Каскада „Искър“: Разлика между версии

Каскада Искър е създадена по идея на инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]] и води началото си от реализирането на първият етап от водопровода "София-[[Бистрица (Област София)|Бистрица]]", който е завършен през лятото на 1926 г. Вторият - "Бистрица-Рила", е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие. Вторият етап от каскадата започва с построяването на едно от най-старите хидросъоръжения в България: язовир "Бели Искър", което започва през 1939 година и окончателно завършва през 1945 година. Той осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата, като служи и за допълващ обем на основия водоизточник, язовир „Искър", осигуряващ 80% от питейната вода на софиянци. Третият етап започва след въвеждането в експлоатация на язовир „Искър" през 1955 година и изграждането на връзки, съответно към ПСПВ Панчарево, осигуряваща 25% от пречистената вода за столицата и ПСПВ Бистрица, осигуряваща 75% от водата. Поради измененото предназначение на каскадата производството на електроенергия от двете централи "Пасарел" и "Кокаляне" е сведено до минимум и същият е превърнат в основен водоизточник на водоснабдителната система за град София. Цялата каскада е трябвало да включва и нереализираният впоследствие [[Софийски плавателен канал]] и ВЕЦ София, проект от близкото минало, известен още като '''Софийското море'''.