Отваря главното меню

Промени

== История ==
 
Селото е основано от три(според спомени на местни хора, даже шест) големи рода изселници от Беломорска Тракия (откъдето идва и името му). През втората половина на 20ти20-ти век в него започват да идват първите заселници от ромски и турски произход. Заселниците са дошли от селата [[Янурен|Яньорен]] и [[Кутруджа]], [[Софлу|Софлийска]] област, които се намират на западния бряг на р. Марица. Изселването е започнало през 1877 година. Причина за бягството на изселниците е приближаването на руските войски и страхът от турските кръвопролития.
Бягството към българските земи е станало в късна есен, когато събраното грозде е било в бъчвите и младото вино е било готово. По даден знак от съседни села жителите на Яньорен и Кутруджа са тръгнали без подготовка, с по една волска кола, оставяйки почти всичкото си имущество в къщите, грабвайки само децата си. Част от хората са останали по път - има заселници в Тополовград, Свиленград. Останалата част са продължили на север. Студената зима през 1877-78 година сварва бегълците край Сливен. Там те преживяват студа, като спомените разказват, че руските военни са ги прехранвали от тяхната топла храна.
През пролетта бегълците прекосяват Балкана. Решават, че вече са достатъчно далеч от турците и се заселват в селата в Търговищка околия - Беломорци, Светлен, Буховци, Надарево, Здравец и др.
Неделима част от културното наследство на България е и диалектът на изселниците от Беломорска Тракия - неповторими звучен, мек и в голяма степен неразбираем за Северна България. Говорят на "ке" (ще), на "ре"(бе, бре), с меки последни съгласни в думите и много, по своему променили се гърцизми и турцизми.
На километър и половина на запад от селото, в гората, наречена "Баладжилък", има минерален извор. Водата съдържа серни съединения и лекува много болежки. Оттам и името на изворчето - "Барут хотул", барутения извор. На края на барутхотулската гора е хълмът "Ергован" - обсипан с люлякови храсти и известен с пепелянките, населяващи камънака му.
В селото през 1989 година е открит Етно-исторически музей, послучай 110 -годишнината от Преселението.
== Редовни събития ==
 
От крайОткрай време в Беломорци ежегодно се провежда събор, в неделята, най-близка до 2 юни - Денят на Ботев. През юни 1989 година селото за последен път посреща над двеста свои чада.След населването му с роми, потомците на старите беломорчани ежегодно организират и провеждат т.н. Беломорски срещи в градовете Търговище и Варна.
 
== Личности ==
Анонимен потребител