Тукидид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 33:
Основните данни за живота на Тукидид черпим от собствената му „История“, както и от две биографии, едната дело на [[Марцелин]], а другата от неизвестен автор. Сведенията за живота му са оскъдни и дори годината на раждането му не е известна с достатъчна точност.
 
Тукидид е роден в [[Атина]] между [[460 пр.н.е.|460]] и [[454 пр.н.е.|454]] г. пр. н.е. в знатно семейство, потомък на атинските държавници [[Милтиад]] и [[Кимон]] и на тракийски царски род. Произхожда от богата трако-елинска атинска аристократическа фамилия, която била родствено свързана със знатни семейства от Южна Тракия (откъдето е било потеклото както на баща му, така и на майка му), където фамилията имала собствени златни рудници в Тракия. Бащата на Тукидид Олор носи името на тракийския цар Олор, за чиято дъщеря Хегезипила се омъжил [[Милтиад]]. Хегезипила било името и на майката на Тукидид. От бащиния си род или чрез съпругата си, която била тракийка, Тукидид притежавал златни рудници в местността Скаптесиле в планината [[Пангей|Кушница (Пангей]]).
 
Тукидид получил отлично за времето си образование, като за негови учители се сочат философът [[Анаксагор]] и ораторът [[Антифонт]]. Според речника [[Суда]] и една от биографиите, като дете Тукидид слушал [[Херодот]] да чете откъси от историята си на Олимпийските игри и се разплакал от вълнение. Херодот се впечатлил и казал на баща му: „''Блазе ти, Олоре, за чудесното дете! В душата на сина ти бушува страстта към познанието.''“<ref>Суда, под думата Θουκυδίδης.</ref>
 
Като стратег и член на Върховната военна колегия Тукидид е бил непосредствен свидетел на процеса на изострянето на политическите противоречия между Атина и Спарта и е взел и непосредствено участие в избухналата по този повод през 431 г. пр. Хр. Пелопонеска война. Според думите на самия Тукидид той започнал работата над историята си веднага след избухването на [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]] (431 г. пр. н.е.).<ref>Тукидид, I, 1, 1.</ref> През 430 г. пр. н.е. преживява в Атина голямата чумна епидемия, за чието разпространение и симптоми прави подробно описание.<ref>Тукидид, II, 47-54.</ref> През 424 г. пр. н.е. Тукидид, поради връзките и влиянието си в Тракия, е избран за стратег и изпратен начело на 7 кораба към тракийското крайбрежие при остров Тасос. В края на есента или началото на зимата е повикан, за да предотврати превземането на град [[Амфиполис]] от спартанския военачалник [[Брасид]], но пристига вечерта на същия ден, в който градът се предава, и успява да спаси само тържището Ейон, отстоящо на около 5 км от [[Амфиполис]].<ref>Тукидид, IV, 104-107.</ref> След този неуспех Тукидид е осъден на изгнание (или става изгнаник доброволно, за да избегне по-сурово наказание), оттегляи се посвещава изцяло на своята ''История''. като се оттегля в тракийското си имение в Скаптесиле на баба си тракийката
Хегесапила и се посвещаваиздържа изцялос наприходите своятаот ''История''златната мина в планината
Кушница (Пангей), която баба му донесла като зестра. Предполага се, че през този период той е предприел няколко пътувания, включително до [[Сицилия]], за да събира материали за книгата си. През 406 г. пр. н.е. навярно посещава македонския цар [[Архелай]] в [[Пела]], където написва епитафия за починалия там трагик [[Еврипид]].<ref>Запазена в ''Палатинската антология'', VII, 45.</ref> Изгнанието на Тукидид според собствените му думи продължило 20 години<ref>Тукидид, V, 26, 5.</ref>, т. е. до 404/3 г. пр. н.е., когато след края на [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]] била гласувана амнистия и той вероятно се завърнал в Атина, където продължил да работи върху книгата си, но не можал да я довърши и починал, като успял да опише само събитията до 411 г. пр. Хр., а самото издаване на книгата било осъществено едва след смъртта му.
 
За датата на смъртта му липсват точни сведения (според [[Марцелин]] е „умрял на възраст над петдесет години“<ref>Марцелин, § 34.</ref>), но по косвени данни тя може да се постави между 404 и 396 г. пр. н.е.: Тукидид доживява края на войната (404 г. пр. н.е.), за който пише на няколко пъти в съчинението си; от друга страна в ''История на Пелопонеската война'' се споменават три изригвания на вулкана [[Етна]], последното през 425 г. пр. н.е., което показва, че Тукидид вече е бил покойник по време на изригването от 396 г. пр. н.е.