Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

махам твърдения без източник
(Хитрини от селски вечеринки! - Премахната редакция 6360359 на 91.134.65.87 (б.))
(махам твърдения без източник)
 
{{източник|През [[лято]]то на 1469 г. в София при пренасянето на мощите на Иван Рилски на път от Търново към Рилския манастир се случва най-знаменателното събитие в историята на средновековния [[град]]. Един до друг в старата църква "Света София" са сложени телата на Иван Рилски и Стефан Милутин. По свидетелството на Граматик това било незапомнено събитие за православните български християни и благовонието дълго се разнасяло над софийските улици.|2014|10|30}}
 
{{източник|Стефан Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу [[Византия]] в [[Македония (област)|Македония]] в труден за [[Търновско царство|Търновското царство]] момент непосредствено след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]] ([[1277]]). Съюзът е скрепен с династичен брак между царската дъщеря [[Анна Тертер]] и Стефан Милутин. С оглед на последвалите исторически събития за управлявалата [[Рашка (държава)|Рашка]] [[династия]]та [[Неманичи]] Стефан Милутин е ''първовенчан'' за България по [[аналогия]] с дядо му [[Стефан Първовенчани]], който въвежда това неотменимо династично правило за Неманичите. По тази причина Стефан Милутин е повече тачен от българите (макар да не е с български [[произход]]) от неговите потомци [[Стефан Дечански]] и [[Стефан Душан]]. ''Свети крал Стефан Милутин'' се счита за покровител на град София. По негово [[име]] църквата "[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]" е кръщавана "Свети Крал". Стефан Милутин е първи братовчед по линия на дядо му Стефан Първовенчани и със софийския ''севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]]''.|2014|10|30}}
 
{{източник|По време на [[османско робство|османското робство]], както ни предава [[Йордан Иванов]], мощите на Стефан Милутин обикалят почти всички софийски църкви по една или друга причина, но никога не напускат София. Опитите на [[сърби]]те да отнемат останките на краля датират още от времето на [[Иван Грозни]] при когото изпращат нарочна делегация от [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]]. Първоначално сърбите пробват да ходатайстват пред султана за пренасяне на мощите. Този първи опит е неуспешен, като сетне и първият руски цар отхвърля просбата да се застъпи за пренасяне на мощите пред турския султан, тъй като е далечен потомък по майчина линия на Бранкович. Последният опит на сърбите за пренасяне мощите на Стефан Милутин извън София е от [[2006]] г., след като става неизбежна [[Косово|косовската]] [[независимост]]. [[Българска православна църква|Българската православна църква]] отклонява и този пореден и засега последен опит на [[Сръбска православна църква|Сръбската]] да изземе мощите на светеца.|2014|10|30}}
 
{{източник|По време на [[освобождение]]то на София през [[зима]]та на [[1878]] г. е отслужена специална [[панихида]] пред [[генерал]] [[Гурко]] в чест на крал Стефан Милутин за спасението на града от опожаряване и по случай освобождаването му. В спасяването на града участват [[евреи]]те, ходатайствали пред своя сънародник и главнокомандващ европейските военни сили на [[империя]]та [[Сюлейман паша]]. В случай на опожаряване на града подобно на [[Стара Загора]] те са щели да загубят собствеността си.|2014|10|30}}
 
== Родословие ==