчатка]], която продължава три години. Като топограф в експедицията е назначен щурмана Николай Николаевич Лелякин.

В края на ноември 1896 г. тръгват от [[Николаевск на Амур]], преминават край езерото [[Орел (езеро)|Орел]] и през януари 1897 г. достигат до устието на река [[Уда(река)|Уда]]. През април двамата се изкачват по един долен ляв приток на Уда и изследват най-южните части на хребета [[Джугджур]] на повече от 100 км. През юни и юли експедицията се изкачва по Уда и открива [[Майски хребет|Майския хребет]] (вторично, 2020 м, между реките Уда и Мая). В края на юли от устието на Уда отрядът тръгва на североизток по брега, като междувременно са открити няколко находища на злато. Между река Уда и селището [[Аян]] Богданович и Лелякин откриват дългия 225 км Крайбрежен хребет (1662 м). От Аян се прехвърлят в [[Охотск]], където се разделят. От там през януари 1898 Богданович се връща обратно в Аян, като изследва цялото крайбрежие и югоизточните сконове на Джугджур на протежение от 550 км. Лелякин от Охотск поема на изток към Тауйския залив, като описва и точно картира неговата източна част – залива Одян и затварящият го от юг п-ов Кони. Още по-на изток Лелякин описва и картира залива Забияк и п-ов Пягин.

През есента на 1898 г. провежда геоложки изследвания в южната част на п-ов [[Ляодун(полуостров)|Ляодун]].

През 1900 г. отново като геолог участва в експедицията на гвардейския полковник в оставка Владимир Михайлович Вонлярлярски в [[Чукотка]] за търсене на златни находища.

По поръчение на комитета по геология през 1901 г. провежда геоложки изследвания в [[Кавказ|Източен Кавказ]] и два пъти пресича Главния хребет.

От 1902 до 1919 г. е професор по геология в Минния институт в катедрата по геология и рудни находища. От 1914 директор на Геоложкия комитет на Русия.

След революцията от 1917 г. в [[Русия]] се премества в освободената си родина [[Полша]], където до края на живота си е професор по геология в Краковския минен институт. В последните години възглавява геоложката служба на [[Полша]].

Умира във [[Варшава]] на 5 юни 1947 г. на 83-годишна възраст.