Каскада „Искър“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
Използва се за питейно и промишлено водоснабдяване, напояване и производство на електроенергия. Каскадата работи на две нива с няколко язовира, реверсивни тунели, напорни деривации, пречиствателни станции за питейни води, водноелектрически централи и локални водохващания. Чрез деривациите "Грънчар", "Манастирска" и "Джерман-Скакавица" част от водите на каскадата "Белмекен-Сестримо", река Манастирска, река [[Джерман (река)|Джерман]] и нейните притоци, са пренасочени към каскадата Искър.
Водните съоръжения, които включва каскадата на първо ниво са: хидровъзел Бели Искър, в структурата на който функционират яз. "[[Бели Искър (язовир)|Бели Искър]]",
Каскада Искър е създадена по идея на инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]] и води началото си от реализирането на първият етап от водопровода "София-[[Бистрица (Област София)|Бистрица]]", който е завършен през лятото на 1926 г. Вторият - "Бистрица-Рила", е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие. Вторият етап от каскадата започва с построяването на едно от най-старите хидросъоръжения в България: язовир "Бели Искър", което започва през 1939 година и окончателно завършва през 1945 година. Той осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи и за допълващ обем на основия водоизточник, язовир „Искър", осигуряващ 80% от питейната вода на софиянци. Третият етап започва след въвеждането в експлоатация на язовир „Искър" през 1955 година и
Най-ниско разположеният долен изравнителен язовир от каскадата - Панчаревското езеро, е факт от 1957 година и служи както за основно водохранилище за условно чиста вода, така и за рекреация в близост до столицата.
|