Разлика между версии на „Маслина Грънчарова“

[[Файл:Zagorichani-zname.jpg|дясно|мини|250п|Знамето на загоричанската чета, извезано от Маслина Грънчарова]]Учителката и революционерката Маслина Д. Грънчарова наричана „Костурската Райна княгиня” е родена през 1874 година в българското [[Костур (град)|костурско]] село [[Загоричани]], [[Егейска Македония]], тогава в Османската империя. Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|българската девическа гимназия]] в [[Солун]] и започва да преподава в [[Димотика]], където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в [[Суровичево]] и [[Зелениче]] и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от [[Дъмбени]] на [[Лазар Поптрайков]], а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с [[Гоце Делчев]] в Загоричани. Дълго време Грънчарова действа като ръоводител в района. Арестувана е от турската власт заедно с [[Манол Розов]], [[Лазар Поптрайков]] и [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], попада в затвора в [[Корча|Горица]] (дн.гр. Корча в Албания). След като излиза става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 година и влиза в превзетото село [[Невеска]]. При избухването на Илинденското въстание развява в Загоричане избродираното от нея знаме на кон, редом до централния войвода Манол Розов. По време на въстанието се сражава наравно с мъжете и на 12 август 1903 г. влиза с няколкото обединени чети под водачеството на легендарния войвода Васил Чекаларов във влашкото градче Невеска. След като въстаниците изоставят превзетото градче, тя отново е арестувана още в края на същия месец. По-късно е амнистирана.
 
След [[Балканска война|Балканската война]] заедно с хиляди други бежанци от Македония емигрира в [[България]]. Заселва се в [[Криводол]], врачанско, където умира през 1958 г. Върху скромния й гроб днес все още стои прекрасна нейна снимка, съхранила спомена за красотата и буйната й младост – с комитска униформа и оръжие в ръка. За делото й ни напомня и скромна паметна плоча, поставена в гр. Криводол през 1997 г. от ВМРО – Враца.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.</ref> Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:
 
{{Цитат|От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/cyrnushanov.html Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.]</ref>}}
Анонимен потребител