Каскада „Искър“: Разлика между версии

'''Каскада Искър''' е хидротехническо съоръжение в Западна [[България]], обезпечаващо енергийните и питейни нужди на гр. [[София]] и Софийската агломерация. Построена е около притоците и в горното течение на река [[Искър]] и обхваща територията между [[Рила]] планина и [[Софийска котловина|Софийската котловина]].

 

 

 

Хидровъзелът е създаден по идея на инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]] и води началото си от реализирането на първият етап от водопровода "София-[[Бистрица (Област София)|Бистрица]]", който е завършен през лятото на 1926 г. Вторият - "Бистрица-Рила", е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие. Вторият етап от каскадата започва с построяването на едно от най-старите хидросъоръжения в България: язовир "Бели Искър", което започва през 1939 година и окончателно завършва през 1945 година. Осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи и за допълващ обем на основия водоизточник, язовир „Искър", осигуряващ 80% от питейната вода на софиянци. Третият етап на каскадата започва след въвеждането в експлоатация на язовир „Искър" през 1955 година. След неговото построяване са изградени водопровод "Пасарел" и водопровод "Искър", с връзки съответно към ПСПВ Панчарево, ПСПВ Бистрица и водноелектрическите централи между [[Пасарел]] и [[Панчарево]]. Цялата каскада е трябвало да включва и нереализираният впоследствие [[Софийски плавателен канал]] и ВЕЦ София, проект известен още като '''Софийското море'''.