Цар Бомба: Разлика между версии

В първата половина на 50-те години бил готов чертежът на габаритите и теглото на "Ваня", както и компонентният чертеж на неговото поставяне. Както първоначално се предполага, теглото на бомбата заема 15% от летателната маса на самолета, но неговите габарити налагат снемането на горивните резервоари от [[фюзелаж]]а. Разработените за окачване на бомбата нови носачи тип БД-7-95-242 (БД-242) били близки до конструкция до БД-206, но значително по-здрави. Носителят има три бомбардировъчни ключалки тип ДЕР 5-6 с товароносимост всяка по 9 тона. Успешно e решeно и пусковото управление на бомбата. Електроавтоматиката обезпечаваосигурява едновременното отключване на 3-те ключалки, според изискванията за безопасност. На [[17 март]] [[1956]] г. излиза постановление на Съветското правителство, съгласно което ОКБ-156 е длъжно да пристъпи към преоборудване на „Ту-95“ като носител на ядрена бомба с голяма мощност. Работата се извършва в [[Жуковск]] от май до септември, когато „Ту-95В“ е приет от поръчителите и предаден за летателни изпитания. Изпитанията се водят от полковник Куликов и включват пуск на макет на бомбатa.

Носителят на термоядрената бомба e готов, но неговото реално тестване е отложено. На [[Никита Хрушчов|Хрушчов]] е предстояло пътуване в [[Съединени американски щати|САЩ]], а и в [[студена война|Студената война]] настъпила пауза. [[Ту-95]]В e преместен на летище в [[Урал]] където вече не се водел като бойна машина. През [[1961]] година става ново изостряне на отношенията и нов тласък на Студената война. На бомбардировача се сменя електроавтоматичната система за пускпускане, снематмахат се и стените на товарния отсек, защото реалната бомба се оказава доста по-голяма от макета. Теглото на бомбата е 27 тона, а на парашута 800 кг. Преоборудваният самолет е преместен на летище до селището [[Ваенг]]. Скоро бомбардировачът, покрит със специален слой термозащитна боя с бял цвят и с истинска ядрена бомба взел курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с командир майор Дурновцев.