|
<ref>{{en икона}}
[http://dictionary.reference.com/browse/Asexual Dictionary.com, ''The American Heritage Dictionary of the English Language'' (4th ed.): ''asexual'']: "Lacking interest in or desire for sex."
</ref>.
Понякога може да се смята и за липса на [[сексуална ориентация]] <ref name = Bogaert2004>{{en икона}}
{{cite journal |last=Bogaert|first=Anthony F. |year=2004 |url= http://www.jstor.org/discover/10.2307/4423785?uid=3737608&uid=2129&uid=2&uid=70&uid=4&sid=21101580549621 |title=Asexuality: prevalence and associated factors in a national probability sample |journal=Journal of Sex Research |volume=41 |issue=3 |page=281 |accessdate=22 януари 2013}}
</ref>.
Хора, които изпитват постоянна липса на [[сексуално влечение]] и желание за сексуален контакт, се наричат ''асексуални''. В процентно изражение, според изследвания, те съставляват 1% от популацията.<ref name=Bogaert2004/>
Асексуалността се различава от [[сексуално въздържание|сексуалното въздържание]] (въздържането от сексуални активности) и от [[целибат]]а, които са поведения обичайно мотивирани от фактори като индивидуалните личностни или религиозни вярвания
<ref>{{en икона}}
''The American Heritage Dictionary of the English Language'' (3d ed. 1992),''celibacy''; ''abstinence''
Според съвременни изследвания асексуалността се различава от сексуалните дисфункции по това, че при тях има желание, но има невъзможност (физическа или емоционално активирана) за сексуален акт, докато при асексуалността това е общо състояние и усещане.
== Изследвания ==
{{авторски права}}
Изследване, проведено върху овни, е стигнало до извода, че от 2% до 3% от изследваните животни не проявяват интерес към взаимоотношения с нито един от двата пола. Според резултатите на друго изследване, проведено върху плъхове и мишки, до 12% от мъжките животни не проявяват интерес към женските. Но не са изследвани взаимодействията им с мъжките екземпляри — затова изследването е от незначителна полза, когато става въпрос за асексуалност.
Британско проучване върху сексуалността, включващо въпрос за сексуалното привличане, е получило отговор от 1% от запитаните, че „никога не са се чувствали сексуално привлечени от никого“. [[Институт „Кинси“|Институтът „Кинси“]] е направил анкета сред ограничен кръг участници, която води до заключението, че „очевидно е по-коректно асексуалните личности да се характеризират чрез понижено сексуално желание и понижена сексуална възбуда, отколкото чрез ниска активност на сексуално поведение или строго сексуално въздържание“. Изследването споменава освен това и конфликта по отношение на дефиницията за асексуалност: проучванията в литературата са открили четири различни дефиниции и заключението е, че не става ясно дали идентифициращите се като асексуални имат предвид ориентацията си.
Видовете:
Съществуват различия сред хората, идентифициращи се като асексуални — най-вече според наличието или отсъствието на сексуален инстинкт или на романтично привличане. Някои изпитват само едно от двете, други и двете, а трети нито едно от тях. Има противоречие коя от тези вариации може откровено да бъде описана като асексуалност: някои хора вярват, че и четирите вариации са валидни; други са на мнение, че, за да е асексуален, човек трябва да е лишен и от двете: сексуалния инстинкт и романтичното привличане.
Сексуалната подбуда при тези асексуални, които я изпитват, обикновено няма конкретен обект и служи като мотив за сексуална стимулация или освобождаване; изключение са асексуалните, които са фетишисти — техният сексуален инстинкт е фокусиран повече върху обект-фетиш отколкото върху конкретен човек (въпреки че много фетишисти не се самоидентифицират като асексуални). И в двата случая силата на сексуалния инстинкт може да варира от незначителна до голяма и да се проявява рядко или често. Както беше споменато, някои от самоидентифициращите се като асексуални продължават да изпитват сексуално привличане, независимо че други биха оспорили асексуалността им. Вероятно е някои асексуални да изпитват сексуални чувства, но да не изпитват желание за секс или за сексуални действия върху себе си, докато други търсят сексуално освобождаване чрез сексуален контакт.
При асексуалните, които изпитват романтично привличане, то би могло да е насочено и към двата пола. В повечето случаи тези асексуални имат желание за романтични отношения (вариращи от необвързваща връзка до женитба), но често нямат желание тези отношения да включват сексуална активност. По повод ориентацията на романтичните си връзки, някои асексуални описват себе си като гей, бисексуални или хетеросексуални асексуални — това е свързано с теорията на емоционалната сексуалност.
Асексуалните, желаещи романтични отношения, се намират в затруднена позиция, тъй като голямата част хора не са асексуални. Асексуалните, които са в състояние да толерират секса, биха могли да изградят двойка с не-асексуална личност, но дори и при тях липсата на привличане или желание би могла да се превърне в стрес за партньора им и да затрудни изграждането на стабилна връзка. Асексуалните, които не са в състояние да толерират секса, трябва да направят взаимен компромис с партньора си и да допуснат въпреки това определено количество секс, да позволят на партньора си да потърси секс извън връзката, да изградят несексуални отношения с малцината, които биха се съгласили на това, да излизат само с други асексуални или да останат сами.
Аромантичен е друг термин за асексуален, който не изпитва романтично привличане или поне не „типичното романтично привличане“. Доколкото те създават отношения с други асексуални, е вероятно тези отношения да не включват целувки и докосване. Аромантичните асексуални често изпитват несигурност във връзките си, дори когато те са с други аромантични — заради масмедиите, показващи „нормалните“ отношения. Вероятно е да се чувстват неспособни да отговорят на стандартите на партньора си — най-често поради провал на предишни връзки или поради недостатъчен опит. В повечето случаи това усещане отминава с времето. Аромантичните асексуални двойки често изглеждат като добри приятели в очите на повечето хора заради характера на отношенията си, въпреки че връзката им включва доста по-дълбоко нещо. И то е същата истинска любов, която изпитват романтичните личности, но изразена по начин, различен от нормата.
Някои асексуални използват системата за класификация, разработена (и след това изоставена) от Дейвид Джей, основателят на [http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Asexual_Visibility_and_Education_Network&action=edit Мрежата за видимост и информираност на асексуалните], съкратено AVEN — една от най-големите асексуални общности онлайн. Според тази система асексуалните са диференцирани в типове от A до D: асекусалните от тип A изпитват сексуални импулси, но не изпитват романтично привличане; тип B изпитват романтично привличане, но не и сексуален импулс; тип C изпитват и двете, но без да ги свързват задължително едно с друго; тип D не изпитват нито едно от двете. Тези категории нямат за цел да бъдат напълно обособени и затворени или да не подлежат на дискусия — типът на всеки човек подлежи на изменение, а е и вероятно човек да се намира на границата между два типа. Трябва да се отбележи, че самата общност AVEN не използва вече тази система заради ограничителността ѝ, но част от асексуалните въпреки това намират, че системата е адекватно средство да обяснят ориентацията си.
Необходимо е също така да се отбележи, че асексуалността не е идентична със сексуалното въздържание, което представлява съзнателен отказ от сексуална активност — много асексуални правят секс, а повечето хора, практикуващи сексуално въздържание, не са асексуални.
== Асексуалност в литературата и изкуството ==
|
