Правища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
==История==
=== Етимология ===
Според Йордан Н. Иванов ''Правища'' е патронимично лично име от личното име *''Прав(о)''. Жителското име е ''пра̀вищя̀нин'', ''пра̀вищя̀нка'', ''пра̀вищя̀не''.<ref>Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 207.</ref> Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'' <nowiki>*</nowiki>''Правишти'' от личното име ''Прав(о)''.<ref name="Дуриданов">Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.</ref>
=== В Османската империя ===
В подправената [[Калиманова грамота]] от 16 век се среща „Правица“, което се предполага, че е Правища. Името се среща у [[Хаджи Калфа]] в средата на 17 век в турцизираната форма ''Пирауща''.
В Правища е имало голям турски арсенал. От
{{цитат|Градът Правища или Прави на гръцки е разположен в равнина по двата брага на неголяма река... Правища е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. В града има 6 турски джамии, една от които е на мюсюлманите цигани. Християните имат епископски дом с църква и две народни гръцки училища. Тук постоянно пребивава епископ, наричан Елефтеруполски и подчинен на Драмския митрополит. За издръжка на този епископ се взима от всяка християнска двойка в Правищката каза по 32 пиастра годишно, докато в другите каази тази сума не превишава 6 пиастра. Това високо облагане се обяснява с малочислеността на християните, съставляващи паството на Елефтеруполския епископ.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 48 - 49.</ref>}}
| |||