Уикипедия

Арабска музика: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Vodnokon4e премести страницата „Арабската музика“ като „Арабска музика“ без пренасочване
авт- права - Енциклопедия Larousse "Музиката", издателство "Слънце", увод
Ред 1:
{{авторски права}}
 
'''Арабска музика''' ({{lang-ar|موسيقى عربية}}) е съвременен термин, използван за обозначаване на образуваната в резултат на сливането на първоначалното арабско изкуство с изкуството на страните, някога образували [[Арабски халифат|Арабския халифат]]. В ранният, ''бедуински'', период музиката и поезията представляват едно цяло. Съхранени са сведения за древните арабски поети-певци ([[шаир]]и), за песенните жанрове — керванните песни (хида), песните на конниците (хабаб), и за музикалните инструменти — дуф (бубен), ребаб (еднострунна цигулка), мизхар (лютня)<ref name="БСЭ">{{Из БСЭ|http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/64704/|Арабская культура}}</ref>.
Арабската музика
 
'''Арабският свят представлява вселена от гласове. Страните от Магреба и от Близкия изток споделят тази вездесъщност на песента. Те отдават гололямо значение и на религиозното или поетичното послание на текста.'''
 
От векове по ислямските земи камиларите са пеели, както днес бедуините. В страните, изповядващи исляма, музиката винаги е имала духовна власт: тя обслужва връзката с Бога. Адханът и четенето на Корана са две от първите прояви на тази функция на песента. Най-добрите арабски певци са усвоили това изкуство, призовавайки към молитва или пеейки свещените текстове. С изкючение на таксим, което представлява музикална импровизация, музикалните изпълнения обикновено привилегироват гласа. Той запазва върховенството си, защото е смятан за единствения инструмент, който може да предизвика у слушателя онова, което наричат тараб –върховното блаженство или екстазът.
 
'''Класическа и народна музика'''
 
Правилата на арбската музика са били създадени от няколко велики теоретици. Те определили серия от схеми, по които трябвало да се изгражда всяка мелодия. Схемата се нарича макам и определя една тонова поредица или сбор от основни ноти, които образуват скелета на композицията. Макамът е свързан и с определено чувство, и с час от деня. И така, изпълнителят избира един или друг макам, като се съобразява с основните изисквания, после импровизира и развива изкуството си, опирайки се на този „вътък“. Импровизацията се нарича таксим, ако е инструментална, и лаяли, ако е вокална. Мюсюлманските страни притежават богата традиция в областта на професионалната музика, която се изучава с учител. Той предава на своите ученици системата макамат (множествено число на макам), ритмите, възможностите за импровизацияи многобройните съществуващи форми. Така например музикантите могат да свирят сюити, наречени нубас в Северна Африка, които са построени подобно на симфониите в западния свят, т.е. като поредица от различни части, които се разгръщат винаги в крешендо и с ритмично ускорение. На основата на тези сюити се срещат различни видове поеми. За да им вдъхне живот, певецът усъвършенства украшенията, прави вариации върху интонациите на словата, добавяйки известно количество вокални техники, наподобяващи бродерии, чиято задача е да засилят емоционалното възприятие. Наред с професионалната музика жителите на градовете и на селата са развили и народни стилове. При тях инструментите присъстват в по-голяма степен, но все пак галсът си остава основен, което мнозина творци са доказали и съумели да осъществят връзката между професионалната и фолклорната традиция. Най-известната изпълнителка без съмнение бе египтянката Ум Калсум, която можеше с часове да пее без прекъсване и имаше милиони почитатели. Днес все по-често слушаме алжирски певци. Като Халед, които популяризират стила рай. В текстовете на неговите песни все по-често се говори за днешните житейски проблеми и за свободата.
 
'''Арабско-андалуска музика'''
 
През VIII век арабските завоеватели нахлуват в Испания и основават кралства. Абу Хасан Али бен Нафи, по-известен с името Зириаб, пристига през 822 г. в Кордова. Той изобретява стила нуба и развива нова школа. Неговото творчество оказва силно влияние както върху цялата арабска музика, така и върху музиката на средновековна Европа, по-специално върху изкуството на трубадурите и труверите. През 1942 г. арабите напускат Испания, след като християните си връщат Гренада в Андалусия, последното арабско владение. Арабите се отправят към страните от Северна Африка. По-късно някои от тях се установяват в Алеп или Багдад. Чрез тях в мюсюлманските страни се разпространява музика, наричана обикновено арабско-андалуска. Тя включва прочути нуби, създадени от Зириаб и неговите последователи. В наши дни някои от тях вече не се изпълняват. Други обаче все още се пеят. В мароко например това са много дълги музикални пиеси, за които, ако трябва да се запишат, ще се необходими 73 компакт-диска!
 
{{мъниче}}
 
== Източници ==
<references />
 
Енциклопедия Larousse "Музиката", издателство "Слънце"
[[Музика]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Арабска_музика“.