Емили Бронте: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
| наставка = а
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1818|7|30|1}}
| място на раждане = [[Торнтън (Англия)|Торнтън]], [[ЙоркшърЙоркшир]], [[Англия]]
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1848|12|19|1818|7|30|1}}
| място на смърт = [[ХауъртХауърд]], [[Англия]]
| работил = писател
| националност = {{GBR}}
Ред 32:
 
=== Детство и юношество ===
Емили Бронте е родена на 30 юли 1818 г. в Торнтън, ЙоркшърЙоркшир, Северна Англия в семейството на Патрик Бронте и Мария Брануел. Семейството има шест деца – Шарлот, Емили, Ан, Мария, Елизабет и Патрик Брануел. Най-големите Мария и Елизабет умират много рано.
 
През 1820 г., малко след раждането на Ан, семейството се премества в ХауъртХауърд, именно тук децата откриват литературния си талант и правят първи творчески опити.
 
Когато майка им умира от рак през септември 1821 г., Емили е едва тригодишна. По-големите сестри Мария, Елизабет и Шарлот биват изпратени в девическо училище в Кован Бридж. Там те живеят в ужасяващи условия и понасят големи лишения и мъчения, описани от Шарлот в знаменития ѝ роман „Джейн Еър”. На 25 ноември 1825 г. Емили също постъпва за кратко в училището. Тогава тя  е едва на шест години.  В училището пламва епидемия от коремен тиф. Мария и Елизабет се заразяват. Мария, която страда от туберкулоза, е изпратена у дома, където умира. Впоследствие през юни 1825 г. Емили, Шарлот и Елизабет напускат училището. Елизабет умира малко след това.
Когато майка им умира от рак през септември 1821 г., Емили е
едва тригодишна. По-големите сестри Мария, Елизабет и Шарлот биват изпратени в девическо училище в Кован Бридж. Там те живеят в ужасяващи условия и понасят големи лишения и мъчения, описани от Шарлот в знаменития ѝ роман „Джейн Еър”. На 25 ноември 1825 г. Емили също постъпва за кратко в училището. Тогава тя  е едва на шест години.  В училището пламва епидемия от коремен тиф. Мария и Елизабет се заразяват. Мария, която страда от туберкулоза, е изпратена у дома, където умира. Впоследствие през юни 1825 г. Емили, Шарлот и Елизабет напускат училището. Елизабет умира малко след това.
 
За обучението и възпитанието на Емили, Ан, Шарлот и Патрик Брануел се грижат техният баща  и леля им Елизабет Брануел. Въпреки липсата на формално образование, Емили, нейните сестри и брат ѝ Патрик имат достъп до разнообразна литература. Сред любимите им творци са Сър Уолтър Скот, Джордж Байрон, Пърси Шели.
Line 46 ⟶ 45:
 
==== Зряла възраст ====
През 1838 г. Емили става учителка в правното училище в Халифакс. Тя непрекъснато е измъчвана от носталгия по родния край.През април 1839 г. здравето ѝ се влошава и тя се връща у дома. ГрижиТам тя се грижи за домакинството , учи в неделното училище, чете немски книги, така научава немски. През свободното си от задължения време свири на пиано.
 
През 1842 г. Емили придружава Шарлот в Брюксел, където те се обучават в девическото училище, ръководено от Константин Хегер.Те възнамеряват да усъвършенстват немски и френски и да отворят свое училище. Запазени са девет от есетаесетата на Емили на френски от този период. Хегер е бил впечатлен от силния характер на Емили.
 
Двете сестри толкова добре се справят с ученето, постигат толкова добри резултати, че Мадам Хегер им предлага да останат още половин година. Болестта и последвала смърт на леля им, връща двете сестри в Хауърт. Там те се опитват да открият училище в дома си, но поради отдалечеността на този район, не могат да привлекат достатъчно ученици.
Line 59 ⟶ 58:
След смъртта на брат си от туберкулоза през септември 1848 г., Емили също е поразена от опасната болест. От записките на Шарлот разбираме подробности за нейното състояние. Тя пише, че от ден на ден, Емили става все по-слаба. Становището на лекаря по отношение на болестта е неясно. Пробва лечение с различни медикаменти, но без особен резултат. Шарлот добавя, че единственото, което може да направи е да се моли на Господ за спасение и подкрепа.
 
По обед на 19 декември 1848 г. състоянието на Емили се влошава. Тя почти не може да говори. С последни сили тя казва на сестра си, че и да повика лекар, той не може да й помогне вече, защото е прекалено късно. Тя умира в същия ден в къщата си в ХауъртХауърд. Днес тази къща е превърната в музей.
 
Емили не успява да види огромния успех, на който се радва единственият й роман „Брулени хълмове”.