Геза Фехер: Разлика между версии

'''Геза Фехер''' ({{lang-hu|Fehér Géza}}) (р. [[4 август]] [[1890]] - п. [[10 април]] [[1955]]) е [[Унгария|унгарски]] [[Археология|археолог]].

Геза Фехер е роден през 1890 година в градчето [[Кунсентмиклош]], тогава в [[Австро-Унгария|Австо-Унгарската империя]]. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на [[Българско археологическо дружество|Българското археологическо дружество]] от 1924 г. Чуждестранен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (1943).<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=9947714F3F96DB569E93FFE148DAEA2D?encID=1&article=553817087&ctx=tablesIndex&sectionID=1 Списък на чуждестранните членове на БАН]</ref> .

Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в [[Плиска|Абоба-Плиска]], [[Преслав]], [[Мумджилар]], Енидже. Проучва основно [[Мадарски конник|Мадарския конник]]. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на [[прабългари|прабългарската култура]], разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.

* Bulgarisch-ungarische Beziehungen in den V-XI. Jahrhunderten. - Keleti Szemle, (Budapest), 1921, XIX/2, pp. 4-190.

* Die Inschrift des Reiterrelief von Madara. Sofia, 1928.

* A bolgár-török müveltség emlékei és magyar õstörténeti vonatkozásaik [Паметниците на прабългарската култура и връзката им с древната унгарска история]. Budapest, 1931.

* Военното дело на прабългарите. С., 1938.

* Облеклото и оръжието на старата българска войска. С., 1939.

* Ролята и културата на прабългарите. С., 1941.

* Медал „[[За наука и изкуство]]“ (1927).

* Христо Вакарелски, „Интереси и заслуги на унгарските учени към българската етнография“. - В: ''Българо-унгарски културни взаимоотношения''. С., 1980.

* Пенка Пейковска, [http://www.penkapeykovska.blogspot.com/p/blog-page_26.html „Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист“]. - ''Известия на държавните архиви'', (София), 1998, Т. 70, с. 74-108.

* Пeнка Пейковска, ''Българо-унгарски научни взаимоотношения, ХІХ - средата на ХХ в.'', С., 2005.

* ''Унгарски учени за България''. Съст. П. Пейковска. С., 2003.

* П. Пейковска, [https://www.academia.edu/8724051/%D0%9F._%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D0%B5%D1%85%D0%B5%D1%80_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_1922-1944_Geza_Feher_in_Bulgaria_1922-1944_ Геза Фехер в България (1922-1944)].

* Рашо Рашев, „Геза Фехер - изследовател на българската езическа култура“. - ''Минало'', 1998, № 1, с. 69-74.