Маслина Грънчарова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Възпитаници на Солунската българска девическа гимназия; Добавяне на [[Категория:Възпитанички на Солунската бъ... |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
| починал-място = [[Криводол]], [[България]]
}}
'''Маслина Грънчарова-Иванова''' е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
==Биография==
[[Файл:Zagorichani-zname.jpg|дясно|мини|250п|Знамето на загоричанската чета, извезано от Маслина Грънчарова]]Учителката и революционерката Маслина Д. Грънчарова наричана „Костурската Райна княгиня” е родена през 1874 година в българското [[Костур (град)|
▲Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в [[Костур (град)|костурското]] село [[Загоричани]], тогава в Османската империя. Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|българската девическа гимназия]] в [[Солун]] и започва да преподава в [[Димотика]], където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в [[Суровичево]] и [[Зелениче]] и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от [[Дъмбени]], а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с [[Гоце Делчев]] в Загоричани. Арестувана е от турската власт и е заточена в [[Корча]] заедно с [[Манол Розов]], [[Лазар Поптрайков]] и [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]]. След като излиза от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 година и влиза в превзетото село [[Невеска]]. През август 1903 година е повторно арестувана, но след това е амнистирана. След [[Балканска война|Балканската война]] емигрира в [[България]], където умира през 1958 година.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.</ref> Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:
След [[Балканска война|Балканската война]] заедно с хиляди други бежанци от Македония емигрира в [[България]]. Заселва се в [[Криводол]], врачанско, където умира през 1958 г. Върху скромния й гроб днес все още стои прекрасна нейна снимка, съхранила спомена за красотата и буйната й младост – с комитска униформа и оръжие в ръка. За делото й ни напомня и скромна паметна плоча, поставена в гр. Криводол през 1997 г. от ВМРО – Враца.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.</ref> Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:
{{Цитат|От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/cyrnushanov.html Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.]</ref>}}
| |||