Лондонски мирен договор (1913): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Балкански войни using HotCat |
|||
Ред 29:
Междувременно се изострят спорове между България, Сърбия и Гърция за подялбата на [[Македония (област)|Македония]], отнета от османците. Под натиска на британския външен министър [[Едуард Грей]] трите страни се съгласяват да сключат мирен договор с Османската империя, без да преодолеят разногласията помежду си.<ref name="mark44"/>
Разгаря се и спор за остров [[Тасос]], България овладяла [[Кавала (областна единица)|Кавала]] и околното беломорско крайбрежие иска да бъде включен в територията й,<ref name=":0"><center></center><center></center>Антон Ж. Иванов, У'''становяване
на съвременните граници в Македония, '''”Прекрояването на Македония”
– "Ние", бр. 6/1999; ”Македония – възторг
и покруса” – “Ние” бр. 7-8/1999</ref> Гърция, чиито войски дебаркират на острова на 17 юли 1912 командвани от адмирал Павел Коунтоуриоти, не съгласна, Турция също предявява категорични искания да запази острова и е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухнлата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ, През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турциа Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на Първата световна война предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. на Антантата с Турция се потвърждава гръцката принадлежност
на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, гръцко-турска война с Лозанския мир от 24 юли 1923 г. турците й отстъпват острова.<ref name=":0" />
== Условия ==
| |||