Нунация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: В някои семитски езици, като арабския, нунацията (араб. تنوين tanwīn) е добавянето на последен... |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
В някои [[семитски езици]], като [[Арабски език|арабския]], '''нунацията''' ([[Арабски език|араб]]. تنوين ''tanwīn'') е добавянето на последен звук ''nūn'' при [[Съществително име|съществителните
Има три вида гласни диакритични знаци, които показват, от ляво надясно, окончанията ''-un ''([[именителен падеж]]), ''-in ''([[родителен падеж]]) и ''-an ''([[винителен падеж]]). Знакът ـً обикновено се пише в комбинация с ا ''алиф, ''ةً (''tāʾ marbūṭa تاء مربوطة)'' или самостоятелно (''hamza'' همزة). ''Алиф ''винаги трябва да се пише, освен ако думата не завършва на ''tāʾ marbūṭa'' или ''hamza,'' въпреки че'' -un ''или'' -in ''не са написани.
Тъй като арабският няма [[членуване|неопределителен член]], имената като цяло са неопределени; това води до честата, но погрешна представа, че нунацията е знак за неопределеност и е аналогична на неопределителния член. Липсата на маркер за неопределеност невинаги прави думата неопределена; всъщност много собствени имена имат нунация, например в израза أشهد أن محمداً رسول الله (''[[Шахада|ašhadu]] anna muḥammadan rasūlu allāh'': "Свидетелствам, че Мухаммад е пратеник на Аллах!"), в която Мохамед, съществително собствено име, приема нунация.
{{редактирам}}
| |||