Луи II дьо Бурбон: Разлика между версии

| общомедия = Louis II of Bourbon

}}

'''Луи II Добрия''' (фр. Louis II le Bon;  4 август 1337  —  19 август 1410,  Монлюсон) - '''3 -ти херцог дьо Бурбон''' от 1356, граф дьо Клермон-ан-Бовези 1356-1404, граф дьо Форе и сеньор дьо Меркер от 1372 година (по силата на брак), френски военачалник.

 

Луи е син на херцог [[Пиер I дьо Бурбон]], 2-ри херцог дьо Бурбон и [[Изабела Валоа]],

 

== Биография ==

 

== Кръстоносен поход до Махдия-Тунис -1390 година ==

Това е Берберски кръстоносен поход под егидата на папата - ръководен от Луи ІІ. Това е генуезко-френска военна експедиция, насочена срещу средиземноморските берберски пирати. Затова се налага обсадата на Махдия,Тунис, която е основна база на пиратите.Всичко започва с изпращане на генуезки пратеници, които молят френския крал Шарл VІ за помощ срещу берберските пирати. Генуа предоставя продоволствие, 12 000 стрелци и 8 000 пешаци. От френска страна участват 1500 тежковъоръжени рицари , ръководени от Луи ІІ Бурбон,който е военачалник от Стогодишната война. Така армада от около 60 кораби напуска Генуа на 01 юли 1390 година. Кръстоносците обсаждат Махдия, около два месеца.

 

След време и двете страни осъзнават, че имат интерес от примирие, тъй като кръстоносците разбират, че нямат достатъчно обсадни машини, а берберите не могат да се справят с тежко въоръжените нашественици. С участието на Генуа се сключва примирие за 10 години, като пиратството намаля в следствие на това. Затова французите се връщат като победители, като загубите им са около 20 процента от живата сила.

== Брак и деца ==

Брак: от 19 август 1371 година [[Ана (Оверн)|Ана дьо Оверн (1358—1417)]], графиня дьо Форе и дама дьо Меркер, дъщеря на Беро II Велики, дофин на Оверн и граф дьо [[Клермон]]. Деца:

* Жак (ум. 1422), монах-целестинец през 1422

* Жан (ум. 1419), сеньор дьо Танри през 1419

==Източници==

Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. — 494 с. — 3 000 экз. — ISBN 5-224-02516-8