|
'''Каскада Искър''' е хидротехническо съоръжение в Западна [[България]], обезпечаващо енергийните и питейни нужди на гр. [[София]] и Софийската агломерация. Построена е около притоците и в горното течение на река [[Искър]] и обхваща територията между [[Рила]] планина и [[Софийска котловина|Софийската котловина]].
Използва се за питейно и промишлено водоснабдяване, напояване и производство на електроенергия. Каскадата е съставена от две нива с няколко язовира, реверсивни тунели, напорни водопроводи, пречиствателни станции за питейни води и, водноелектрически централи и локални водохващания. Чрез деривациите "Грънчар", "Манастирска" и "Джерман-Скакавица" част от водите на каскадата "Белмекен-Сестримо", река Манастирска, река [[Джерман (река)|Джерман]] и нейните притоци, са пренасочени към каскада Искър.
Водните съоръжения, които включва каскадата са хидровъзел "[[Бели Искър (язовир)|Бели Искър]]", хидровъзел "[[Искър (язовир)|Искър]]", вкл. яз. [[Пасарел (язовир)|Пасарел]] и [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]. Язовирите "Бели Искър" и "Панчаревско езеро" не се експлоатират от предприятие "Язовири и каскади". В структурата на каскадата функционират деривационните ВЕЦ при [[Бели Искър|Бели Искър]], [[Мала Църква]], [[Пасарел]], [[ВЕЦ Кокаляне|Кокаляне]] и кв. "[[Симеоново (квартал)|Симеоново]]", както и пречиствателните станции "Мала Църква", "Пасарел", "Панчарево" и "Бистрица".
ХидровъзелътКаскада Искър е създаденсъздадена по идея на инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]] и води началото си от реализирането на първият етап от водопровода "София-[[Бистрица (Област София)|Бистрица]]", който е завършен през лятото на 1926 г. Вторият - "Бистрица-Рила", е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие. Вторият етап от каскадата започва с построяването на едно от най-старите хидросъоръжения в България: язовир "Бели Искър", което започва през 1939 година и окончателно завършва през 1945 година. ОсигуряваТой осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи и за допълващ обем на основия водоизточник, язовир „Искър", осигуряващ 80% от питейната вода на софиянци. Третият етап на каскадата започва след въвеждането в експлоатация на язовир „Искър" през 1955 година. След неговото построяване сае изградениизграден водопровод "Пасарел", а по-късно и водопровод "Искър", с връзки съответно към ПСПВ Панчарево, осигуряваща 25% от пречистената вода за столицата и ПСПВ Бистрица, осигуряваща 75% от водата и водноелектрическитеВЕЦ "Пасарел" и "Кокаляне". Поради измененото предназначение на каскадата производството на електроенергия от двете централи междуе [[Пасарел]]сведено до минимум и [[Панчарево]]същият е превърнат в основен водоизточник на водоснабдителната система за град София. Цялата каскада е трябвало да включва и нереализираният впоследствие [[Софийски плавателен канал]] и ВЕЦ София, проект известен още като '''Софийското море'''.
Най-ниско разположеният долен изравнителен язовир от каскадата - Панчаревското езеро, е факт от 1957 година и служи както за основно водохранилище за условно чиста вода, така и за рекреация в близост до столицата.
|
