|
=== Отношение на босанчицата към хърватските писмености ===
Сред хърватските филолози от [[1930-те]] изкристализират две становища: едното произтича от [[Милан Решетар]], който твърди, че босанчицата наистина е кирилски бързопис от двора на сръбския крал Драгутин, но, въпреки нейния произход, фактът, че е използвана практически почти изцяло само в католически, „кръстянски“ и мюсюлмански кръгове, е достатъчно основание босанчицата да бъде характеризирана като отделен вид кирилска писменост. Освен това, тъй като босанчицата не е част от по-късната сръбска писменост, тя претърпява промени през [[Османска империя|османски период]], и видът, в който тя е използвана в ръкописите на босненските францисканци, се различава от формата в „кръстянските“ ръкописи (напр. в [[Хвалов сборник|Хваловия сборник]]). Тази теза в общи линии е наследена от историка и палеграфапалеографа [[Томислав Раукар]], който констатира хърватския характер на далматинската и босненската францисканска писменост, главно от 16 век нататък. Второто становище се застъпва в трудовете на хърватския филолог [[Едуард Херцигоня]], на лингвиста и писателя [[Винко Грубишич]], но най-подчертано – от историчката [[Бенедикта Зелич-Бучан]]. Според тях твърдението, че босанчицата се е развила от сръбския минускул, използван в двореца на крал Драгутин, е неоснователно, понеже са засвидетелствани текстове още от Хумачката плоча, Повалския праг или писмото на княз Джуро Качич, които по време предхождат каквото и да било, произлязло от двора на крал Драгутин или нямат никаква връзка с него. Освен това, тези учени твърдят, че считаното за паметник на старата сръбска писменост Мирославово евангелие, всъщност било дело на старата хърватска писменост, което поради историческо недоразумение и други фактори било обявено за сръбско. Според тях Мирославовото евангелие нямало наследник в корпуса на сръбската писменост и литература: нито по езикови особености, нито по графиката, а още по-малко по иконографията. По този начин те напълно отричат каквато и да било връзка със сръбската писменост, а считат, че босанчицата е модифицирана българска кирилица под влияние на хърватската глаголица. Тази теза е променен и радикален вариант на схващането на Трухелка и Тентор. Останалите важни изследователи на този въпрос (преди всичко [[Владимир Мошин]], [[Херта Куна]] и [[Ярослав Шидак]]) се колебаят между тези становища. Най-умерено се смята становището на Владимир Мошин, който издига тезата за три вида босанчица: далматинска, дубровнишка и [[Зета (владение)|зетско]]-[[хум]]ска (по-коректно е да се каже дуклянско-хумска), твърдейки, че това е отделна от сръбската кирилска писменост, поне доколкото тя се различава от българската и българския първообраз и прототип.
=== Съвременна трактовка на босанчицата от босненските лингвисти ===
|
