Разлика между версии на „Джироламо Савонарола“

редакция без резюме
}}
'''Джироламо Савонарола''' (на [[италиански]]: ''Girolamo Maria Francesco Matteo Savonarola'') е италиански [[свещеник]] от [[Доминикански орден|Ордена на доминиканците]], който се установява във [[Флоренция]] в последните години на държавника [[Лоренцо де Медичи|Лоренцо Медичи]] и играе разрушителна роля за града като център на [[Ренесанс|ренесансовото]] изкуство.
 
[[Файл:Monumento a Savonarola 1.JPG|200px|мини|вдясно|Паметник на Савонарола във Флоренция]]
== Биографични данни ==
[[Файл:Ferrara, casa paterna del savonarola.JPG|150px|мини|вляво|Родната къща във Ферара]]
 
Роден в семейство на благородници във Ферара или в Окиобело на 7 км от Ферара, Джироламо Савонарола получава образование в местния университет, където изучава Библията и трудовете на [[Тома Аквински]] и [[Аристотел]]. Бързо се проявява като остроумен и пламенен критик на клерикалното статукво като само на 20 години пише първите си критични творби "De Ruina Mundi' ("За западането на света") и "De Ruina Ecclesiae" ("За западането на църквата") (1475 г.), в които нарича папската курия „горда, но фалшива уличница“.
 
Савонарола постъпва в Доминиканския орден през 1475 г. в [[Болоня]]. В този град той получава и значително школуване в ораторско майсторство. През 1490 година брат Джироламо е изпратен от ордена си във Флоренция, която по-късно нарича „градът на моята съдба“.
[[Файл:Monumento a Savonarola 1.JPG|200px|мини|вдясно|Паметник на Савонарола във Флоренция]]
 
Във Флоренция Савонарола започва да разпространява проповедите си, наситени с упреци против покварата на обществото, със заплахи срещу принцовете [[Медичи]], срещу [[Рим]] и папата [[Александър VI]] (Родриго Борджия) и с пророчества за Края на дните. Савонарола проповядва, че християнството означава доброта, а не парадиране с богатства и разкош, той не желае война с Римската църква, а само да я очисти от покварата.
През 1494 година френският крал [[Шарл VIII]] напада Флоренция и прогонва властващите там Медичи. Тогава настъпва звездният миг на Савонарола, който става управник на града и въвежда своеобразна форма на демократична република, наречена „Християнска и религиозна република”, обвързваща закона с християнския морал. Фанатизмът на Савонарола и неговите последователи достига своя апогей през 1497 г., когато е издигната [[Клада на суетата|Кладата на суетата]]. От врата на врата те събират всички предмети, свързани с моралния упадък – огледала, козметика, неприлични картини, езически книги, скулптури, настолни игри, шахматни дъски, музикални инструменти, красиви дрехи, дамски шапки, творбите на „неморални” поети – и ги изгарят на огромна клада на [[Пиаца дела Синьория]] във Флоренция. Много прекрасни ренесансови произведения на изкуството, включително картини на [[Ботичели]], са загубени завинаги.