Никола Одринчанин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
отстранено повторение |
||
Ред 15:
== Биография ==
Прозвището му сочи, че е родом от [[Одрин]]. Не се знае къде е учил живопис.<ref name="Гръцки зографи">{{cite book |title= Гръцки зографи в България след 1453 г. |last=Мутафов |first=Емануил и зруги |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher= |location=София |isbn= |pages= 38-39, 85-86, 140, 230-234 |url= |accessdate=}}</ref> Към 1830 г. се заселва в [[Пловдив]]. Повечето запазени негови произведения са в този град и в [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]] - [[Асеновград|Станимака]], [[Брацигово]], [[Горно Черковище]], [[Калугерово (Област Пазарджик)|Калугерово]], [[Казанлък]]. Най-ранната му подписана икона, съхранявана в [[Пловдивска градска художествена галерия|Пловдивската градска художествена галерия]], датира от 1830 година.<ref name="Гръцки зографи"/> В 1840 година рисува иконата „Света Богородица Елеуса“ в църквата „[[Сретение Господне (Йенидже)|Сретение Господне]]“ в [[Йенидже (дем Абдера)|Йенидже]] (Йенисеа).<ref name="Мутафов"/> Негови са и повечето иконостасни икони от 1845 година на пловдивския храм „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“, както и иконата „Св. св. Петър и Павел" от 1848 година в храма „[[Свети Константин и Елена (Пловдив)|Свети Константин и Елена]]“. Последната и най-известна негова творба е иконата „Рождество Христово" от 1866 година в иконостаса на катедралния храм „[[Света Марина (Пловдив)|Света Марина]]“. Обикновено подписва работите си на гръцки език, но тези в изначално българската църква „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ на пловдивския квартал [[Мараша (Пловдив)|Мараша]] имат славянски надписи (1845-1855). Не е известно да е работил стенна живопис. Синът му Милтиадис също е познат като зограф в Пловдив през 1868 - 1909 г.<ref name="Гръцки зографи"/>▼
▲Към 1830 г. се заселва в [[Пловдив]]. Повечето запазени негови произведения са в този град и в [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]] - [[Асеновград|Станимака]], [[Брацигово]], [[Горно Черковище]], [[Калугерово (Област Пазарджик)|Калугерово]], [[Казанлък]]. Най-ранната му подписана икона, съхранявана в [[Пловдивска градска художествена галерия|Пловдивската градска художествена галерия]], датира от 1830 година.<ref name="Гръцки зографи"/> В 1840 година рисува иконата „Света Богородица Елеуса“ в църквата „[[Сретение Господне (Йенидже)|Сретение Господне]]“ в [[Йенидже (дем Абдера)|Йенидже]] (Йенисеа).<ref name="Мутафов"/> Негови са и повечето иконостасни икони от 1845 година на пловдивския храм „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“, както и иконата „Св. св. Петър и Павел" от 1848 година в храма „[[Свети Константин и Елена (Пловдив)|Свети Константин и Елена]]“. Последната и най-известна негова творба е иконата „Рождество Христово" от 1866 година в иконостаса на катедралния храм „[[Света Марина (Пловдив)|Света Марина]]“. Обикновено подписва работите си на гръцки език, но тези в изначално българската църква „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ на пловдивския квартал [[Мараша (Пловдив)|Мараша]] имат славянски надписи (1845-1855). Не е известно да е работил стенна живопис. Синът му Милтиадис също е познат като зограф в Пловдив през 1868 - 1909 г.<ref name="Гръцки зографи"/>
== Бележки ==
|