Юнско въстание: Разлика между версии

Под ръководството на Стамболийски въстават жители на пазарджишките села се насочват на 10 юни към Пазарджик. Това са стотици селяни от околните села, които не са подкрепени от членовете на БКП. Пред града заповед за нападение не е дадена от Стамболийски, поради явната неравност на силите и очакването, че местният гарнизон ще се подчини на законния Министър-председател. На 11 юни се открива артилерийска стрелба откъм Пазарджик и за да не се превърне в кървав погром обсадата на града за въстаниците, Стамболийски нарежда да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село. На четвъртия ден е предаден от седем селяни от село Голяк. След жестоки изтезания той е умъртвен.<ref>'''Фол''', Александър и др., Кратка история на България, Издателство name="Наука и изкуствоFol", София, 1981 с. 331></ref>

Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, боравят предимно с качествени оценки - множество, много, хиляди и др. В Кратка българска енциклопедия, издадена през 1968 г., и в Кратка история на България <ref name="Fol">Александър Фол, Васил Гюзелев и др., Кратка история на България, Под редакцията на чл. кор. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, с. 331</ref> въстанието е наречено ''антифашистко'', което противоречи на друго твърдение на същата историография от това време, че проведеното по-късно [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев и др., Кратка история на България, Под редакцията на чл. кор. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, с. 339</ref>. Може да се изрази съмнение по отношение оценките за този период от време, направени и записани в исторически изследвания от колективи и от именити историци и да се приемат като манипулативно представяне на историческата истина с цел на създаване на заблуда в обществото. Не може да се приеме, че в България има [[фашизъм]] по време на управлението на БЗНС с Министър-председател Ал. Стамболийски само няколко години след националната катастрофа и само 40 години след Освобождението. Политическата обстановка не се характеризира с радикални политически решения или крайна националистическа политика, както и няма политически среди, които да подкрепят крайно милитаристична, империалистическа политическа върхушка в България. Политическата обстановка не се характеризира и с други характерни особености от идеологията на фашизма - антидемократизъм, антисоциализъм, антипарламентаризъм, антикомунизъм, култ към водача, държавен монопол и регулиране на икономиката, социална демагогия, репресивни форми за контрол и насилие над обществото, външна политика насочена към нарушаване на международното право и военна агресия в други държави. <ref>Българска енциклопедия, Българска академия на науките Българска енциклопедия, Книгоиздателска къща "Труд", София, 2003, ISBN 954-8104-08-3; ISBN 954-528-313-0</ref>. Такова твърдение е безпочвено и поради това, че създателят на фашистката идеология Мусолини още не е встъпил в държавното управление на Италия и с това не е узаконен фашизмът като идеология свързана с авторитарна националистическа политика, политическа доктрина и политическа власт.